Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Той отвори плика. Това е най-малкото, което един баща може да направи.

„Скъпи татко — прочете той. Ан пишеше с разкривен ученически почерк. — Сан Франциско е град на Унинието. Скоро ще закриват колежа ни, а това е все едно война. Хуните са навсякъде. И от двете страни. Пролетта е времето на Боздугана. Всички досадно твърдят, че той е прав. Нашите чернокожи приятели искат да изучават не поетите-романтици, а танците на африканските племена и обредите по обрязването на младите госпожици. Поетите-романтици нямат нищо общо с епохата, разбираш ли. Всички професори са лоши, на чиято и страна да застанат. Образованието е старомодно, еснафско, тъпо. Вече дори не си правя труд да ходя в колежа. Веднага щом дойдеш, те обкръжават двадесет души и всеки по своя причина иска да положиш чистото си бяло тяло пред олтара на Джагърнот 4 4 Култово име на индийския бог Вишна, който опрощава грехове. Б.пр. . Каквото и да правиш, ти предаваш поколението си. Ако не намериш Джери Рубин за най-добрия представител на мъжката част на американската младеж, значи баща ти е директор на банка, или таен агент на ЦРУ, или, боже опази, Ричард Никсън. Аз може би ще се запиша и в «Черните пантери» и в дружеството на Джон Бърн. Нека всички да знаят тогава. Ще перифразирам известен писател: не бъди нито студент, нито полицай.

Зная, че сама исках да дойда да уча в Сан Франциско, защото след няколкото години учене в Швейцария един ненормален свръхпатриот ме убеди в това, че губя принадлежността си към Америка (каквото и да значи тази «принадлежност») и че именно в Сан Франциско вършат истински дела. Това лято се канех да работя като сервитьорка на езерото Тахоу, за да видя как живее другата половина на човечеството. Но вече пет пари не давам как живеят, макар че разбирам, че това е временно. Срамувам се да призная колко преходни са почти всичките ми намерения — повечето от тях не доживяват и до обяд. Аз ще си остана, с божия помощ, американка, колкото и дълго да живея. Бих искала (но само ако това не те обременява) да взема самолет и да дойда да прекарам лятото в Европа, а те нека въведат порядък в колежа, преди да почне есенният семестър, без мен.

Ако наистина дойда в Европа, бих искала, ако е възможно, да не се срещам с майка си. Предполагам, че знаеш, че тя е в Женева този месец. Пише ми ужасни писма. Казва, че си невъзможен човек, че искаш да я погубиш, че водиш разпуснат живот, че си в критическата възраст и не помня още какво. Откакто разбра, че употребявам противозачатъчни хапчета, се отнася с мен така, сякаш съм Фани Хил 5 5 Героиня от едноименния порнографски роман на Джон Клелънд (1709 — 1789). — Б.ред. или някоя героиня на Маркиз дьо Сад и ако я посетя, вечерите на брега на Женевското езеро ще бъдат много тягостни за мен.

Твоята любима дъщеря, Маршиа, ми пише рядко от Аризона. Казва, че там й е хубаво, само не може да се справи с теглото си. До Аризонския уннверситет явно не достига никакъв нов повей, животът там и сега прилича на онези стари мюзикъли за студенти с техните детски лудории и бой с възглавници, които показват по телевизията в «Програма след полунощ». Казва, че трупа килограми, защото яде принудително, тъй като нашето щастливо семейно огнище е разбито. И тук Фройд — той е проникнал даже в кафе-сладкарниците.

Виждам, че се получи много весело писмо, но на мен, татко, хич не ми е весело.

Крейг въздъхна и постави писмото на масата. Ще отида някъде, където няма нито адрес, нито поща, нито телефон, помисли си той. Интересно, как ли щяха да му изглеждат сега писмата, които беше изпращал на родителите си по време на войната. Но ги изгори след смъртта на майка си, когато ги откри в един сандък, грижливо завързани.

Взе жълтите листове на Гейл МакКинън. Защо да не прочете наведнъж всичко, преди да е започнал денят.

Излезе с листовете на балкона на слънце и седна на едно от креслата. Ако тази разходка до Кан се окаже безрезултатна, ще има поне тен.

„По-нататък — прочете той: — Държи се официално, не понася фамилиарничене. Малко старомодният смокинг, в който се появи на приема, даден след вечерната прожекция в балната зала близо до Зимното казино, му придаваше прекалено строг, отчужден вид. В разгорещената атмосфера в залата, където възторженият израз на приятелски чувства е правило в играта, където мъжете се прегръщат, а жените целуват хора, които едва познават, неговата коректност смразява. Той с никого не говори повече от пет минути и непрекъснато се движеше из залата, но не неспокойно, а хладно и с достойнство. На приема присъствуваха много красиви жени, а сред тях имаше поне две, с които е било свързано името му някога. И двете дами, облечени великолепно и възхитително вчесани, много искаха (така поне се струваше на автора на тези редове) да го задържат при себе си, но той и на тях отдели само по пет протоколни минути и продължи да се движи из залата.“