Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Донякъде, да.

— Алилуя! Какво значи „донякъде“?

— Брус Томас иска да снима филм по сценарий, който имам.

— Брус Томас? — Тя явно беше удивена. — О-ла-ла! Крейг забеляза, че тази година всички произнасят името на Брус Томас с особена интонация. Не знаеше дали се радва, или завижда.

— Какъв е този сценарий? — подозрително попита Белинда. — Не съм ви изпращала нито един сценарий през последните три месеца.

— Открих го в Европа. Всъщност аз го написах.

— Отдавна беше време. Така е по-добре, отколкото да се занимаваме с глупостите, които ни изпращат. И нищо не сте ми писали за това. — Белинда беше засегната. — Бихте могли да ми изпратите екземпляр.

— Простете ми. — Крейг я поглади по ръката.

— Ръката ви е ледена — забеляза тя. — Здрав ли сте?

— Разбира се — кратко отговори той.

— Кога започваме?

— Ще изясня това, когато се срещна с Томас. Договорът не е подписан още. — Той погледна през прозореца на колата надвисналите облаци. — Ах, да, исках да ви попитам нещо. Помните ли някаква жена на име Глория Талбът? Струва ми се, че е работила при нас.

— В самото начало, за месец-два! — отговори Белинда. Тя винаги помнеше всичко. — Абсолютно негодна за нищо.

— Беше ли хубава?

— Предполагам, че мъжете са я намирали за хубава. Господи, оттогава са минали двадесет и пет години! Защо се сетихте за нея?

— Изпратила ми е поздрави. По един общ познат.

— Вероятно живее с петия си съпруг вече. — Белинда сви устни. — Веднага я усетих що за човек е. — Какво иска от вас?

— Нямам представа. Може би просто е искала да напомни за себе си. — Кой знае защо говоренето му струваше усилия. — Ако нямате нищо против, Белинда, ще дремна малко. Съвсем съм изтощен.

— Много пътувате — укори го тя. — А не сте вече момче.

— Права сте. — Той затвори очи и облегна главата си на седалката.

Дадоха му стая на двадесет и шестия етаж. Отвън имаше мъгла, по стъклата барабанеха дъждовни капки. Зад прозореца се виждаха кулите на небостъргачите — пробляскваха стъкла, редици от слаби светлини в сивата предвечерна мъгла. Стаята бе чиста, хигиенична и безлична, обзаведена не по вкуса на бившата руска аристокрация. Откъм Хадзън се носеха сирени. Нищо в стаята не му напомняше за щастливите времена, когато поставяха пиесата на Бренър. Мина му през ума, че трябва да разбере къде е погребан Бренър и да постави цвете на гроба му.

Разопаковането на куфарите се оказа трудна работа. Летният костюм, с който пристигна от Кан, изглеждаше неподходящ тук, в дъждовния град. Трябваше да позвъни на много хора, но реши да отложи телефонните разговори за друг ден. Всички, с изключение на един. На Брус Томас трябва да позвъни още сега, той го очакваше.

Даде номера на телефонистката. След уморените пискливи гласове на standardistes 47 47 Телефонистките (фр). — Б.пр. в Кан живият бодър глас на американската телефонистка зарадва слуха му. Когато Томас вдигна слушалката, беше приветлив.

— Ами, знаете ли, че това беше изненада — възкликна той. Да напишете такъв сценарий! Приятна изненада. — Значи Клайн бе говорил с него. — Не зная какво точно ще излезе, но непременно ще излезе нещо. Зает ли сте сега? Искате ли да дойдете при мен?

Томас живееше на Седемдесета улица в Ист Сайд. Мисълта за това, че за да се добере дотам ще трябва да мине през целия град, бе мъчителна.

— По-добре утре, ако нямате нищо против — предложи Крейг. — Този реактивен самолет ме изтощи.

— Разбира се — съгласи се Томас. — Устройва ли ви десет часът сутринта?

— В десет ще бъда при вас. Между другото случайно да знаете телефона на Уодли в Лондон?

Крейг почувствува, че Томас се поколеба.

— Вижте, когато предложих Уодли, още не знаех, че вие сте написали сценария.

— Зная — каза Крейг. — С него говорили ли сте вече?

— Не. Естествено исках да си изясня вашето мнение по въпроса. Но когато Клайн ми каза, че сте съгласен това предложение да се обсъди, аз се опитах да се свържа с него. В Кан го няма, също и на лондонския адрес. Изпратих му телеграма с молба да ми позвъни. За минутка, ей-сега ще ви дам телефона.

Когато се върна на телефона и съобщи на Крейг номера на Уодли, Томас каза:

— Ако го откриете, кажете му, че съм го търсил, може ли? Имате ли нещо против да му изпратя сценария? Изкарах няколко копия на ксерокс. Няма смисъл да идва тук, ако по една или друга причина не желае да работи над ръкописа.

— Струва ми се, че чух някъде, че той и бездруго има намерение да се върне за постоянно в Щатите — съобщи Крейг. Някъде. Когато летеше над Франция към Ламанша и прекрасния Нов свят. Скъпи татко.