Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Разбираш какво искам да кажа с това, Джес. Киното е престанало да те привлича. Каква е разликата?

— Той много ви хвали — каза Гейл МакКинън. — Чак да се изчервиш от удоволствие.

— Той е мой агент — каза Крейг. — Нима очаквате от него нещо друго? Но искате ли да знаете какво казваше за мен майка ми, когато беше жива?

— Разбира се. — Момичето посегна към магнетофона. — Да го включа ли?

— Не сега. — Той забеляза на устните й лека усмивка. Тя отново сложи тъмните си очила, които придаваха на лицето й отчужден, недоброжелателен вид.

— Гейл каза, че имаш каменно сърце — забеляза Мърфи. Той беше свикнал да се обръща към момичетата на малко име, даже и когато току-що се бе запознал с тях. — Защо не й дадеш възможност?

— Когато имам какво да кажа, тя ще бъде първата, която ще го чуе.

— Това е вече обещание, господин Крейг — зарадва се момичето.

— Ти хубаво правиш, че пазиш мислите за себе си, Джес каза Соня. — Вече цял половин час слушам ораторствуването на мъжа си и ако можех, щях да му затворя устата с тапа.

— И това ми било съпруга — каза Мърфи, но в тона му звучеше нежност. Те бяха женени от двадесет години и ако някога се караха, то не беше пред хора. Преимуществото на късните бракове, помисли си Крейг.

— Хората задават твърде много въпроси — каза Соня. Тя говореше със спокоен, майчински тон. — И други хора много често им отговарят. Що се отнася до мен, ако тази мила госпожица ме попита откъде съм купила това червило, аз и това няма да й кажа.

— Госпожо Мърфи, откъде си купувате това червило? — попита Гейл МакКинън.

Всички се засмяха.

— Слушай, Джес — предложи Мърфи, — хайде да се разходим с тебе до бара и да оставим жените сами. Нека позлословят малко преди обяда. — Той стана, Крейг също.

— И на мен ми се пие нещо — каза Соня.

— Ще кажа на сервитьора да ти донесе. А вие, Гейл? Какво желаете?

— През деня не пия — отговори момичето.

— По мое време журналистите бяха други каза Мърфи. — И в бански костюми не изглеждаха така.

— Стига си флиртувал, Мърф — заяде го Соня.

— Зеленооко чудовище — Мърфи целуна жена си по челото. — Да вървим, Джес. Време е за аперитив.

— Не повече от две — напомни Соня. — Не забравяй, че си в тропика.

— Щом се наканя да пия, на жена ми й се струва, че тропикът започва от самия Лабрадор — каза Мърфи. Той хвана Крейг под ръка и го поведе по покритата с плочки пътечка към бара.

Пред една от плажните кабини лежеше по корем върху дюшека дебела жена. Тя се беше разкрачила сладострастно на слънцето.

— Я-я — промърмори Мърф, вперил поглед в жената. — Опасен бряг, приятелю.

— И аз си помислих същото — призна си Крейг.

— Това момиче се е насочило към теб. Ех, да имах твоите четиридесет и осем!

— Тя не се е насочила към мен за това.

— Опита ли?

— Не.

— Послушай съвет от стареца. Опитай.

— Как, за бога, се озова при теб? — попита Крейг. Винаги го отвращаваха откровените разговори на Мърфи за секса.

— Много просто. Тя ми позвъни тази сутрин по телефона и аз й казах: елате. Аз не съм като някои мои приятели. Не страдам от престорена скромност. А когато видях как изглежда, попитах я не си ли носи бански костюм.

— И тя си го носеше.

— Съвсем случайно. — Мърфи се засмя. — Аз не тичам по фусти — Соня знае това, — но много обичам да бъда в компанията на симпатични млади момичета. Невинна старческа слабост.

Бяха вече стигнали до малкия павилион. Сервитьорът стана, когато те се приближиха.

— Bonjour, Messieurs. 9 9 Добър ден, господа (фр.). — Б.пр.

— Une gin fizz рer la donna сabana numero quarante due, рer favore 10 10 Джинфиз за дамата в 42 кабана, моля (непр. итал.). — Б.пр. — поръча Мърфи. През войната беше живял в Италия и там се бе научил да говори малко италиански. Това беше единственият чужд език, който знаеше, освен английски, и щом напуснеше Америка, независимо от това в коя страна беше, натрапваше своя италиански на местното население. Крейг се възхищаваше от вежливата самонадеяност, с която Мърфи налагаше на чуждите хора своите привички.

— Si, si, signore — каза сервитьорът с усмивка, предизвикана или от акцента на Мърфи, или от предвкусването на евентуалния голям бакшиш, който този клиент можеше да остави.

На път за бара минаха покрай плувния басейн, който беше в скалите над морето. На края на басейна беше застанала млада русокоса жена и наблюдаваше как едно малко момиченце се учи да плува. Цветът на косите на момиченцето беше същият и беше явно, че са майка и дъщеря. Майката даваше съвети на език, непознат на Крейг. Гласът й беше ласкав и насърчаващ, с нотки на смях. Кожата й току-що бе започнала да розовее от слънцето.