Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

— Да не протакаме — каза човекът. — Имам десет минути до полета.

— Искаш да повторим плана ли? — попита Доджсън.

— По дяволите, не, доктор Доджсън — рече мъжът. — Искам да видя скапаните пари.

Доджсън щракна ключалката на куфарчето и го отвори едва-едва. Човекът небрежно погледна вътре.

— Всичките ли са?

— Само половината. Седемстотин и петдесет хиляди долара.

— Чудесно. — Мъжът се извърна и отпи от кафето си. — Чудесно, доктор Доджсън.

Доджсън бързо затвори куфарчето.

— Това е за всичките петнайсет вида, нали така?

— Да. Петнайсет вида замразени ембриони. А как ще ги пренеса?

Доджсън му подаде голям флакон с пяна за бръснене „Жилет“.

— В това ли?

— Да.

— Има вероятност да ми проверят багажа…

— Натисни бутона — каза Доджсън.

Човекът го натисна и дланта му се покри с бяла пяна.

— Не е лошо — рече той и избърса пяната в ръба на чинийката. — И то никак.

— Флаконът е малко по-тежък от обичайното, това е всичко.

От две денонощия хората на Доджсън не бяха правили нищо друго, освен да майсторят този флакон. Той бързо му обясни как действа.

— Колко охладителен газ има вътре?

— Ще стигне за трийсет и шест часа. Дотогава ембрионите трябва да са в Сан Хосе.

— Зависи от вашия човек с лодката — каза другият. — По-добре е да се погрижиш на борда да има фризер.

— Ще го направя — обеща Доджсън.

— Дай пак да поговорим за цената…

— Условията са същите — каза Доджсън. — Петдесет хиляди при получаването на всеки ембрион. Ако са жизнеспособни, още по петдесет хиляди за всеки.

— Добре. Само гледай в петък вечер лодката да ме чака на източното пристанище. Не на северното, където акостират големите кораби, а на източното. То е малко помощно пристанище. Разбра ли?

— Разбрах — отвърна Доджсън. — Кога ще бъдеш в Сан Хосе?

— Сигурно в неделя — каза оня и стана.

Доджсън явно бе притеснен.

— Сигурен ли си, че знаеш как да боравиш…

— Зная — потвърди мъжът. — Не се безпокой.

— И още нещо — продължи Доджсън. — Имаме информация, че на острова се поддържа постоянна радиовръзка със седалището на „ИнДжен“ в Калифорния, така че…

— Виж какво, взел съм мерки — каза човекът. — Само се успокой и приготви парите. Искам да получа всичко в неделя сутрин на летището в Сан Хосе, в брой.

— Ще те чакам там — рече Доджсън. — Не се тревожи.

Той се качи в самолета на летището в Далас малко преди полунощ. Беше висок и слаб оплешивяващ мъж, трийсет и пет годишен, облечен в черно от глава до пети: черна риза, черни панталони, черни чорапи, черни гуменки.

— А, доктор Малкълм! — приветства го Хамънд с престорено любезна усмивка.

— Здрасти, Джон — ухили се Малкълм. — Да, боя се, че старият ти противник е тук.

Той се здрависа с всички с думите:

— Иън Малкълм, математик, приятно ми е.

На Грант му направи впечатление, че Малкълм явно се забавлява от това пътешествие. Разбира се, знаеше името му. Иън Малкълм беше сред най-прочутите математици от новото поколение, които проявяваха жив интерес към „принципите на природата“. Тези учени бяха скъсали с традиционната математика, и то в много отношения. Най-напред, постоянно работеха с компютри, нещо, което ортодоксалните математици смятаха за нередно. Второ, занимаваха се, кажи-речи, само с нелинейни уравнения в една нова научна област, наречена теория на хаоса. На трето място, изглежда, се стремяха новата математика да описва явления, съществуващи в реалния свят. И накрая, сякаш за да подчертаят, че са скъсали със сухата наука и са навлезли в действителния свят, те се обличаха и разговаряха по начин, който един математик от старото поколение нарече „отчайващ излишък на индивидуалност“. Всъщност те често се държаха като рокзвезди.

Малкълм се отпусна в една от меките седалки. Стюардесата го попита иска ли нещо за пиене.

— Диетична кола от шейкъра, но без да я разбърквате — отвърна той.

През вратата на самолета нахлуваше влажният даласки въздух.

— Не е ли малко горещо за черни дрехи? — запита го Ели.

— Вие сте изключително привлекателна, доктор Сатлър — каза той. — Бих могъл да гледам краката ви цял ден. Но не, всъщност черното е идеалният цвят за горещо време. Ако си припомните какво сте учили за излъчването на абсолютно черното тяло, излиза, че черното е най-добро при горещина. Ефективно излъчване. При всички положения нося само два цвята, черно и сиво.

Ели го зяпаше с отворена уста.