Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Излезе от ресторанта и прекоси улицата, за да тръгне по кея покрай акостиралите яхти, които се полюляваха на тихата черна вода. „Защо не сте в морето?“ — мислено ги попита той.

Вече бе стигнал завоя на пристанището, когато видя на светлината на фаровете приближаващата се към него позната фигура. Това беше Йън Уодли. Вървеше с наведена глава и тромава уморена походка. В последния миг Уодли го забеляза, изпъна се и на лицето му се появи усмивка. Беше напълнял и не се побираше в отдавна негладените си дрехи. Яката на ризата му беше разкопчана, за да не задушава дебелата увиснала шия; над измачканата му риза висеше почти развързана, килната накриво вратовръзка. Отдавна не беше се подстригвал, гъстите невчесани коси хвърчаха на всички посоки и откриваха високото изпъкнало чело. Приличаше на пророк-отшелник.

— Точно човекът, когото исках да видя — възкликна Уодли. — Моят приятел, вундеркинда. — Уодли се беше запознал с Крейг, когато той току-що бе навършил тридесет години. С тази фраза целеше да го обиди и успя.

— Здравей, Йън. — Крейг стисна потната му длан.

— Оставих ти бележка — каза Уодли с упрек.

— Щях да ти звъня утре.

— Кой знае къде ще бъда утре. — Гласът му беше малко пресипнал. Беше пийнал. Както обикновено. Бе почнал да пие, откакто го преследваха неудачи с книгите му. Или обратното, неудачите го преследваха, откакто бе почнал да пие. Причина и следствие за Йън Уодли.

— Не си ли тук за целия фестивал? — попита Крейг.

— Аз не съм никъде за нищо. — Уодли се оказа по-пиян, отколкото му се стори в началото. — Какво правиш?

— Кога?

— Сега.

— Разхождам се.

— Сам? — Уодли погледна наоколо недоверчиво, сякаш подозираше, че крие някаква съмнителна личност между обърнатите плоскодънни лодки и рибарските принадлежности по тъмния кей.

— Сам — потвърди Крейг.

— Самотният продуцент 19 19 Парафраза на заглавието на повестта на Алън Силитоу „Самотният бегач на дълги разстояния“. — Б.ред. . Ще се поразходя с теб. Двама ветерани, приятели от отстъплението от Булеварда на залеза 20 20 Улица в Лос Анжелос, свързана с филмовия свят; едноименен филм. — Б.ред. .

— Винаги ли се изразяваш в заглавия на филми, Йън? — попита Крейг, раздразнен от това, че този писател го смята за другар по беда.

— Какво да се прави, киното е изкуството на днешното време — каза Уодли. — Печатното слово е мъртво. Прочети който и да е канадски философ. Заведи ме в най-близкия бар, вундеркинде.

— Достатъчно съм пил за днес.

— Щастливец. Е, тогава ще се поразходя с теб. Твоята посока е по-вярна от моята.

Те тръгнаха един до друг. Уодли се държеше подчертано изправен и крачеше с пружинираща походка. Някога красивото, открито, слабо лице сега бе затлъстяло и се бе превърнало в лице на алкохолик и човек, на когото му е жал за самия него.

— Разкажи ми за себе си, вундеркинде. Какво правиш в този кенеф? — попита той.

— Реших, че е време да видя няколко филма — отговори Крейг.

— А аз живея в Лондон. Знаеш ли това? — Той попита с рязък тон, явно намеквайки, че Крейг е загубил всякакъв интерес към съдбата на бившия си приятел.

— Да — каза Крейг. — Е, как е в Лондон?

— Градът на Шекспир и Марлоу, на кралица Елизабет и Дикенс, на Туиги и Йън Уодли. Още един кенеф. Въобще аз дойдох да напиша статия за фестивала за едно английско педерастко списание. Никаква гаранция, те ми плащат само хотела. Ако приемат статията, ще ми подхвърлят няколко лири. Искат да украсят обложката си с вълшебното име Йън Уодли. Когато прочетат статията, вероятно ще им се повдигне. Тук видях само лайна. Точно така и ще напиша. И в гълъбарника ще настъпи смут! Педерастът в отдела за кино и театър е полуграмотен и затова е убеден, че киното е изкуството на днешното време, музика за безсмъртните. Той мисли, че Годар ежегодно изработва по четири Сикстински капели. Бога ми, че той и „Фотоувеличение“ на Антониони счита за шедьовър! Ти самият какво мислиш за всичките лайна, които показват тук?

— Има и хубави филми, има и лоши — отговори Крейг. — Мисля, че до края на фестивала ще се съберат шест хубави филма.

— Шест! — изсумтя Уодли. — Ела ми се обади, когато съставиш списъка. Ще го включа в статията си. Свобода на печата. „Големият в миналото кинодеятел назова шестте най-добри филма.“

— По-добре да се върнеш в хотела, Йън. Дразниш ме.

— Извинявай — в гласа на Уодли прозвуча искрено разкаяние. — Последните няколко години отвикнах да се държа като хората. И всичко останало у мене е долно. Не искам да се връщам в хотела. Там нищо не ме чака, освен колекция бълхи и недописан ръкопис на книга, която вероятно така и няма да завърша. Аз съм зъл напоследък, зная това, но защо да си изливам яда на стар приятел като теб. Прости ми. Прощаваш ми, нали? — В гласа му сега се чувствуваше молба.