Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Отлично — рече той, — просто отлично. Мога ли да изкажа похвалата си на готвачката?

— Това е майка — обади се Каролайн. Явно тази вечер се гордееше със семейството си, както и със себе си.

— Способен род — каза любезно Хейзън. Той се обърна към Джими. — А вие, младежо, с какво се занимавате?

Джими огледа масата.

— Според сестра ми аз позоря името на семейството — отговори той. — Ходя по вертепи и публични домове.

— Джими — възмути се Лесли, — как можеш да говориш така?

Джими се ухили насреща й.

— Ние така изразяваме интимно обичта помежду си. Тя не го казва сериозно. Нали, Елинор?

— Само понякога, миличък. — Елинор също му се усмихна.

Хейзън погледна любопитно Джими, после се обърна към Елинор:

— А вие, мила?

— Аз се трепя като грешен дявол и драпам за повишение — отвърна кратко Елинор. Тя беше необичайно мълчалива. Странд усети, че по някаква причина и тя като Джими не одобрява Хейзън, и той си набеляза мислено да ги попита защо, след като Хейзън си отиде.

Елинор стана да помогне в раздигането на чиниите от супата, когато мисис Къртис влезе с второто и го сложи пред Лесли, за да сервира.

— Боя се, че след супата няма да мога нищичко да поема — каза Хейзън, когато Лесли посегна към чинията му, — макар че това има великолепен вид и мирише много апетитно. — Той отпи глътка от виното си.

— Какъв ден сме днес, мистър Хейзън? — попита Джими.

— Що за въпрос? — Лесли изгледа подозрително сина си.

— Искам да видя дали няма сътресение на мозъка — отвърна Джими. — Ако има, трябва да лежи в тъмна стая със затворени очи…

— Петък — отговори Хейзън и се усмихна. — Струва ми се, че все още е петък. Може в момента да не мога да дъвча, но все пак мисля, че нямам сътресение на мозъка, благодаря за вниманието.

На Странд му хрумна, че Джими иска да изгони Хейзън от стаята, а не се интересува от здравословното му състояние, но когато погледна към сина си, Джими му отвърна с невинен поглед над масата.

— А вие, мистър Странд, ако мога да ви попитам, вашата професия каква е?

Предварително разследване, помисли си Странд.

„Адвокатът ви трябва да знае фактите, както вие ги виждате, за да може да изведе делото до добър край.“ Не, не адвокатът, поправи се Странд, малко раздразнен от мъжа. По-скоро прилича на генерал, който прави прегледа на войската си и задава простички въпроси, за да докаже, че независимо от нашивките на рамото си дълбоко в себе си е истински демократ.

— Моята професия… — Той се изкашля. — Аз се боря с кръвожадните инстинкти на младото поколение — отвърна Странд нарочно двусмислено. Беше решил, че Хейзън не е случаен човек, по-скоро от държането му, отколкото от думите му, и че той ще си състави същото мнение за него както бащата на Лесли, ако му каже, че е прост гимназиален учител.

— Той преподава в „Ривър Хай“. — Лесли бе усетила колебанието на мъжа си и се обади почти заядливо: — Завежда катедрата по история.

— Аа! — Хейзън изглеждаше впечатлен. — Като бях млад, исках да стана учител. Пълноценен живот, по-пълноценен от правото, така казах на баща си. Но той не беше на моето мнение. Завърших право. — Хейзън се засмя осъдително. — В бащиния ми дом споровете бяха кратки.

— У нас е тъкмо обратното — рече Странд — В интерес на истината…

— Освежаващо е. — Хейзън се обърна към Каролайн: — А вие, млада госпожице? В колеж ли учите?

Каролайн, която ядеше, като че умираше от глад, се засмя.

— Ако имам късмет, ще уча през есента, другия месец завършвам училище. Но с моите бележки… — Тя поклати тъжно глава.

— Не учите ли в „Ривър“? — попита Хейзън.

— То е в другия край на града — побърза да отговори Лесли.

— Татко казва, че е прекалено опасно. Аз пък смятам, че щом за него не е чак толкова опасно, значи и за мен няма да бъде — разкикоти се тя. Обикновено не се кикотеше, но тази вечер Странд й прощаваше.

— Този наш спор беше кратък. Аз загубих. Ходя на училище на десет преки оттук.

— Чета за тези неща, разбира се — продължи Хейзън, — за насилия в училищата, за нападения, за кражби между децата, за оръжие. Винаги съм се отнасял с известно недоверие. Мистър Странд, случвало ли ви се е?… — той млъкна.

— Е, не е като в някое неделно училище във Върмонт например. Стават и инциденти. Да, безспорно има инциденти.

— А на вас случвало ли ви се е? — Хейзън се наведе напред заинтригуван.

— Един-два пъти — отговори Странд. — Миналия срок едно момче ме заплаши с нож да го пусна на изпитите. Имаше отсъствия по половината от часовете и на последния изпит получи оценка трийсет и две точки от сто възможни.