Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Разбира се.

— Ние бяхме приятели, не е ли истина? — В гласа му продължаваше да звучи молба. — Прекарали сме с теб весели дни. Немалко бутилки сме обръщали заедно. Нещо все още е останало в нас от тази дружба, а, Джес?

— Да, останало е, Йън — отговори Крейг, въпреки че това не беше вярно.

— Това, което ме убива, е днешният маниер на писане. Особено в киното. Всички казват, сумтейки: „Аха“, или „От сорта“, или „Ти ми пасваш, бейби“, или „Хайде да се чукаме“. И на това казват диалог. Така, казват, трябва благородното животно, наричаща се „човек“, да се обръща към себеподобните си пред очите господни. А хората, които пишат така, получават по сто хиляди за филм, награждават ги с Оскари и имат толкова момичета, колкото им душа иска. А аз трябва да пиша глупава статийка от двеста думи за пет гроша за някакво си педерастко английско списание, а и не е известно още дали ще я отпечатат или не.

— Хайде стига, Йън. Всеки художник има свой възход и падение. Почти с всеки писател е така: ту е на мода, ту не е. И така е цял живот. Ако, разбира се, живее достатъчно дълго.

— Аз ще бъда отново на мода петдесет години след смъртта си — заяви Уодли. — Йън Уодли, любимец на потомците. А ти как си? Отдавна не съм виждал в неделните вестници статии за твоите забележителни успехи.

— Аз съм в академичен отпуск — пошегува се Крейг. Почивам си от славата.

— Нещо се е проточил твоят академичен отпуск, дявол да го вземе.

— Вярно е.

— Междувпрочем, сетих се. Тук има едно момиче, Гейл МакКинън — нещо като кореспондентка е. Непрекъснато ме подпитва за теб. Задава ми разни въпроси. За жени. За момичета. За твои приятели. За твои врагове. Изглежда, тя знае за теб повече, отколкото аз. Разговарял ли си с нея?

— Малко.

— Пази се от нея. В очите й има особено пламъче.

— Ще се пазя.

На завоя ги настигна фиат, в който седяха две жени. Колата забави ход и жената, която седеше по-близо до тях, се показа на прозореца и рече:

— Bonsoir. 21 21 Добър вечер (фр.). — Б.пр.

— Я вървете по дяволите — изръмжа Уодли.

— Sale juif — каза жената. Колата рязко потегли напред.

— Мръсен евреин — повтори Уодли. — Нима имам толкова лош вид?

Крейг се засмя.

— Трябва да се научиш да се отнасяш по-вежливо с французойките. Те всички са възпитани в манастир.

— Проститутки — каза Уодли. — Навсякъде проститутки. В салона, на екрана, по улиците, в залата за заседания на журито. Наистина, Джес, Кан е световната столица на проституцията за две седмици всяка година. Разтвори си краката и вземай парите. Тези думи трябва да се напечатат като девиз на всяка бланка за писмо под печата на град Кан. Или онова, погледни. Ей там. — Той посочи с ръка към отсрещния тротоар; четирима младежи се усмихваха професионално на минаващите мъже. — Харесва ли ти?

— Не — призна Крейг.

— Сега без програма не можеш да кажеш какви актьори играят във филма. Почакай, ще видиш моята статия.

— Не мога да чакам — каза Крейг.

— По-добре ще е да ти изпратя ръкопис. Онези педерасти няма да я отпечатат. Или и аз да стана проститутка и да напиша точно това, което ще се хареса на редактора? Ако не изкарам никакви пари, не зная с какво ще живея.

— Може би точно това си казват и онези жени в автомобила, и тези младежи на ъгъла всяка вечер: „Ако не изкарам пари, не зная с какво ще живея.“

Уодли изруга.

— В тебе има прекалено много християнско смирение, Джес. Не мисли, че това е добродетел. Заради това отвратително смирение светът е тръгнал по дяволите. Мръсни филми, мръсен бизнес, мръсна политика. Всичко се позволява. Всичко се прощава. Винаги ще се намерят няколко неща, които не са лоши.

— Това, което ти е необходимо, Йън, е да се наспиш хубаво — каза Крейг.

— Това, което ми е необходимо, са пет хиляди долара. — Уодли се спря на тротоара. — Можеш ли да ми дадеш пет хиляди долара?

— Не — отговори Крейг. — Защо са ти пет хиляди долара?

— В Мадрид снимат филм. Сценарият, разбира се, е отвратителен и трябва срочно да се преработи. Ако успея да отида сега там, тази работа почти сигурно ще бъде дадена на мен.

— Билетът до Мадрид струва сто долара, Йън, не повече.

— А с какво ще плащам хотела? — попита Уодли. А храната? Докато подпишат договора и платят първия аванс, минава време. А какво ще изпратя на моята повлекана — третата ми съпруга? В момента тя налага запор на книгите и пишещата машина, които съм дал на съхранение в Ню Йорк, за неплащане на издръжката след развода.

— Сега наистина ти съчувствувам, братко — призна Крейг.