Ъруин Шоу - Вечер във Византия

От къщата долиташе приглушеният глас на Пинелъпи, която практикуваше френския си с готвачката, и от време на време звъненето на приятели или на поредната приятелка на Бренър; Пинелъпи неизменно отговаряше: Мъжете работят, моля не пречете. Странно, как толкова много приятели бяха узнали къде прекарват лятото, и колко много момичета знаеха телефона на Бренър.

По обяд Пинелъпи излиза по бански костюм и обявява:

„Време за къпане.“

Те се гмуркаха в дълбоката студена прозрачна вода от скалите пред къщата, плискаха се един друг; Пинелъпи и Крейг, отлични плувци, кръжаха около Бренър, който веднъж започна съвсем да потъва; мяташе ръце и пръхтеше отчаяно, давайки си вид, че се преструва, макар че всъщност се нуждаеше от спасяване. Когато го измъкнаха, розов и хлъзгав, на брега той полежа малко на камъните, после каза:

„Вие, аристократите, всичко умеете да правите и никога няма да се удавите.“

Мили спомени.

Разбира се, паметта, ако я пуснеш на воля, е измамна. Някакъв отрязък от време — даже месец или седмица, за който си спомняш след това като за най-щастливия период в живота си — не може да се състои единствено от удоволствия.

Например скарването с Пинелъпи късно една вечер, две три седмици след като се бяха настанили във вилата. Заради Бренър. Те седяха в спалнята, капаците бяха затворени, и говореха шепнешком, страхувайки се, че Бренър може да чуе, макар че неговата стая се намираше от другата страна на хола и стените бяха дебели.

„Никога ли няма да си отиде оттук този човек? — попита Пинелъпи. — Омръзна ми това дълго, унило лице. Където и да се обърна, виждам него.“

„По-тихо, моля те.“

„По-тихо, по-тихо, омръзна ми винаги да говоря по-тихо. — Тя бе седнала гола на края на леглото и разчесваше русите си коси. — Сякаш не съм си в къщата.“

„А аз мислех, че ти харесва — каза изненадано той. Беше почти заспал и я чакаше да свърши с косата си, да загаси лампата и да се пъхне до него. — Мислех, че сте приятели.“

„Харесва ми. — Пинелъпи яростно разчесваше косите си. — И съм негова приятелка. Но не по цяло денонощие. Когато се омъжвах, никой не ме предупреди, че се омъжвам за цял отбор…“

„Не е по цяло денонощие — възрази Крейг, съзнавайки, че говори глупости. — Както и да е, той вероятно ще си замине, щом подготвим пиесата.“

„Тази пиеса няма да е готова до изтичане на срока на наема — каза тя ядосано. — Познавам го.“

„Не се отнасяш много приятелски към него, Пени.“

„И той самият не е толкова приятелски настроен към мен. Да не мислиш, че не зная по чия вина не получих ролята в неговата пиеса?“

„Тогава той дори не те познаваше.“

„Добре, но сега ме познава. — Последваха десет резки движения с четката по косата. — И не започвай да ме убеждаваш, че той счита, че съм най-голямата актриса в Ню Йорк след Етъл Баримор.“

„На тази тема не сме говорили с него — неубедително каза той. — Говори по-тихо.“

„Разбира се, че не сте говорили. Обзалагам се, че за много неща не сте говорили. И въобще ме пренебрегвате, когато говорите за нещо сериозно. Просто ме пренебрегвате.“

„Това не е вярно, Пени.“

„Вярно е, и ти знаеш това. Двата велики ума с напълно еднакви възгледи решават съдбата на света, плана «Маршал» 15 15 Джордж Маршал — американски външен министър, създател на империалистически план за възстановяване на Европа (1947 — 1949) и на Трумановата доктрина. — Б.ред. , поредните избори, атомната бомба, школата на Станиславски… — Четката се задвижи в ръцете на Пинелъпи като бутало на цилиндър. — А когато аз заговоря, ме изслушвате снизходително, сякаш съм малоумно дете…“

„Абсолютно неразумна си, Пени.“

„Аз съм неразумно разумна, Джеси Крейг, и ти знаеш това.“

Той неволно се разсмя, тя — също. Той каза:

„Хвърли тази проклета четка и легни най-после.“

Тя веднага се подчини, остави четката, загаси лампата и легна.

„Не ме карай да ревнувам, Джес — прошепна тя, притискайки се до него. — Не ме дръж настрани от твоите работи. От всичко.“

Дните затекоха както по-рано, сякаш не бе имало среднощен разговор на леглото в спалнята. Пинелъпи пак се отнасяше към Бренър нежно, като сестра, заставяше го да яде, „за да сложи малко мръвка на бедните си кокали“, както казваше тя, седеше тихо и въздържано, без да се вмесва в разговорите на мъжете, незабелязано почистваше пепелниците, донасяше напитки, внимателно се шегуваше с Бренър за момичетата, които го навестяваха и понякога оставаха да нощуват, а сутрин излизаха на закуска и искаха на заем бански костюм, за да се изкъпят, преди да си заминат за града.