Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Това е интересно — одобри Томас. — Браво на него. Значи, ще се видим утре. Желая ви приятна вечер. — Симпатичен човек е този Томас. Вежлив, грижлив и възпитан.

Крейг поръча разговор с Лондон и полегна на леглото да чака позвъняването. Когато постави глава на възглавницата, му се зави свят, стаята заплува пред очите му. Много пътувате — бе казала Белинда. Разумна жена. Двадесет и три години на служба. Ужасно му се пиеше, но не можеше да се застави да стане и отиде до банята за чаша вода.

Телефонът иззвъня и той седна. Трябваше да се повдигне бавно, за да не се завърти стаята наново. Телефонистката каза, че номерът в Лондон не отговаря и попита не желае ли да пробва пак след един час.

— Не — отговори той. — Анулирайте поръчката.

Той поседна на края на леглото, докато стаята спря да се върти, после отиде в банята и изпи две чаши вода. Но не прогони жаждата. Стана му студено — хотелът беше с климатична инсталация. Опита се да отвори прозореца, но той се оказа здраво закован. Погледна часовника си. Беше шест и половина. В Кан бе един и половина — началото на идното денонощие. Дълго време беше във въздуха, бе покрил голямо разстояние. Не си спомняше да е изпитвал някога такава жажда. Да имаше сега чаша бира — студена, с лед. Веднага щеше да му стане леко. Или две. Той реши, че следващия път ще прекоси океана с параход. Към Америка трябва да се приближаваш внимателно, крачка по крачка.

Слезе в ресторанта, украсен с театрални афиши. На позната арена съм, помисли си той. Припомни си клаксоните, цвета на пясъка в Сан Себастиан. Седна на бара и си поръча бутилка бира. Изпи половината чаша на един дъх. Болката в тила намаля. Той знаеше, че трябва да хапне нещо, но нищо друго освен бира не искаше. Поръча си втора бутилка и започна да я пие бавно, стараейки се да удължи удоволствието. Допивайки втората бутилка, почувствува приятна лекота в главата. Ресторантът започна да се запълва с посетители и той започна да се опасява от вероятността да срещне някой познат, с когото трябва да разговаря, ще му развалят удоволствието точно сега, когато ще вземе още една бутилка. Но реши да рискува и поръча трета бутилка.

Беше около осем часът, когато се върна в стаята. Не му се наложи да разговаря с никого. В този хотел му върви. Съблече се, сложи пижамата, легна и изгаси светлината. Той лежеше, заслушан в носещия се отдолу приглушен шум на града. Отнякъде изпищя сирена, която му напомни, че е в родния си град. Ах, никой няма да почука на вратата ми тази вечер, със съжаление си помисли той, заспивайки.

Събуди се от болка. Стомахът му се свиваше от спазми. Леглото беше мокро от пот. Болката бе остра, режеща — ту се усилваше, ту утихваше. Господи, помисли си той, сигурно такава болка чувствуват жените, когато раждат. Ходеше му се до тоалетната. Светна лампата, внимателно свали краката си на пода, стигна бавно до банята и седна на чинията. Почувствува, че от него рукна поток гореща рядка течност. Болката стихна, но се боеше, че няма да има сили да се добере до леглото. Когато най-накрая стана, беше принуден да се хване с ръка за поставката над умивалника. Течността в клозета беше черна. Пусна водата. По вътрешната страна на краката му потече топла тъмночервена течност. Кръв. И няма възможност да я спре. Той се намръщи от отвращение. Знаеше, че трябва да се изплаши, но чувствуваше само отвращение. Организмът му бе изменил. Взе кърпата и я затисна между краката си. Остави окървавените панталони на пижамата на пода в банята, добра се някак си до леглото и се строполи на него. Чувствуваше се отпаднал, но нямаше болки. За миг му се стори, че всичко това е сън. Погледна часовника си. Беше четири и половина сутринта. Нюйоркско време, спомни си той. Зоната на кръвта. В такъв ранен час не върви да будиш никого. Ако до осем часа кръвотечението не спре, ще извика лекар. Сети се, че няма нито един познат лекар в Ню Йорк. Отмъщението на здравето. Добре, ще измисли нещо утре. Изгаси лампата, затвори очи и се опита да заспи. Сърцето ми във мрака ако спре, душата господ нека… Молитви от детството.

Професорът по психология от колежа на Ан бе видял нещо в почерка му. Дали бе видял тази нощ в Ню Йорк?

После заспа. Спа, без да сънува.

Събуди се напълно безсилен. Но кръвта бе престанала да тече. Часовникът показваше девет без няколко минути. В прозореца светеше бледо, замъглено от мъгла и дим слънце. Градът блестеше в омарата.

Измъкна кърпата между краката си. Докато е спал, кръвта явно е текла още известно време — по кърпата имаше засъхнали парчета съсиреци. Стара, необяснима, пагубна болест. Той стана внимателно, влезе в банята и стоя под топлия душ дълго — не се реши да пусне студената вода. Обличайки се, се чувствуваше разбит, сякаш бе паднал от голяма височина.