Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

— Тези цветове са подходящи за всякакви случаи — продължи Малкълм. — Освен това си пасват, ако, не дай си Боже, по погрешка обуя сиви чорапи с черни панталони.

— А не смятате ли, че е отегчително да се носят само два цвята?

— Ни най-малко. Това дори ме облекчава. Вярвам, че животът ми има стойност, и не искам да го пропилявам в размишления за дрехи — обясни Малкълм. — Не искам да се чудя какво ще облека на другата сутрин. Ама наистина, можете ли да си представите нещо по-отегчително от модата? Може би професионалният спорт. Големи мъже, които удрят по топчици, докато останалият свят дава пари, за да им ръкопляска. Но, общо взето, намирам модата още по-досадна от спорта.

— Мненията на доктор Малкълм обикновено са доста категорични — уточни Хамънд.

— Да, и ми хлопа дъската — весело допълни Малкълм. — Но трябва да признаете, че не ви говоря баналности. Живеем в свят на ужасни условности. От вас се очаква да се държите еди-как си, да харесвате еди-какво си. Никой не се замисля за тези условности. Странно, нали? Във века на информацията никой не си дава труда да мисли. Очаквахме, че ще забравим хартията, а всъщност забравихме да мислим.

Хамънд се обърна към Дженаро и отчаяно вдигна ръце.

— Ти го покани — каза той.

— И добре, че го е направил — рече Малкълм, — защото ми се струва, че сте загазили.

— Няма такова нещо — побърза да възрази Хамънд.

— Винаги съм твърдял, че с този остров нищо няма да излезе — каза Малкълм. — Още отначало го предрекох. — Той бръкна в меката си кожена чанта. — И се надявам, че вече на всички ни е ясно какъв ще бъде крайният резултат. Ще ви се наложи да се откажете от проекта.

— И таз добра, да се откажем! — Хамънд ядосано се изправи. — Няма да стане!

Малкълм сви рамене и продължи, без да обръща внимание на избухването на Хамънд:

— Донесъл съм ви копия от доклада, който като консултант подготвих за „ИнДжен“. Математическите обяснения са малко заплетени, но аз ще ви помогна да ги разберете. Тръгваме ли?

— Имам да говоря с няколко души по телефона — каза Хамънд и отиде в съседната кабина.

— Е, чака ни дълъг полет — обърна се Малкълм към останалите. — Можете поне да се залисвате с доклада ми.

Самолетът се носеше напред в нощта.

Грант знаеше, че доста хора критикуват Иън Малкълм, и сега разбра защо някои се дразнят от острия му език и намират, че прилага прекалено свободно теорията на хаоса. Прелистваше доклада и разглеждаше уравненията.

— Значи заключението на вашия доклад е, че островът на Хамънд е обречен на неуспех? — запита Дженаро.

— Точно така.

— Заради теорията на хаоса?

— Да. Или по-точно, заради поведението на системата във фазово пространство.

— Бихте ли го обяснили на човешки език? — помоли Дженаро и остави доклада.

— Разбира се — каза Малкълм. — Да видим откъде да започна. Знаете ли какво е нелинейно уравнение?

— Не.

— Неравномерно притегляне?

— Не.

— Добре — каза Малкълм. — Да започнем отначало. — Той помълча малко, загледан в тавана. — Физиката много успешно е описала определени видове поведение: планети в орбита, космически кораби, отиващи на Луната, пружини, махала, търкалящи се топки и други подобни неща. Равномерното движение на предметите. Тези процеси се описват с тъй наречените линейни уравнения, които лесно се решават от математиците. Правим го от стотици години.

— Дотук добре — каза Дженаро.

— Но има и друг тип поведение, с което физиката не може да се справи. Например, всичко свързано с турбуленцията. Вода, изтичаща от водосточна тръба. Движението на въздуха над крило на самолет. Времето. Кръвта, минаваща през сърцето. Турбулентните явления се представят с нелинейни уравнения. Те се решават трудно… в действителност обикновено е невъзможно да се решат. Така че физиката е безсилна да обясни всички тези явления. Така беше допреди десет години. Новата теория, която ги описва, се нарича теория на хаоса. Тя води началото си от опити да се направят компютърни модели на метеорологичното време, проведени през шейсетте години. Времето е огромна и сложна система, която включва земната атмосфера и нейното взаимодействие със сушата и слънцето. Досега поведението на тази голяма сложна система не е било изяснено. Затова, естествено, не можем да предсказваме времето. Но първите изследователи на компютърните модели са разбрали, че дори и да изясним процесите, протичащи в системата, пак не можем да предскажем времето, тъй като поведението на системата силно зависи от първоначалните условия.