Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Всъщност се чувствуваше достатъчно укрепнал, за да приема посетители. Бяха извадили иглите от избодените му вени, не правеха повече преливане на кръв, можеше да сяда и да приема течна храна. Даже се избръсна. Лицето, което видя в огледалото го потресе. То имаше същия зеленикаво-мъртвешки цвят като на онзи руски шофьор на таксито. Реши, докато е в болницата да позволи на госпожица Балисано, неговата военна болногледачка, да го бръсне.

Сред писмата, които му донесе Белинда, имаше сметка от адвоката на жена му за пет хиляди долара. За изплащане. Когато навремето Крейг най-после реши да се разведе, той въздъхна с облекчение и необмислено, в изблик на щедрост, се съгласи да плати на адвоката й, разбирайки, че с помощта на парите ще му бъде по-лесно да получи развод.

Беше пристигнало също и писмо от неговия счетоводител, който му напомняше, че трябва да реши въпроса със седемдесетте хиляди долара, искани от данъчната служба. Делото приемало застрашителен обрат, предупреждаваше счетоводителят.

Белинда бе намерила екземпляр от „Трите хоризонта“ в хотела и го беше прочела. Сценарият й направил благоприлично впечатление. Тя донесе големи албуми със снимки на нюйоркски и холивудски актьори и актриси и му препоръчваше да ги поразгледа и помисли за разпределение на ролите. Той лениво прелисти албумите, за да й достави удоволствие.

Беше донесла и чековата книжка. Бяха постъпили сметки, които трябваше да се платят. Той не беше член на организацията Синият кръст и не беше се застраховал в случай на загубване на трудоспособност, затова от болницата тактично я бяха помолили да внесе аванс. Тя беше написала чек за хиляда долара. Той послушно го подписа. Подписа чекове за наем на кантората, телефонни и телеграфни сметки, плати таксата за „Дайнърс Клъб“ и „Еър Травъл Кард“. Жив или мъртъв, той трябваше да доказва своята платежоспособност. Надяваше се, че професорът по психология от колежа на Ан никога няма да види подписа му.

Тъй като отново се бил заел с работа, каза Белинда, донесла му ръкописите на две пиеси от известни автори, които бяха пристигнали в кантората през изтеклата седмица. Тя ги беше прочела, не й бяха харесали много, но известните автори желаят да чуят неговото лично мнение. Утре ще донесе бележника си, за да записва това, което той ще продиктува. Обеща да прочете пиесите на тези известни писатели. Тя беше във възторг от цветята, които му бяха изпратили съпрузите Мърфи, съпрузите Томас и Уолт Клайн — великолепни букети от най-скъпия цветарски магазин на Пето авеню, — и изпадна в ужас, когато той каза:

— Имам чувството, че присъствам на собственото си погребение. Изпратете ги в детското отделение.

Изказа се злъчно за госпожица Балисано. Според нея болногледачката била безсърдечна и в същото време — маниакално свръхбдителна. Всеки път трябвало да прибягва едва ли не до физическа сила, за да се промъкне в стаята му. Фантастичната свръхбдителност е опасна, тя е проява на нихилизъм. Крейг обеща да не се поддава на нихилизъм и да помисли за замяната на госпожица Балисано.

В този момент влезе госпожица Балисано и Белинда стана.

— Както виждам, моето време изтече. — Каза това с тон, сякаш я бяха ударили по лицето. Тя излезе и Крейг — за първи път през цялото време — се зарадва на идването на госпожица Балисано.

Като видя ръкописите и купа албуми със снимки, госпожица Балисано ги взе от нощната масичка и ги постави на пода, далеч от погледа му. Тя се бе научила на едно-друго в Корея.

Той лежеше с термометър в устата, когато влезе Ан. Денят беше мрачен, свечеряваше се и в стаята беше тъмно. Ан отвори, вратата колебливо, сякаш готова да побегне при първата му дума. Той махна с ръка за поздрав и мълчаливо посочи термометъра. Тя се усмихна плахо, дойде до леглото, наведе се и боязливо го докосна с устни по челото. Той взе ръката й.

— О, татко — продума тя и тихо заплака.

Влезе госпожица Балисано, светна лампата, взе термометъра и отбеляза температурата в неговия картон. Тя никога не му казваше каква температура има.

— Това е моята дъщеря, госпожице Балисано — представи я Крейг.

— Вече се познаваме — неприветливо каза госпожица Балисано. Впрочем тя винаги беше неприветлива. Сълзите на Ан не й направиха никакво впечатление. Като пооправи малко възглавниците, тя добави: — Лека нощ. Спете добре. Не се бавете много, госпожице — обърна се и излезе със същия суров и неприветлив вид. Скоро щеше да дойде нощният болногледач — млад порториканец, студент в Сити колидж. Той седеше по цели нощи в ъгъла на стаята и четеше учебници на светлината на грижливо засенчена лампа. Имаше само едно задължение: да извика от коридора дежурния лекар, ако сметне, че Крейг умира. Досега не беше му се налагало да го вика.