Ъруин Шоу - Хляб по водите

— И пуснахте ли го?

Странд се засмя.

— Разбира се. — Щом толкова много искаше да изкара, та чак ме заплашваше да ме убие, реших, че сигурно заслужава. Поне не се е опитвал да ми вземе колелото.

Хейзън опипа печално превръзката на главата си.

— Може би сте по-умен от мен. Виждате ли сред хулиганите някаква надежда?

Странд вдигна рамене.

— Разбира се. Макар че повечето от тях, боя се, сигурно ще бъдат изхвърлени, и то много бързо. В мой горен клас например има едно дребничко пуерториканче, което, изглежда, чете история още от дете. Днес следобед прегледах негова писмена работа. За Гражданската война. Той си има свое собствено мнение по въпроса.

— Например? — попита Хейзън. Изглеждаше искрено заинтересуван.

— Пише например, че Гражданската война била една голяма грешка. — Като заговори за момчето, Странд си, спомни кръглото мургаво лице с бели зъби, оголени в нещо като подигравателна или нагла усмивка. — Той пише, че Югът е трябвало да бъде оставен да върви по свой път, че много скоро там и без това щели да се принудят да освободят робите, така животът на милиони хора щял да бъде спасен. Досега, казва, Северът и Югът щяха да се обединят по някакъв начин, дори в една по-свободна конфедерация, и всички ние, бели и черни, щяхме да си спестим цял век на мъки. Това, разбира се, не го е учил в училище и ще трябва да го предупредя, че ако така отговори на въпросите на годишните изпити, ще пропадне.

— Как мислите, че ще реагира на това?

— Ще се изсмее. Дали ще издържи тези изпити, или не, за него няма голямо значение. Не може да продължи в колеж и от това лято ще трябва или да си търси работа като мияч на съдове, или да краде по улиците, какво го интересуват изпитите?

— Жалко е, нали? — рече замислено Хейзън.

— Така е днес — отвърна Странд.

— Колко ще пишете на есето?

— Отличен.

— Вие явно не сте като другите учители.

— Той не е като другите момчета. В една писмена работа твърдеше, че начинът, по който му преподавали история, бил тъп. Думата е негова. Тъп. Пишеше, че причината и следствието в историческите събития били измислени само за да улеснят историците да опаковат миналото в спретнати фалшиви пакетчета. Попрочел е нещичко и от точните науки, от физиката например, и се е хванал за теорията на случайността — предполагам, че сте чели за нея?

— Малко — кимна Хейзън.

— Та според него тя означава, че нищо не е било и не е неизбежно — всичко е случайно — случайните сблъсъци на частиците и в икономиката, и в политиката, както и в природата, и в лабораторията. Според тази теория, казва той, индустриалната революция можеше и никога да не настъпи, ако случайно не се бяха родили десет човека; Втората световна война нямаше да избухне, ако Хитлер е бил убит на Западния фронт през 1917 година; Гражданската война щеше да, бъде избегната, ако Линкълн бе решил да си остане адвокат в Спрингфийлд…

— И колко му писахте за това доста неортодоксално философстване? — запита Хейзън.

— Отличен — засмя се Странд. — Може би, защото толкова се различаваше от другите работи. Пък и може да пише грамотно.

— Смятате ли, че би искал да постъпи в колеж, ако има възможност?

— Не. Той сподели с мен, че образованието също било тъпо. Въпреки това от време на време такива момчета те карат да чувстваш, че все пак трудът ти не отива на вятъра.

— Да, разбирам. — Той свали за малко студения компрес от бузата си, погледна го замислено и пак го сложи. — Струва ми се, че от мое време насам образованието се е променило — цялото образование.

— Вие къде сте учили? — попита Странд. Като глава на семейството не можеше да позволи на Хейзън само той да задава въпроси.

— Където обикновено — хладно отвърна Хейзън. — Йейл, Харвардския юридически факултет. По стъпките на моя благочестив баща. Той не беше чувал за случайността.

— Управляващата класа — обади се Джими. — Люлката на нашето правителство. Гробът на Америка.

— Джими — сряза го Лесли. — Не ставай груб само за да шокираш хората.

— Може би Джими е по-прав, отколкото изглежда, мисис Странд — каза Хейзън.

Не е чак толкова сигурен в себе си, колкото си въобразява, мина през ума на Странд. Като се замислиш, няма вид на човек, който спи спокойно нощем. И това не е само заради превръзката на главата му.

На вратата се позвъни и Джими отиде да отвори.

— Сигурно е доктор Принз — предположи Лесли.

— Изглежда, имате изключителен лекар — изуми се Хейзън. — Да прави домашни посещения в днешно време, и то когато хората вечерят.