Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Самоубийството дебне човека във всеки гараж. Крейг достатъчно ясно съзнаваше това.

Запали колата, влезе бавно в Сан Себастиан, намери хотел. До Мадрид тази вечер нямаше да стигне.

Близо до хотела още работеше един бар. Поръча си коняк, след малко — още един. Не му се ядеше. На една маса седяха някакви мъже и разговаряха оживено на испански. Той се заслуша. Главите им бяха приведени над масата, гласовете им — заговорнически приглушени. Замислят да убият Франко, да освободят някакъв свещеник, да хвърлят бомба в полицейския участък или да си опитат късмета на лотарията? Той не разбираше испански и това му действуваше успокоително.

В хотела поръча разговор с Париж. Докато го свържат, мина много време, затова се съблече, легна си и зачака телефонния звън. Обади се Констънс. Беше си тръгнал от нея рано сутринта. На разсъмване се отдадоха на любов. Тя беше сънлива и топла. В любовта тя беше силна, както винаги, щедра и непринудена. Отдаваше се пълно, вземаше си своята порция, не бяха необходими никакви благодеяния нито от едната, нито от другата страна, никой не водеше сметка в леглото. Тя никога не питаше защо заминава, когато той изведнъж заявяваше, че отива в Цюрих, на баското крайбрежие или в Ню Йорк. Ако го попиташе, той не би могъл да й отговори точно.

Понякога пътуваха заедно, но това бе съвсем друго нещо. Когато си вземеше отпуск, тези пътувания бяха за него развлечение. Когато караше сам, не беше развлечение, но когато тя бе в колата до него, той караше бавно, през цялото време бъбреха, шегуваха се, любуваха се на гледките, спираха често да пийнат коняк. Тя обичаше и да сяда зад волана. Шофираше разсеяно, но й вървеше. Хвалеше се, че е нямала нито една злополука, макар че може да са били поне двадесет. Веднъж на един завой навлезе в платното за насрещно движение и той се засмя. Не можеше да понася да й се присмиват. Спря, излезе от колата и заяви, че никога вече няма да шофира с него. Пое обратно към Париж пешком. Той реши да почака. След половин час тя се върна, опитвайки се безуспешно да придаде на лицето си надменно изражение, и той й разреши отново да седне зад волана. Тя спря пред първото кафене и отидоха да изпият по чашка коняк.

Тази сутрин, след като излезе от дома й, отиде в хотела, събра нещата си и се отправи по още ненатовареното шосе на юг. Веднъж тя го попита защо си ангажира стая в хотел, след като почти всяка нощ, когато е в Париж, остава при нея. Той й бе отговорил: „Свикнал съм с хотелите.“ Втори път тя не го попита.

Телефонът на масичката до него иззвъня. Стаята му беше огромна, обзаведена с високи тъмни мебели. Той винаги отсядаше в най-хубавите хотели в града, където нямаше много гости. Не обичаше, когато в скъпите хотели в който и град да е се тълпят посредствени хора.

— В Мадрид ли си вече? — попита тя. Навярно току-що я беше събудил, макар че никога не можеш да кажеш по гласа й — такава беше Констънс. Едва събудила се, тя говореше така, сякаш току-що е взела студен освежителен душ.

— Не — отговори той. — Спрях да нощувам в Сан Себастиан.

— Как е в Сан Себастиан?

— Говорят испански.

— Изненадана съм. — Тя се засмя. — Защо ти хрумна да спреш там?

Ако трябваше да бъде откровен, би казал: „Не ми се искаше да умирам тази нощ.“ Вместо това отговори: „Валеше дъжд.“

Ето още една година. Преди пет години. Той седеше във фоайето на кинотеатъра в Пасадена. Беше привършила предварителната прожекция на последния му филм. Филмът бе сниман във Франция, главният герой — млад лейтенант от американската армия, намиращ се със своята част в Германия — бе дезертирал и започнал злощастен роман с една французойка, преди да се предаде на властите. Заедно с Крейг във фоайето седеше, потънал в огромно палто с висока яка, режисьорът Франк Баранис; той беше разстроен, защото зрителите непрекъснато кашляха и не следяха филма внимателно. Бяха приятели вече двадесет години — откакто Баранис постави пиесата на Едуард Бренър. На сватбата на Крейг Баранис беше кум. По време на снимките на този филм Крейг получи анонимно писмо, написано от женска ръка, в което се казваше, че Баранис е спал с Пинелъпи преди сватбата, в деня преди самата сватба и вероятно и след нея. Крейг не отдаде никакво значение на това писмо и не каза за него нито на Пинелъпи, нито на Баранис. Невъзможно е заради едно анонимно писмо, написано очевидно от някоя изоставена и отмъстителна жена, да попиташ човека, твоя приятел, с когото си денонощно зает със сложни и отговорни дела, дали е спал с жена ти в навечерието на сватбата преди седемнадесет години.