Ъруин Шоу - Вечер във Византия

„Тя ми разказа дългата история на майка си, но нямам време да ти я предавам сега. Още повече че тя сама се кани да ти обясни всичко. Каквото и да е имало, уверена съм, че нищо компрометиращо за теб няма, независимо от това как изглежда на повърхността. Аз действително съм уверена, татко.

Макар че Йън е до мен, аз и сега малко се страхувам и не се решавам да ти кажа къде ще отидем. Страхувам се даже да си помисля за среща с теб и за това, че ще започнеш да ме осъждаш със своя разсъдъчен и суров маниер. Но веднага щом се устроим в Щатите, ще те осведомя и тогава ще можеш да ни навестиш и видиш с очите си, че всичко е наред при нас.

Моля те, татко, обичай ме така, както аз те обичам.

Сърдечни поздрави. Крейг потисна стона, за да не тревожи африканската двойка. Той внимателно сгъна писмото и го пъхна в джоба си. Може би си струва да се препрочете.

Представи си Йън Уодли в леглото с Ан.

— Госпожице — обърна се той към минаващата покрай него стюардеса, — имате ли аспирин?

Белинда Юън, неговата секретарка, го чакаше на изхода от митницата. Той забеляза, че за времето, докато не бяха се виждали, тя не бе изгубила ужасния си вкус към пъстри, крещящи дрехи. Тя беше прослужила при него двадесет и три години, но му се струваше, че ни най-малко не се променяше с времето. Целуна я по бузата. Тя явно се радваше, че го вижда. Почувствува се виновен, защото не беше отговорил на последните й две писма. А и можеше ли да не се чувствуваш виновен, срещайки се с жената, отдала на работа за теб двадесет и три години от живота си?

— Извиках кола, чака ни там — каза Белинда. Тя знаеше по-добре от всеки друг, че вече отдавна не получава онези доходи, които получаваше някога, но щеше да бъде шокирана, ако той кажеше, че могат да вземат и такси. Когато се касаеше за техния престиж, тя ставаше болезнено чувствителна. Вдигаше скандали по телефона, ако узнаеше, че ръкописите, изпратени до кантората от агенти-посредници, са били вече предлагани на друго място.

Денят беше влажен и задушен. Докато чакаха колата, започна да ръми. Крейг се намръщи и оправи шапката на главата си. Гласовете на пасажерите, запълващи частните коли и такситата, му се виждаха груби и дразнещи. Някакво дете плачеше и това му действуваше на нервите. Чувствуваше се уморен, аспиринът не бе му помогнал много.

Белинда го наблюдаваше тревожно и внимателно.

— Имате нездрав вид, Джес. — Когато тя постъпи на работа при него, той беше още млад и не се реши да поиска да го нарича „господин Крейг“. — Мислех, че поне ще се попечете на слънцето там.

— Аз не отидох в Кан да лежа по плажа — обясни той. Колата пристигна и Крейг с облекчение се изтегна на задната седалка. С мъка беше стоял на крака. Беше облян в пот и изтри лицето си с носна кърпа. — Тук отдавна ли е така горещо? — попита той.

— Не е чак толкова горещо — забеляза Белинда. — Кажете, за бога, защо искате да ви резервирам стая в „Манхатън“? Той е на Осмо авеню. — Той обикновено отсядаше в тих скъп хотел в източната част на града и разбра, че за Белинда промяната на адреса означава унизителен стремеж да икономиса пари.

— Смятах, че там ще бъде по-удобно — отговори той. — По-близо до кантората.

— Само внимавайте да не ви нападнат още на входа — предупреди го Белинда. — Не можете да си представите какво става сега на Осмо авеню.

Тя говореше рязко, енергично. Винаги говореше така и едно време той искаше да й намекне, че би могла да стане преподавател по дикция, но така и не се реши. А сега, разбира се, бе късно. Той не й каза, че мисълта да отседне в „Манхатън“ му бе хрумнала в последната минута, когато пишеше телеграмата до нея на летището в Ница. „Манхатън“ беше шумен, многолюден хотел и не би предпочел да отседне в него при никакви обстоятелства. Но си бе спомнил, че беше живял там, когато готвеха за поставяне първата пиеса на Едуард Бренър. С Едуард Бренър. Сега Бренър вече не пишеше пиеси. Тогава този хотел се наричаше „Линкълн“ навсякъде президентите не ги ценят вече много високо. Но му бе вървяло в хотел „Линкълн“. Жалко, че е забравил в коя стая живееше тогава. Но нищо от това не можеше да каже на Белинда — тя беше прекалено трезва жена, за да може да поощрява предразсъдъците на своя шеф.

— Много късно ме предупредихте — обидено го укори тя. — Едва преди три часа получих телеграмата ви.

— Случи се нещо непредвидено — оправда се той. — Извинете ме.

— Както и да е… — Тя се усмихна великодушно. Имаше остри, малки като на кученце зъбки. — Както и да е, радвам се, че се върнахте. В кантората е като в морга… Просто полудях от скука. Даже се пристрастих към рома и непрекъснато държа в бюрото бутилка. Следобед, за да не се побъркам съвсем, си пийвам по малко. Нали няма да започнете да ме уверявате, че най-после сте благоволили да се заемете отново за работа?