Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

— К’во ще кажеш за тая, а? — питаше единият.

— Иха-а-а! — отвръщаше му другият.

— Само да ми падне…

— Еха-а-а!

Една дама не се размотава безцелно — поне не в Ню Бейтаун. Задължително трябва да е тръгнала нанякъде, по някаква работа, та макар и най-дребната и незначителна. Докато ситнеше по главната улица, Марджи кимаше с глава и разговаряше с минувачите и автоматично ги преценяваше.

Господин Хол — живее от заеми, и то от доста време.

Стоуни — як, истински мъж, но как си представя една жена да съществува на полицейска заплата или пенсия? Да не говорим, че е и приятел.

Харълд Бек — собственик на имоти, и то не малко, ама със силно обратна резба. При това — вероятно единственият на този свят, който не подозира тази си склонност.

Макдауъл — „Радвам се да ви срещна, сър? Как е Мили?“ Изключено — шотландец, стиснат, обвързан с жена инвалид, от ония, дето живеят вечно. И той си имаше своя тайна. Никой не знаеше на колко възлиза състоянието му.

Доналд Рандълф с романтичния поглед — идеална компания, докато заема съседното столче в бара, салонен кавалер, чиито възпитани маниери се проявяваха дори когато се напиеше, но безполезен, ако не си решила, че можеш да изкараш живота си върху столче в бар.

Харълд Люс — разправяха, че бил роднина на собственика на списание „Тайм“, но кой беше пуснал тая клюка, самият той ли? Суров човек с репутация за мъдрост, дължаща се на неспособността му да върже две приказки.

Ед Уонтънър — лъжец, мошеник и крадец. За него се говореше, че бил фрашкан с пари, но жена му бе на смъртно легло, а Ед никому не вярваше. Нямаше вяра дори на кучето си, че няма да му избяга. Затова го държеше все завързано, а то виеше.

Пол Стрейт — видна личност в Републиканската партия. Жена му се казваше Бътерфлай 56 56 Пеперуда (англ.). — Б.пр. и това не й беше прякор. Бътерфлай Стрейт — по кръщелно Бътерфлай — честна дума. Пол се замогваше, когато изберяха републиканец за губернатор на щата Ню Йорк. Беше собственик на градското бунище и прибираше двадесет и пет цента за всеки разтоварен камион. Разправят, че когато плъховете станали опасно големи, продавал входни билети на желаещите да ги отстрелват, като при това им давал под наем електрически фенери и пушки в комплект с ловджийски патрони калибър .22. Заради поразителната му прилика с президента Айзенхауер мнозина му викаха Айк. Но веднъж кротко пияният Дани Тейлър го беше нарекъл „най-благородният от всички полове“ и този прякор му остана. Пол Благородния стана името му в негово отсъствие.

Маруло — все по-болен вид има. Чак е посивял от болести. Погледът му бе като на човек прострелян в корема с револвер калибър .45. Мина покрай входа на собствения си магазин, без да се отбие. Марджи обаче влезе, тръскайки стегнато дупе.

Итън разговаряше с някакъв непознат — младолик тъмнокос мъж с панталон в стил „Бръшлянена лига“ 57 57 Ivy League — название на спортната организация на осем американски университета (Браун, Колумбия, Корнел, Дартмът, Харвард, Принстън, Пенсилвания и Йейл), заемащи челните места в световните рейтинги за качество, постепенно превърнало се в синоним на академична елитарност. — Б.пр. и шапка с тясна периферия. Около четиридесетгодишен, як, печен и вглъбен в онова, за което беше дошъл. Надвесил се бе през тезгяха, сякаш искаше да прегледа сливиците на Итън.

— Здрасти — каза Марджи. — Виждам, че си зает. Ще намина по-късно.

Една разхождаща се жена може да върши куп ненужни, но пък напълно законни дела в една банка. Марджи пресече устието на уличката и влезе в храма от мрамор и полирана стомана.

При вида й Джои Морфи огря целия зарешетен квадрат на касиерската кабинка. И усмивката му — усмивка, и характерът му — характер, и за забавления ставаше, но като потенциален съпруг — кръгла нула. Марджи го бе преценила съвсем правилно като заклет ерген до смърт. На такива като Джои съседен гроб не им трябва.

— Извинете, господине — рече му, — да имате случайно пресни, неосолени пари?

— Сегичка ще проверя, госпожо. Сигурен съм, че мярнах някъде такива. Колко да ви претегля?

— Към стотина и петдесет грама, мосю. — Извади книжка от бялата си чантичка от ярешка кожа и написа чек за двадесет долара.

Джои се разсмя. Марджи му харесваше. От дъжд на вятър, но не прекалено често, я извеждаше на вечеря и преспиваше с нея. Но компанията й му беше приятна, както и палавостта й.

— Госпожо Йънг-Хънт — каза Джои, — това ми напомня за един стар приятел, сподвижник на мексиканеца Панчо Виля 58 58 Pancho Villa (18787–1923) — умалителна форма на Франсиско Виля, е псевдоним на Хосе Доротео Аранго Арамула — един от водачите на Мексиканската революция и национален герой. — Б.пр. . Помните ли го?