Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

— Типично за човешкия род — засмя се Малкълм. — Всички знаят, че нещо предстои, ала не очакват да се сбъдне толкова скоро.

Докато вървяха по пътеката, вече не виждаха динозаврите, но чуваха тихите тръбни звуци в далечината.

— Само се питам — каза Грант — откъде са взели ДНК?

Грант знаеше, че в лабораториите в Бъркли, Токио и Лондон сериозно се обсъжда идеята за възстановяване на изчезнали животни, например на динозаври, стига да се намери нужната ДНК. Проблемът беше, че всички известни динозаври са фосили, а фосилизацията разрушава ДНК, като я замества с неорганична материя. Разбира се, ако някой динозавър се беше запазил в замразено състояние или в торфено блато, или е бил мумифициран в някоя пустиня, неговата ДНК би могла да се възстанови.

Никой досега обаче не бе открил замразен или мумифициран динозавър. Затова и възстановяването му чрез клониране беше невъзможно. Липсваше изходният материал. Цялата съвременна генетична технология беше безполезна. Все едно да разполагаш с копирна машина и да няма какво да размножаваш!

— Не може да се възстанови истински динозавър, защото не разполагаме с истинска динозаврова ДНК — каза Ели.

— Освен ако няма някакъв начин, за който не сме се сетили — уточни Грант.

— Например? — запита тя.

— Не зная — отвърна Грант.

Минаха отвъд една ограда и стигнаха до плувния басейн, чиито води се разливаха и образуваха миниатюрни водопади и няколко вирчета с декоративни скали. Наоколо бяха засадени огромни папрати.

— Не е ли чудесно! — възхити се Ед Реджис. — Тези растения наистина допринасят да се чувстваш в праисторическа атмосфера, особено когато е мъгливо. Това са истински юрски папрати, разбира се.

Ели спря да ги разгледа по-отблизо. Да, той беше прав. Това беше Serenna veriformans , растение, което често се срещаше във фосили отпреди повече от двеста милиона години, а сега го имаше само в блатистите местности в Бразилия и Колумбия. Само че онзи, който беше решил да посади този вид папрати край басейна, очевидно не е знаел, че спорите на veriformans съдържат смъртоносен бета-карболов алкалоид. Дори само да докоснеше красивите зелени листа, човек би се почувствал зле, а ако някое дете налапаше шепа от тях, почти със сигурност щеше да умре — отровата беше петдесет пъти по-силна от тази на олеандъра.

Хората се отнасят толкова наивно към растенията, помисли си Ели. Просто ги подбират заради външния им вид, както биха избрали картина, с която да украсят жилището си. И през ум не им минава, че растенията всъщност са живи организми, на които са присъщи всички жизнени функции — дишане, хранене, отделяне, размножаване… и самозащита.

Но Ели знаеше, че в историята на Земята растенията са се развивали при условията на същия естествен подбор, както и животните, а в известен смисъл и при по-жестока конкуренция. Отровата на Serenna veriformans беше само един пример за богатия химически арсенал, който растенията си бяха създали за своя защита. Някои разпръскват терпони 7 7 Клас въглеводороди, които се съдържат в много от ароматните етерични масла. — Б.пр. и отравят почвата около себе си, за да държат на разстояние съперниците си. Други произвеждат алкалоиди, които ги правят неприятни на вкус за насекоми, хищници (и деца). Трети пък излъчват феромони 8 8 Химични вещества, които се отделят от даден организъм и предизвикват благоприятна реакция на други организми от същия вид. — Б.пр. и чрез тях общуват помежду си. Например когато тисолистната ела бъде нападната от бръмбари, тя произвежда противобръмбарна отрова. Всички дървета от същия вид, дори и онези в най-отдалечените части на гората започват да произвеждат същото вещество. Всъщност те реагират на предупредителен алело-химикал, отделян от нападнатите дървета.

Хората, които си въобразяват, че животът на Земята се състои от животни, движещи се на зеления фон на растенията, допускат сериозна грешка. Този зелен фон кипи от живот. Растенията покълват, движат се, извиват се и се обръщат, борейки се за слънчева светлина. При това са в непрекъснат контакт с животните — някои от тях отблъскват с кора и тръни, други тровят, а трети хранят, за да спомогнат собственото си размножаване, като разпръскват прашец и семена. Това е един сложен и динамичен процес, който винаги беше очаровал Ели, и тя знаеше, че повечето хора просто не го разбират.

Така или иначе, засаждането на смъртоносни папрати около басейна показваше, че хората, отговарящи за растителността в Юрския парк, не са достатъчно предпазливи.