Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Датчанки са — каза Мърфи. — Чух на закуска. Трябва да отида в Дания някой ден.

Встрани от стълбата, водеща към морето, лежаха по корем на надуваеми дюшеци две момичета. Бяха си махнали сутиените, не желаейки по красивите им млади гърбове да останат издайнически бели ивици. Кафявият загар на гладката кожа придаваше особена привлекателност на задничетата им и дългите им крака. Бикините им бяха само една символична отстъпка пред общественото благоприличие. Момичетата приличаха на два прясно изпечени хляба — топли, апетитни, хранителни. Между тях беше седнал млад мъж Крейг позна в него актьор, когото бе гледал в два-три италиански филма. Актьорът, също толкова загорял, беше с теснички плувки. Беше слаб, но мускулест и на гладките му гърди висеше религиозен амулет на златна верижка. Той беше чернокос красавец, великолепно животно с много бели зъби, които оголваше в хищна като на леопард усмивка.

Крейг забеляза, че Мърфи не сваляше очи от тройката.

— Ако изглеждах като него, аз също бих се усмихвал — каза Крейг.

Мърфи въздъхна високо и продължиха нататък.

В бара Мърфи си поръча мартини, за да не говори жена му за тропика. Крейг си поръча бира.

— Е… — Мърфи вдигна чашата, — за твое здраве, приятелю. — Той отпи една трета от питието си. — Колко хубаво е, че се срещнахме най-после. В писмата си не си много щедър на информация, а?

— Нямало е всъщност за какво да пиша. Да не би да искаш да ти досаждам с подробности около развода?

— След толкова години — Мърфи поклати тъжно глава. Кой би могъл да помисли? Е, щом е нямало друг изход… Чувам, че в Париж си имаш нова приятелка.

— Не е толкова нова.

— Щастлив ли си?

— Не си толкова млад, Мърф, да задаваш такива въпроси.

— Странно, но аз не се чувствувам нито ден по-възрастен от деня, в който напуснах армията. По-глупав, да, но не по-стар. Я да говорим за друго. Става ми тъжно. Е, как си ти? Какво правиш тук?

— Нищо особено. Безделнича.

— Това момиченце, Гейл МакКинън, непрекъснато се стремеше да разбере от мен защо си дошъл в Кан. Искаш ли да работиш отново? — Мърфи го погледна изпитателно.

— Не е изключено — отговори Крейг. — Ако ми попадне нещо подходящо. И ако се намери глупак да ме финансира.

— Не си единственият, който иска това. За да вложиш сега пари във филм, независимо какъв, трябва наистина да си глупак.

— С други думи никой не е идвал да чука на вратата ти да те моли да ме уговаряш да отида да работя за него.

— Виж какво — уклончиво отговори Мърфи, — съгласи се, че ти отдавна вече си се оттеглил. Ако сериозно възнамеряваш да работиш, има един филм, който искам да опитам… Може би ще излезе добра продукция. Имах предвид теб, но не исках да ти пиша, преди да си изясня нещата по-конкретно. Плюс това не обещава много пари. И сценарият е отвратителен. Трябва да се снима в Гърция, а нали са ми известни политическите ти възгледи…

Крейг се засмя, слушайки тези безконечни уговорки.

— С една дума блестящ проект във всяко отношение.

— Е, добре — каза Мърфи, — спомням си, че когато дойде за първи път в Европа, не искаше да отидеш в Испания, защото не одобряваше политическата обстановка там, така че…

— Тогава бях по-млад — прекъсна го Крейг. Наля си бира от шишето на бара. — Сега става модно да се снимат филми в страни, чиято политика не одобряваш, иначе шансовете да пуснеш филм са малки. Ти положително не би снимал филм в Америка, нали?

— Не зная — отговори Мърфи. — Моята политика е вземай парите и бягай. — Той направи жест към бармана за още едно мартини.

— Тогава? Да ти позвъня ли, ако гръцката история се задвижи?

— Не — отговори Крейг разклащайки бирата в чашата.

— Не е сега време да се възгордяваш, Джес. — Мърфи се намръщи. — Отдавна не си врял в този казан и навярно не разбираш. Кинематографията е бедствена зона. Тези, които по-рано вземаха по 750 хиляди на филм, сега са готови да работят и за 50 хиляди. И получават отказ.

— Разбирам.

— Ако си над тридесет, ти казват: „Ние ще ви позвъним“, а не „Позвънете ни“. — Мърфи отпи глътка. — Всички търсят някакъв никому неизвестен дългокос младеж, който би им направил още един „Безгрижен ездач“ за по-малко от сто хиляди. Истинско бедствие ни е сполетяло.

— Така е само с киното, Мърф — каза Крейг. — Твоето любимо развлечение. Не го приемай толкова присърце.

— Добро развлечение — мрачно каза Мърф. — Но аз се тревожа за теб. Слушай, не обичам да говоря на неприятни теми, особено когато съм на почивка, но нали точно сега те безпокои паричният въпрос…