Ъруин Шоу - Вечер във Византия

В отговор прозвуча мръсна дума — дрезгаво и на вълни, като на някакъв нюрнбергски митинг 3 3 Във филма се казва по букви мръсна дума. — Б.ред. . Последваха диви одобрителни възгласи. Зрителите в залата заръкопляскаха. Крейг погледна изпод око момичето до себе си — тя седеше спокойно, със скръстени на скута ръце. Тя му хареса повече, отколкото допускаше.

Той продължи да седи мирно на стола, но вече почти не гледаше в екрана. Кой може да обясни значението на думата, излитаща от гърлата на толкова хиляди гласове? Дума като всички останали, на него също му се случваше, макар и рядко, да я използува. Тя сама по себе си не беше нито противна, нито красива, но от честата употреба бе загубила първоначалния си смисъл. Сега беше придобила толкова много различни значения, че вече не предизвикваше първоначалните асоциации. Произнесена от гласовете на младежите, участници в този гигантски хор, тя звучеше като злобен присмех, като лозунг, оръжие, като знаме, под което можеха да тръгнат пълчища разрушители. Той се надяваше, че бащите на четиримата студенти, убити в Кент, никога няма да видят този филм, за да не узнаят, че в произведение на изкуството, посветено на техните покойни деца, има епизод, в който около половин милион юноши и девойки почитат паметта на своите съвременници, крещейки в един глас мръсната дума.

Оставаше повече от час до края на филма, когато Крейг напусна залата. Момичето като че ли не забеляза, че той излиза.

Слънцето грееше, а знамената на страните, представящи се на фестивала, плющяха на пилоните пред фасадата на кинотеатъра. Навън му се видя блажено тихо, дори с непрекъснатия шум на колите, движещи се по крайбрежното шосе, и тълпите от хора по тротоарите и главната улица. Поне днес Кан помни, че трябва да прилича на картина от Дюфи.

Крейг се отправи надолу, към плажа, и започна да се разхожда покрай брега — самотен, саможив човек.

Качи се в стаята си, за да се обръсне. В пощенската кутия намери голям плик, на който набързо беше написано с наклонен, четлив женски почерк неговото име, и писмо от дъщеря му Ан, изпратено от Сан Франциско.

Той хвърли пликовете на една маса, влезе в банята и внимателно се обръсна. Чувствувайки приятното щипене по кожата след лосиона, той се върна в хола и отвори плика на Гейл МакКинън.

Върху куп жълти листове с машинописен текст имаше бележка.

„Уважаеми господин Крейг — прочете той, — пиша ви късно през нощта от хотелската си стая и се питам защо не ме харесахте. Досега в живота ми е нямало случай някой да не се радва да ме види, но днес целият следобед и цялата вечер, когато и да погледнех към вас — на плажа или на обяд, във фоайето на фестивалната зала, в бара или на приема, вие ме карахте да се чувствувам Гейл Ураганът, готова да затрие този град. Сигурно сте давали стотици интервюта през живота си, при това на хора, убедена съм, далеч по-глупави от мен, като сред тях е имало немалко ваши явни врагове. Защо отказвате на мен?

Е, ако вие не желаете да разговаряте с мен, ще се намерят хора, които ще се съгласят, а и не съм си губила времето напразно. Ако не успея да нарисувам портрета на човек от натура, ще го покажа такъв, какъвто го виждат десетки други очи. А ако не остане много доволен, нека се сърди на себе си, не на мен.“

Типичен репортьорски прийом, помисли си Крейг. Щом ти не желаеш да ми кажеш истината, аз ще накарам твоя враг да ми каже лъжите. Вероятно на това ги учат още първата година в журналистическите школи.

„Много е вероятно, прочете той по-нататък, да напиша статията по съвсем друг начин. Ще подходя като учен, който наблюдава дивите животни в естествени условия. Отдалече, незабелязано, с помощта на оптически прибори. Това животно има добре развито чувство за дистанция, бяга от хората, употребява силни напитки, има слаб инстинкт за самосъхранение, често се чифтосва с най-привлекателните самки от стадото.“

Той се позасмя. Ще бъде трудно да се бори с такава жена.

„Аз изчаквам, завършваше бележката, не се отчайвам. Прилагам още някои и други глупости на тази тема, старателно напечатани. Вече е четири часът сутринта и аз ще понеса тези листове по опасните тъмни улици на приморския Гомора към вашия хотел, ще пусна монета в ръката на портиера, за да може името на Гейл МакКинън да бъде първото нещо, което ще видите, когато се събудите сутринта.“

Той остави бележката и взе писмото от дъщеря си, без да поглежда към жълтите листове. Всеки път, когато получаваше писмо от едната или другата дъщеря, си спомняше за ужасното признание на дъщерята на Скот Фицджералд: тя беше писала някъде, че когато била студентка, всеки път, щом получела писмо от баща си, отваряла плика и го разтърсвала, за да види дали ще падне чек, а после пъхала непрочетеното писмо в чекмеджето на бюрото.