Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Иди разправяй после, че всяко зло не е за добро — подхвърли Хейзън, като се опита да бъде по-сърдечен. — А аз си мислех, че ще трябва да вечерям сам тази вечер.

Макар Хейзън да го каза без всякаква нотка на самосъжаление, Странд имаше чувството, че независимо какво му струва това, възможността да не бъде сам вечерта е добре дошла за него.

Хейзън огледа просторната всекидневна с рояла, купищата нотни листове, подредените рафтове с плочи, пейзажите на Лесли.

— Каква приятна стая — забеляза той. — Доколкото разбирам, семейството ви е музикално…

— Всички слушаме музика — поясни Странд. — Но само жена ми и синът ми могат да се нарекат музиканти.

— Моята майка едно време ми свиреше на пиано рече Хейзън и някак особено махна с ръка. — Преди много години. Синът ви ли свири на пианото?

— Жена ми — отговори Странд. — Джими свири на електрическа китара. Кънтри рок, така, мисля, му викат.

— А пейзажите? — попита Хейзън. — Не мога да позная художника.

— Жена ми — отвърна Странд.

Хейзън кимна, но нищо не каза.

В стаята влязоха Елинор и Каролайн. Каролайн си беше облякла пуловер и чисти панталони, лицето й бе измито и по него нямаше никакви признаци, че само преди час е надвила в единоборство трима хулигани, а след това е избухнала в истеричен плач в прегръдките на сестра си. Най-после бе оставила ракетата. Тя се усмихваше, изглеждаше весела и по-малка за своите седемнайсет години.

— Как е пациентът? — попита тя.

— Горе-долу добре — отговори Хейзън. — Благодарение на майка ви. А вие, мис Каролайн, как се чувствате?

— О! — Каролайн вдигна безгрижно ръка. — Като победителка. Сега вярвам повече в собствените от сили. — Тя се изкикоти. — Не знам обаче дали пак бих го направила, ако имах време да помисля.

— Защо си била сама? — поинтересува се Странд — Къде беше момчето, с което те видях?

— Той живее в Ист Сайд — отвърна Каролайн.

— Ще можете ли изобщо вече да играете с тази ракета? — попита Хейзън.

— Боя се, че не. Малко е изкривена. Ако ми дадат да удрям противниците си вместо топката, бас държа, че ще спечеля блестящо всички състезания. — Тя пак се изкикоти.

— Не ви ли беше страх?

— Достраша ме едва след това. Но то не се смята, нали?

Влезе Джими и каза:

— Колелото е заключено в мазето. Можете да пратите някой да го вземе, когато поискате, мистър Хейзън. Наистина си го бива.

— Ще поръчам на някого от секретарите ми да го вземе утре сутринта — отговори Хейзън. — Не ми се вярва, че ще го използвам кой знае колко през следващите няколко дни. Освен ако мис Каролайн не се съгласи да ми стане телохранител.

— Мисля да напусна, преди да ми е паднала цената. — Каролайн отново се изкикоти.

Мисис Къртис се появи на вратата на трапезарията и ги изгледа свирепо.

— О, боже — възкликна Лесли, — мисля, че е най-добре вече да сядаме.

Странд понечи да помогне на Хейзън да стане, но той пренебрегна протегнатата ръка и без да се клатушка, направи крачка към трапезарията след Лесли.

— Каква хубава маса — рече Хейзън, след като Лесли го настани от дясната си страна. Той говореше малко неясно от кърпата с леда, която държеше на бузата с превързаната си ръка. — Надявам се, че не съм се натрапил на някой важен семеен съвет.

— Имаме едно правило — обади се Странд, който усещаше мъчителен глад, — единственото важно нещо, за което си говорим в петък вечер, е яденето.

Това не беше вярно и той го каза само от учтивост. Предишният петък спориха за политика, накрая доста разгорещено, а Елинор описа становището на баща си като характерно за „ранния период на Луи XIV“. Всички прекараха приятно вечерта. Странд взе бутилката „Кианти“.

— Малко вино? — предложи, той.

— Благодаря. Изведнъж ужасно ожаднях.

— От загубата на кръв — весело подхвърли Каролайн.

— От ужас, мило мое. — Хейзън й се усмихна. — От чист ужас.

— За какво смятате, че си мислят онези три момчета сега? — запита Каролайн, загребвайки от супата си.

— Правят сметка откъде могат да откраднат три тежки ракети — не, четири — отвърна Хейзън, като се засмя накриво заради челюстта си, — и се чудят откъде да намерят някое момиче, което да им помогне в следващото им престъпно начинание.

Каролайн пак се разкикоти.

— О, аз съм опасна тенисистка.

Странд поклати учудено глава. Сигурно в съблекалнята на някой футболен отбор цари подобна атмосфера, помисли си той, след особено трудна победа.

Хейзън гребеше непохватно от супата с лявата си ръка. Устата му беше започнала забележимо да се подува, но очите му блестяха и изглежда, му беше приятно.