Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Кучка, изруга той. Откъде е разбрала всичко това?

За разлика от болшинството журналисти, които вземаха интервю от него, без да прочетат предварително нищо освен рекламните материали, разпространявани от студията, тази особа се оказа добре подготвена. При това недоброжелателна. Той прескочи две страници, пусна ги на пода и продължи да чете нататък.

„Общоизвестно е, че най-малко веднъж му е предлаган най-висок пост в една от най-влиятелните киностудии. Казват, че отхвърлял предложението с лаконична телеграма: Вече напуснах потъващия кораб. Крейг.“

Такова поведение се обяснява очевидно с това, че е богат — би трябвало да е богат, ако се е разпореждал разумно със спечелените пари. Един режисьор, с когото Крейг е работил, обяснява това по своему: „Той е едно вироглаво копеле.“ А актрисата Моника Браунинг е заявила в интервю: „Тук няма никаква загадка. Джеси Крейг е простодушен, мил човек, обзет от обикновена мания за величие.“

Не е лошо все пак да пийна малко, рече си Крейг. Погледна часовника си — беше десет и двадесет и пет. Така, едва десет и двадесет и пет, помисли си той. Взе бутилката, отиде в банята, наля уиски в чашата и добави малко вода от чешмата. Отпи една глътка и се върна в хола.

Държейки чашата в ръка, продължи да чете:

„Крейг е бил канен за член на журито в Кан два пъти. И двата пъти е отклонявал поканата. Когато стана известно, че тази година е резервирал хотел за времето, когато се провежда фестивалът, много хора бяха удивени. В продължение на пет години, откакто се провали последният му филм, той се държеше настрана от Холивуд и само понякога се появяваше в Ню Йорк. Не закри кантората си, но не съобщаваше нищо за своите планове. Значителна част от времето през последните години прекарваше в непрекъснати неспокойни пътувания из Европа. Причините за това оттегляне не са ясни. Разочарование? Умора? Чувството, че е работил достатъчно, че е дошло време да се наслаждава на плодовете на своя труд в спокойна обстановка, там, където няма нито приятели, нито врагове? Може би нервно разстройство? А може би е дошъл в Кан морално опустошен, воден от носталгия и надежда да се потопи в атмосфера, която непрекъснато ще напомня за миналото, когато е бил пълен с енергия? Или пък разходка на човек, събрал силите си и решил да направи още един опит да постигне успех?

Може ли Крейг, настанил се в апартамент за сто долара на ден с изглед към морето, сам да отговори на тези въпроси?“

Машинописният текст прекъсваше на средата на страницата. Той постави листовете на лавицата, с текста надолу, и отново отпи от чашата. По дяволите, тя е само на двадесет и две години, помисли си той.

Излезе на балкона. Слънцето се бе показало от облаците, но вятърът продължаваше да духа все така силно. Никой не се къпеше. Дебелата жена я нямаше. Или я беше отнесло морето, или беше във фризьорския салон да си прави прическа. Долу, на терасата, вече се виждаха тук-там посетители по масите. Зърна небрежно сресаните кестеняви коси на Гейл МакКинън, свободно развяващата се риза, сините джинси. Тя четеше вестник, а пред нея имаше кока кола.

Видя как към масата й се отправи един мъж и седна срещу нея. Тя остави вестника. Крейг беше много високо над тях, за да чуе какво казва тя.

— Срещнах се с него — говореше тя на мъжа. — Ще клъвне. Пипнах го тоя стар негодник.

Той седна. Зрителната зала се запълваше бързо. Публиката, предимно младежи — дългокоси, брадати момчета с индийски ленти на главите и придружаващи ги босоноги девойки, облечени с кожени куртки с ресни и дълги пъстри поли. Точно такива се тълпят в кантората на Констънс. Тази сутрин в програмата беше „Удсток“ — американски документален филм за фестивала на рок-музиката, ето защо градът беше наводнен с поклонници на рока, облечени съответно за случая. Крейг се запита как щяха да се обличат тези хора, когато станат на неговата възраст. Когато той беше на тяхната възраст, се радваше на това, че може да смени военната униформа със сив костюм.

Сложи си очилата и разгъна „Нис-Матен“. Прожекцията започваше от девет часа, защото филмът траеше три часа и половина, и тъй като стана късно, не успя нито да закуси, нито да прегледа вестника в хотела.

Хвърли поглед на първата страница на слабата розова светлина. В Кент, щата Охайо, войниците от националната гвардия застреляли четирима студенти. В района на Суецкия канал, както обикновено, продължаваха да убиват. Положението в Камбоджа е объркано. Ракета, изстреляна от френски кораб, се насочила към сушата, изпуснали управлението и се взривила в района на Лаванду на няколко мили от брега, разрушавайки няколко вили. Кметовете на съседните градове протестират, твърдят, напълно основателно, че подобни военни своеволия са пагубни за le tourisme. Един френски кинорежисьор обясняваше в интервю защо никога няма да представи свой филм на фестивала.