Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Момичето помълча малко, после каза:

— Мърфи казва, че жена ви е много красива. — Можеше да се помисли, че му е прочела мислите.

— Беше — отговори Крейг. — Може би и сега е. Да, и сега е.

— Като приятели ли се разделихте?

— Развод като развод.

— Моите родители се разведоха тихо и вежливо — каза Гейл МакКинън. — Противно нещо. Майка ми просто си отиде. Аз бях на шестнадесет години тогава. Тя и преди това ни беше напускала. Само че този път не се върна. Когато навърших осемнадесет години, попитах баща си защо. Той каза: „Тя търси нещо. Не мен.“ — Момичето въздъхна. — Веднъж в годината, на Коледа, ми праща картичка. От различни краища на света. Ще се опитам да я потърся някой ден.

Тя изведнъж млъкна и се облегна на гърба на седалката. След малко рече:

— Мърфи не прилича на типичен холивудски посредник.

— Искате да кажете не е нисък на ръст, не е дебел, не е евреин и в говора му няма нищо особено.

— Радвам се, че така внимателно сте ме прочели. Прочетохте ли това, което ви оставих тази сутрин? — засмя се тя.

— Да.

— Имате ли забележки?

— Не.

Тя отново замълча за малко.

— Много е умен, този господин Мърфи — каза тя. — Преди вие да дойдете, той ми каза, че ако пуснете последния си филм днес, би имал голям успех. Изпреварил е времето, каза той.

Крейг следеше шосето внимателно и натисна спирачките, за да даде възможност на едно семейство, облечено в бански костюми, да прекоси.

— Съгласна съм с него — продължи момичето. — Сензация може и да не бъде, поне в този смисъл, който влага в думата господин Мърфи, но зрителите ще оценят неговата оригиналност във всички случаи.

— Вие сте го гледали? — Крейг не можеше да скрие учудването си.

— Да. Мърфи каза, че сте направили голяма грешка, че не сте станали режисьор. Казва, режисьорът днес е главната фигура в киното.

— Вероятно е прав.

— Не сте ли се изкушавали?

— Не.

— Защо?

— Може би от мързел.

— Знаете, че това не е вярно. — Момичето беше явно огорчено от нежеланието му да говори откровено.

— Е, щом толкова ви интересува — каза Крейг, — мислех, че нямам талант. В най-добрия случай щях да стана сносен режисьор. Щяха да се намерят петдесет по-добри от мен.

— А сред продуцентите няма ли да се намерят петдесет по-добри от вас? — В гласа й се долавяха предизвикателни нотки.

— Може би пет. Но и те, ако ми провърви, или ще измрат, или ще се пропият, или ще загубят чувство за мярка.

— Ако трябва да започнете всичко отначало, бихте ли си избрали друго занимание?

— На никого не се налага да започва всичко отначало каза Крейг. — А сега се любувайте на пейзажа, моля.

— Е, във всеки случай — спокойно каза момичето — обядът беше приятен.

Тя не задаваше повече въпроси и мълча по целия път, докато се носеха покрай брега и после през сънения, облян в слънце Антиб, по оживеното шосе към Кан.

Той предложи да я закара до нейния хотел, но тя каза, че не е необходимо, защото от хотел „Карлтън“ е две минути път, при това обичала да ходи пеша.

Пред „Карлтън“ имаше свободно място между един ягуар и една алфа. Той паркира своята симка там и изгаси мотора. Когато колата отново му потрябва, няма да я намери на това място, разбира се.

— Благодаря за разходката — каза момичето, слизайки. Вашите приятели, Мърфи, ми харесват. Уверена съм, че и вие ще ми харесате, ако имам възможност да ви опозная.

Той се усмихна, оценил такта й.

— На ваше разположение съм.

Проследи я как върви по крайбрежната улица, с магнетофон в ръка, вътре записан гласът на Мърфи. Дългите й кестеняви коси блестяха на фона на синята тениска. Застанал така на яркото слънце, той се почувствува изоставен. Днес не му се искаше да остава сам и да си спомня за онези дни, когато беше на двадесет и седем. Дали да я настигне, да я докосне по ръката и да тръгне до нея. Но потисна този порив. Влезе в бара, изпи един пастис, след това тръгна нервно по Рю д’Антиб и изгледа до средата един порнографски филм. Филмът беше сниман в Германия, действуващите лица бяха лесбийки с едри гърди, обути във високи кожени ботуши. Снимките бяха правени извън града, сред слънчеви поляни и водопади. Залата бе претъпкана. Той излезе и се отправи към хотела си.

Две проститутки с грубовати лица, застанали на ъгъла, близо до тенискортовете, го загледаха предизвикателно. Да отида ли, поколеба се той. Може би тъкмо това му бе необходимо.

Но само вежливо им се усмихна и отмина. От тенискортовете долитаха аплодисменти и той надзърна там. Имаше състезание между юноши. Момчетата играеха лошо, но се движеха невероятно бързо. Погледа ги малко, опитвайки се да си припомни времето, когато сам тичаше толкова бързо.