Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Най-после телефонът звънна.

— А, ти ли си? — каза тя. Гласът й не беше ласкав.

— Скъпа… — започна той.

— Не съм ти никаква скъпа, продуценте. Не съм ти някаква старлетка, която си кълчи сладострастното задниче по две седмици само на дивана…

Той чу приглушени гласове — вероятно в кантората й, както обикновено, беше пълно с хора, но Констънс не беше от тези, които сдържат гнева си пред хора.

— Кони, чуй…

— „Кони, чуй“ — стига глупости… Обеща да позвъниш вчера. И не лъжи, че си се опитвал. Познати са ми тези извинения.

— Не съм и опитал.

— Липсва ти благоприличие дори да излъжеш, копеле недно.

— Кони… — сега я умоляваше.

— Единственият честен мъж в Кан. Много ми върви, дявол да го вземе! Защо не се опита?

— Бях…

— Запази проклетите си обяснения за себе си. И не си губи времето и парите да звъниш. Няма да вися и да чакам край този проклет телефон. Надявам се, че ще си намериш някого в Кан, защото, заклевам се, парижката ти история свърши.

— Кони, за бога, бъди благоразумна.

— Ще бъда благоразумна. Още от тази минута — сега ми е абсолютно все едно — ще бъда студена, ледена и благоразумна. Считай, че този телефон не съществува, моето момче. И изобщо не се опитвай да звъниш.

Чу се сърдито щракване, когато тя тръшна слушалката на шестстотин мили оттук. Крейг поклати печално глава и остави слушалката. След това се усмихна, представяйки си тишината, която е настъпила сред младежите в кантората, и неистовия смях на работещия в съседната стая партньор професора, изваден от обичайното си сънливо състояние от тази тирада. Тя не за първи път му крещеше. И няма да бъде и за последен. Отсега нататък той ще се обажда винаги когато е обещал, даже ако трябва да виси на телефона цял ден.

Слезе на терасата — снима се с лъвчето, написа отзад: „Намерих си другарче“, сложи снимката в плик и го изпрати на Констънс. Бърза поща.

Беше време да върви на обяд с Мърфи. Отиде до входа и попита портиера къде му е колата. Портиерът бе зает със седящия в едно бентли 7 7 Марка скъпи английски коли. — Б.ред. плешив мъж и не обърна внимание на Крейг. Паркингът пред хотела бе пълен с коли, най-хубавите места заети от ферарита, мазерати и ролс-ройсове. Взетата назаем симка на Крейг бе изместена от портиера някъде по-далеч, за да не бие на очи. Понякога, когато напливът на скъпи лимузини бе голям, Крейг откриваше колата си, паркирана в някоя странична улица на разстояние цял квартал от хотела. Някога се увличаше по алфи и ланчии, но това бе едно време. Сега му бе все едно с каква кола е, стига да му вършеше работа, но днес, когато портиерът най после му каза, че колата му е някъде зад хотела и той тръгна покрай тенискортовете към тази част от улицата, където следобед се въртяха проститутки, за да търси колата си, му стана обидно. Струваше му се, че служителите в хотела бяха подочули нещо за него и че тяхното пренебрежително отношение към неговата скромна наета кола показваше, че не го считат достоен да живее в двореца, чиито стени те охраняваха.

После ще се изненадвате защо е толкова бакшишът, помисли си Крейг с яд. Запали колата и потегли към Кап д’Антиб, където му предстоеше обед с Брайън Мърфи.

Портиерът му каза, че господин и госпожа Мърфи го чакат в плажната кабина.

Той тръгна през парка, ухаещ на бор, към морето. По сенчестата пътечка се чуваха само неговите стъпки и цвърченето на жетварите сред дърветата.

Спря се, преди да е стигнал кабината. Мърфи не бяха сами. В малкото патио 8 8 Вътрешен двор. — Б.ред. пред кабината седеше млада жена. Тя беше в розов бански костюм, едва прикриващ тялото й, по гърба й се спускаха дълги тъмни коси, блестящи на слънцето. Когато се обърна леко към него, той позна тъмните очила.

Мърфи носеше плувки на цветя и й говореше нещо. Соня Мърфи лежеше в шезлонга.

Крейг реши да се върне в хотела и оттам да позвъни на Мърфи и да го покани той да отиде при него, защото не е харесал компанията, но в този момент Мърфи го зърна.

— Ей, Джес! — извика той, ставайки. — Тук сме.

Гейл МакКинън също стана, когато той се приближи, но не се обърна.

— Здравей, Мърф — поздрави Крейг и подаде ръка.

— Здравей, приятелю.

Крейг се наведе и целуна Соня Мърфи по бузата. Тя беше на петдесет години, но изглеждаше на не повече от тридесет и пет, имаше елегантна фигура и не по холивудски меко и гладко лице. За да не изгори на слънцето, си бе сложила плажна хавлия на раменете и широкопола сламена шапка.