Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Аз ще го нося.

Когато поеха по пътеката към басейна и паркинга, Мърфи започна да се приготвя за следобедна почивка. Пълната жена, покрай която двамата бяха минали на път за бара, все още лежеше по корем под палещото слънце с широко разтворени, канещи крака. Тя въздъхна тежко, като болна, обърна се на другата страна и отправи кисел поглед към Крейг и момичето за това, че й нарушаваха уединението. Лицето й беше подпухнало и силно гримирано. По него се стичаше син грим, който се смесваше с потта. Жената не беше млада, чертите й говореха за егоизъм, алчност, сладострастие, лукава и покварена суетност и контрастираха поразително със здравата селска пълнота на тялото й. На Крейг му стана противно и извърна очи. Щеше да му бъде много неприятно, ако ги заговореше.

Той пусна Гейл напред и тръгна след нея като покровител. Тя стъпваше безшумно по гладките камъни. Чистите дълги коси се развяваха на морския вятър. Изведнъж разбра какво го бе разтревожило в патиото на Мърф, когато я видя на фона на морето, обляна в лъчи. Тя му бе напомнила за жена му Пинелъпи. През един такъв юнски ден на Лонг Айлънд по време на прилива я видя толкова млада и розова, застанала на една дюна, като изваян силует на фона на морето.

Датчанката четеше, облегнала гръб о скалата до брега на басейна, а момиченцето седеше до нея, сложило русата си главица на рамото й.

Опасен континент.

Послушай съвет от стареца. Опитай.

Качвайки се в колата, Гейл МакКинън отново си сложи тъмните очила.

Когато излязоха от района на хотела, той зави не към Жуан ле-Пен и Кан, а по стар навик, към Антиб. Една година след брака им той бе наел вила на брега на морето между носа и Антиб и навикът да завива в тази посока, печално отбеляза за себе си той, се бе запазил досега.

— Надявам се, че не бързате за никъде — каза той. — Ще мина по дългия път.

— Днес нямам по-добро занимание от това да пътувам с Джеси Крейг по обиколния път.

— Някога живях по тези места. Тогава тук беше по-хубаво.

— Тук и сега е хубаво.

— Да, може би. Само са построени повече къщи. — Той караше бавно.

Шосето се извиваше покрай самия бряг. В далечината, върху синята вода, проблясваха платната на регата. На скалите на самия бряг бе застанал старец с раирана риза и ловеше риба. Над главите им прелетя самолет, снижавайки се за кацане в Кан.

— Коя година бяхте тук? — попита Гейл МакКинън.

— Тук съм бил няколко пъти. За първи път през 1944 година, по време на войната.

— Какво правехте тогава тук? — с учудване попита Гейл МакКинън.

— Казахте, че сте се подготвили добре — подразни я той. — Мислех, че моето минало е разтворена книга за вас.

— Не чак толкова.

— Тогава се возех на джип с екип кинооператори. Седма армия беше разположена в Южна Франция и ни бяха изпратили от Париж да снимаме малък документален филм. Фронтовата линия се намираше близо до Ментон, което е на няколко мили оттук. От другата страна на Ница се чуваха оръдейни залпове.

Раздърдори се, стари войнико, помисли си той и млъкна. Древна история. Цезар заповядал лагерът да бъде разположен на хълмовете, издигащи се над реката. Бойните редици на хелветите се разположили на другия бряг на реката. 11 11 Цитат от произведение на Гай Юлий Цезар. — Б.ред. За момичето до него фронтовата линия над Ментон така се губеше в мъглата от време, както и позицията на Цезар. Дали учат латински сега?

Той я погледна косо. Очилата й, през които можеше да го разглежда, скривайки себе си, го раздразниха. Раздразни го нейната младост. Раздразни го нейното простодушно невежество, причина за което беше пак тази младост. Твърде много предимства на нейна страна.

— Защо носите тези глупави неща? — попита той.

— Имате предвид слънчевите очила?

— Да.

— Не ви ли харесват?

— Не.

Тя ги свали със замах, захвърли ги през прозореца и се усмихна.

— Така по-добре ли е?

— Много по-добре.

И двамата се засмяха. Вече не се сърдеше на Соня Мърфи за това, че го застави да закара момичето в Кан.

— Ами вчерашната ужасна риза, защо я бяхте облекли? — попита той.

— За експеримент. Нарочно си меня вида.

— Какъв вид искахте да имате днес? — Този разговор започна да го забавлява.

— Исках да изглеждам привлекателна, измита, невинно кокетна в духа на съвременната еманципация — обясни тя. Всичко това беше предназначено за господин Мърфи и неговата съпруга. — Тя разтвори ръце, сякаш искаше да обгърне и морето, и скалите, и боровете, които засенчваха шосето, и цялото пространство наоколо. — Никога не съм идвала по тези места, но имам чувството, че ги познавам от детство. Тя качи краката си на седалката и се завъртя така, че да го гледа. — Аз пак ще дойда тук. Ще идвам отново и отново, докато стана старица с голяма широкопола шапка и бастун в ръка. Мислили ли сте, когато бяхте тук по време на войната, че някога ще се върнете?