Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Пада ми се — помисли си Крейг. — И заслужено. Той помоли стюардесата за уиски със сода. Такива писма не бива да се четат без алкохол. Погледна през прозореца. Долината на Рона беше скрита в облаци. Облаците изглеждаха толкова плътни, че му се струваше, че може да скочи от самолета и да поплува сред тях. Стюардесата донесе уискито, той отпи глътка и продължи да чете.

„Не мисли нито за миг, че се възмущавам от това, което си правил с Гейл. Аз съм изцяло за. След всичко, което си преживял с мама, не бих те упреквала, даже ако се захванеш с някоя брадата от цирка. А Гейл — господи! — тя е най-прекрасният човек, когото съм срещала. И нещо повече, тя ми каза, че е влюбена в теб. Аз, разбира се, отговорих, че всички са влюбени в теб. И това е почти истина. Как ще постъпиш с тази дама от Париж — твоя работа, така както Йън си е моя работа.

Зная какво ще кажеш, зная какво ще кажеш. Той е прекалено стар за мен, той е пияница, той е беден, той е излязъл от мода, не е най-красивият мъж на света, бил е женен три пъти.“

Крейг се усмихна тъжно. Точен портрет на човека, в когото е влюбена неговата дъщеря.

„Взела съм всичко това под внимание — продължаваше Ан. — Проведох с него дълъг сериозен разговор.“

Кога? — с учудване се запита Крейг. Онази нощ, когато я видя да върви към плажа? След като бе станала от леглото, предоставила „убедително доказателство“ на Бейард Пати? Почувствува болка в тила. Трябва да взема аспирин.

„Преди да се съглася да замина с него — прочете той по-нататък — така и не взе аспирин, — аз поставих условия. Аз съм млада, но не съм идиотка. Получих от него обещание, че ще спре да пие. Накарах го да обещае, че ще се върне в Америка. И той ще изпълни двете обещания. На него му е нужен някой като мен. Аз съм му нужна. На него му е необходимо да го уважават. Той е горд човек, а да се лута из живота така, както досега, когато всички му се присмиват и той сам над себе си се присмива, не бива. Колко сцени като тази в ресторанта може човек да издържи през живота си?“

Горката ми дъщеричка — помисли си Крейг. — Колко жени е имало преди теб, които са се погубвали, въобразявайки си по същия начин, че те и само те могат да спасят някой писател, музикант, художник. Ето това е страшното въздействие на изкуството върху въображението на жените.

„Ти си съвсем различен — пишеше Ан. — Ти не се нуждаеш от ничие уважение. Ти си двадесет пъти по-силен от Йън и те моля да бъдеш снизходителен към него. Познавам те и съм уверена, че в края на краищата ще проявиш към него снизхождение. Всъщност сексът е голямо заплетено кълбо, ти знаеш това по-добре от когото и да било.“

Като прочете тези думи, Крейг кимна. Но да се изрекат подобни истини на четиридесет и осем години е едно, и друго — на двадесет.

„Зная, че постъпих подло с бедния Бейард. Сигурно вече те е намерил и ридае на гърдите ти. Но с него отношенията бяха само плътски…“

Крейг замижа при тези думи. Плътски отношения. Странно, че Ан се беше изразила така. Не й ли е помагал Уодли да напише писмото?

„А само плът е малко — разчиташе той драскулките. Ако си разговарял с Бейард, навярно си се убедил, че е невъзможен човек. Аз не съм го канила в Кан. Ако бях се омъжила за него, както настоятелно ме молеше (той така настояваше, че бях готова да пищя), щях в края на краищата да се превърна в негова жертва. А аз не искам да бъда ничия жертва.“

Някой ден — реши Крейг — ще й съставя списък. Хиляда леки начина за ставане на жертва.

„Не се сърди на бедния Йън за това, че така се измъкнахме. Той искаше да те дочака и да ти съобщи за нашето решение и на мен ми струваше много труд да го убедя да не прави това. Не заради него, а заради себе си. Сега е като замаян. Казва, че е от щастие. Той смята, че съм свръхспециална и казва, че се е влюбил в мен още първия ден на плажа. Казва, че съм съвсем различна от другите жени, които е познавал. И казва, че даже не е и мечтал, че някога ще го погледна. Вече два дни не е докосвал алкохол. Даже когато бяхме още в Кан. Казва, че това е световен рекорд за него. Прочетох част от книгата, която пише. Тя е забележителна и ако не започне да пие, това ще бъде най-хубавото нещо, което е написал. Убедена съм. Не се безпокой за пари. Ще постъпя на работа, освен това имам парите, които ти ми вложи, така че ще преживеем, докато той завърши книгата.“

Крейг изпъшка. Африканецът с племенните белези го погледна вежливо. Крейг се усмихна, давайки да се разбере, че няма причини за безпокойство.

„Извини ме, ако те огорчавам — продължаваше Ан, — но съм уверена, че после и ти самият ще се радваш за мен. Аз за себе си се радвам. А ти си имаш Гейл. Макар че с Гейл се по-сложно, отколкото ти мислиш.“ Не аз, а ти мислиш така. Крейг едва се въздържа да не отговори на глас.