Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Най-много му дотягаше главоболието след кръвопреливане. Казаха му, че е нормално. Разбира се, за тези, които работят в болница, болните трябва да изглеждат нормални.

Томас беше безупречен. Той навестяваше Крейг по два пъти на ден, без да подчертава прекалено много своята загриженост. „Напълно е вероятно — каза той на третия ден — да ви изпишат след по-малко от две седмици и тогава ще пристъпим към работа.“ Не беше си губил времето напразно. Бе получил съгласието на „Юнайтид артистс“ и водеше преговори с тях за милион и половина за филма. За снимките в натура бе открил голяма стара къща в Сандс Пойнт. Беше уверен, че Крейг ще бъде ко-продуцент. Дори да знаеше нещо за съмненията на хирурга за възможния изход от операцията, с никакъв намек не показа това.

Той беше при Крейг на третия ден от болестта му, когато вратата се разтвори широко и в стаята влезе Мърфи.

— Какво, дявол да те вземе, се излежаваш тук, Джеси? — викна той.

— А ти, дявол да те вземе, какво правиш тук? — на свой ред го попита Крейг. — Мислех, че си в Рим.

— Не съм в Рим. Здравейте, Брус. Вие вече да не сте се счепкали?

— Да — с усмивка отговори Томас, — изкуството е вечно, язвите преходни.

Крейг се чувствуваше толкова уморен, че не попита Мърфи как е разбрал, че е в болницата. Но се радваше, че е пристигнал. Мърфи ще уреди всичко. А той ще може да се отпусне в приятните си наркотични видения, в които денят се слива с нощта, а болката и насладата се превръщат в безлични абстракции. Като знаеше, че всичко сега е в надеждни ръце, той можеше да се съсредоточи изцяло да потисне бунта на кръвта си.

— Пуснаха ме само за пет минути — недоволствуваше Мърфи. — Исках само да се убедя, че още си жив. Искаш ди да доведа моя лекар от Бевърли Хилс? Считат го за най-добрия в страната.

Всичко, до което Мърфи се докосваше, беше най-доброто в страната.

— Няма нужда, Мърфи — рече Крейг. — Тук специалистите са добри.

— Сега за нищо друго не мисли, освен за оздравяване. Докато си готов за изписване, ще ти подготвя такъв договор, че в „Юнайтид артистс“ ще закрещят от ужас. Да вървим, Брус. Разговорът с вас не е за ушите на болен. — Мърфи потупа грубовато Крейг по рамото и добави ласкаво: — Не бива да плашиш така старите си приятели, Джес. Соня те целува. Излизам, излизам, сестра. — Бившият капитан от корпуса на медицинските сестри красноречиво поглеждаше часовника си със заплашителен поглед.

Томас и Мърфи излязоха. Болногледачката оправи възглавницата и промърмори:

— От работа умират повече хора, отколкото от куршуми.

За човек, който е започнал трудовия си живот в театъра, е най-добре да го завърши в болнична стая, мислеше си Крейг. Тук е като на сцена. Героят е в центъра, всички прожектори са насочени към него. Лекарят е режисьорът, но освен това той изпълнява също и една от ролите. Обикновено наблюдава иззад кулисите, готов да се намеси, когато е необходимо; пошепва на актьорите, че е време да излизат, че трябва да се появят с усмивка и че не бива да забавят монолозите и диалозите си прекалено дълго. Сестрите, също като сценични работници, пренасят реквизита от място, на място термометри, легенчета, нощни гърнета, спринцовки, инструменти за вземане и преливане на кръв.

Ролята на героя е дълга — всичко се върти около него, той не напуска сцената, там е единственият изпълнител. Такова е условието на договора. Той понякога неблагодарно роптае срещу своето господствуващо положение, бърза да критикува играта на другите актьори и на драго сърце би ги заменил или би съкратил ролите им.

Преди всичко би елиминирал, ако можеше, Белинда Юън. На четвъртия ден от неговото пребиваване в болницата тя реши, че той непременно ще се възстанови и че процесът на неговото възстановяване ще се ускори, ако забрави мрачните си мисли, както тя се изразяваше, и се заеме с ежедневните си работи. Тя му съобщи, че е платила сметката в хотела и е опаковала багажа. Куфарите му сега грижливо бяха прибрани в кантората. Тя щеше да донася пощата и всички съобщения. Всички бяха известени. Беше звънила в „Таймс“. Той се опита да протестира, но тя, твърда привърженичка на реда и светското приличие, каза, че приятелите, роднините и обществеността трябва да знаят. Той не я попита кои приятели и роднини е счела за необходимо да уведоми. Телефонът в кантората звънял по цял ден. Той се удиви, като разбра колко много хора проявяват внимание към него. Трябва да се предполага, че при нейната деловитост скоро към стаята му ще се устремят стотици доброжелатели. Той умоляваше лекарите да го пуснат и замисляше бягство.