Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Останал сам на бара, той си сипа още. По устните си още усещаше нейните устни, във въздуха витаеше тръпчивият дъх на парфюма й.

Тръгвайки си, Крейг взе от Сам телефона й и внимателно се позаинтересува за нея, без да разказва за епизода в бара с подробности.

„Тя е смърт за мъжете — бе казал Сам. — Но не е лишена от великодушие. Най-хубавата американка в Париж. Работата й е странна, занимава се с хлапаци. Виждал ли си някога такива крака?“ — Сам — адвокат, солиден човек — не бе склонен към преувеличения.

При следващото идване в Париж — това беше след убийството на Боби Кенеди, след изборите — той позвъни на телефона, който Сам му бе дал.

„Помня ви — каза тя. — Разведох се вече с оня тип.“

Покани я на вечеря и оттогава се срещаше с нея всяка вечер, когато отсядаше в Париж.

Тази красавица беше родена в Тексас. Висока, стройна, своенравна, с тъмни коси и гордо вдигната малка главица, тя бе покорила най-напред Ню Йорк, а след това и Париж. Когато се появеше, на хората им се струваше, че със самото си присъствие питаше: „Драги мъже, защо сте тук, струвате ли толкова, че да губя време за вас?“

Тя му помогна да види Париж от най-бляскавата му страна. Париж беше нейният град и тя се разхождаше из него радостна, горда, палава, а прелестните й крака караха улиците да изглеждат по-празнични. Избухлива, несдържана, тя си показваше и рогата. Не беше жена, на която може да се гледа несериозно. Що се отнася до работата — нейна или чужда, — тя беше пуританка. Яростно отстояваше собствената си независимост и ненавиждаше бездействието и паразитизма у другите. Беше дошла в Париж като манекенка през, както тя самата се изразяваше, втората половина на царуването на Карл Велики. Макар и без образование, беше учудващо начетена. Никой не знаеше на колко години е. Беше се женила два пъти. „Приблизително“ — шегуваше се тя. Както съпрузите й, така и другите, си отивали, без да й оставят грош. Но не ги споменаваше със зло. Уморена от работата на манекен, тя бе учредила заедно с един професор от университета в Мейн бюро за обмяна на студенти. „Децата трябва да знаят повече един за друг — казваше тя. — Може би тогава няма да могат да ги заставят да убиват хора.“ Нейният любим брат, много по-възрастен от нея, беше загинал в Аахен и тя бе страстна противничка на войната. Когато четеше новините от Виетнам, и особено ако бяха лоши, псуваше като войник, заплашваше, че ще замине със сина си някъде из южните морета.

Вечерта, когато се запозна с Крейг, тя беше казала, че едва свързва двата края, и това бе вярно, но пък се обличаше скъпо. Парижките шивачи й даваха дрехи под наем, знаейки, че там, където я канят, нито тя, нито тяхното облекло ще останат незабелязани. Където и да бе прекарала нощта, точно в седем часа сутринта ставаше, връщаше се вкъщи, приготвяше закуска на децата и ги изпращаше на училище. И точно в девет часа сядаше на работното си място, независимо от това как бе прекарала нощта. Въпреки че Крейг запазваше луксозен апартамент в хотел, неговият истински парижки адрес бе широкото легло в стаята й с прозорци към парка на Левия бряг. Децата й се привързаха към него. „Те са свикнали с мъже“ — обясняваше тя. Тя бе надраснала всички нравствени норми, които е трябвало да приема в Тексас, и пренебрегваше условностите на парижкото общество, на всяко общество, което украсяваше с присъствието си.

Тя беше пряма, забавна, взискателна, непоследователна, възхитително чувствена, ласкава, нетърпелива и предприемчива. Ставаше сериозна само тогава, когато моментът изискваше това. Допреди да я срещне, той бе живял като в сън. Сега бе излязъл от това сънно състояние.

По-рано бе придобил лошия навик да не забелязва или да не цени в жените женствеността, сега моментално реагираше и на тяхната красота, и на чувствената им усмивка, и на походката; очите му отново се научиха да следят по юношески живо, невинно и сладострастно трепването на полата, извивката на шията, грациозните движения на тялото. Увлечен сериозно по една от представителките на прекрасния пол, той си възвърна отново вкуса към жените въобще. И това бе главното, но не и единственото, с което Констънс го дари.

Тя му разказваше откровено за мъжете преди него. Тъй като знаеше, че ще има и други мъже след него, той потискаше ревността си. Едва след като се запозна с нея, разбра, че е страдал от дълбоки душевни рани. Сега тези рани започваха да зарастват.

В тишината на стаята, нарушавана само от слабия шум на морето под прозореца, той с нетърпение очакваше звъна на телефона и нейния отривист дрезгав глас. Беше се приготвил да й каже: „Излитам с първия самолет за Париж“, уверен, че даже и да имаше някакъв ангажимент тази вечер, щеше да го отложи заради него.