Ъруин Шоу - Хляб по водите

Господи, помисли си Странд, ах, това малко момиче!

— Сега се радвам — рече той на глас — че се съгласих, когато Каролайн поиска да й купя метална ракета.

Трябваше да се пошегува по този несполучлив начин, за да не издаде чувствата си и страха за дъщеря си, който го обзе, докато Хейзън разправяше случката.

— Аз също — добави сериозно Хейзън. — Нещо повече дори. Може би няма да е никак преувеличено, ако кажа, че дължа живота си на дъщеря ви. Предайте й, че ако има някакъв начин, по кой то да изразя благодарността си…

— Доволна е, сигурна съм, че вие сте здрав и читав — вметна Лесли. — Сравнително де. — Тя си позволи да се усмихне леко — Това е достатъчна награда. — После погледна Странд с насълзени очи. — Какво знаеш ти за нашата дъщеричка? — прошепна Лесли.

— Повече, отколкото знаех преди двайсет минути — отговори Странд и прегърна жена си през раменете. Някой от тях трепереше, но не бе сигурен кой от двамата: Лесли или той.

— Обадихте ли се в полицията? — поинтересува се Джими.

Хейзън рязко се изсмя.

— Полиция? В този град? Аз съм адвокат, Джеймс. Какво можеха да направят те?

Познал съм, помисли си Странд. Адвокат.

Хейзън понечи да се надигне от стола.

— Достатъчно дълго ви откъснах от вечерята. А сега най-добре да си вървя вкъ… — Олюля се и седна тежко е озадачен вид. — Май имам нужда от още няколко минути почивка — каза той със задавен глас.

— Няма да мърдате оттук — заповяда Лесли, — докато не дойде лекарят.

— Може би това е разумно — съгласи се немощно Хейзън. — Ако нямате нищо против.

— Искате ли да се обадя у вас — попита Странд, — да кажа къде сте и че ще се приберете по-късно?

— Няма смисъл — отвърна Хейзън. — Никой не ме чака. През уикенда ще бъда сам. — Гласът му прозвуча хладно и сдържано.

Имал си е неприятности вкъщи, помисли си Странд, както и в парка.

— Тъкмо си пийвах преди вечеря, когато дойдохте — рече Странд. — Мисля, че ще ви дойде добре, ако си глътнете нещичко.

— Благодаря ви. Наистина ще ми дойде добре.

— Чисто? Или с вода? Имаме само скоч. — Той не спомена шерито. След онова, което Хейзън беше преживял, Странд се съмняваше, че шерито ще му помогне кой знае колко.

— Чисто, ако обичате — отговори Хейзън, облегна назад главата си на стола и затвори очи.

— Налей и на мен едно уиски — обади се Лесли, щом Странд тръгна към трапезарията.

Той наливаше напитките, когато телефонът в коридора иззвъня. Остави чашите на бюфета и отиде да го вдигне. Беше доктор Принз, ядосан. Ядът му мина, щом Странд му разправи накратко за случилото се, и обеща да дойде колкото може по-скоро, бил зает с един пациент, който току-що получил инфаркт, и сигурно щял да се позабави малко.

Когато Странд се върна с напитките, Лесли рече:

— Джими слезе да каже на Алегзандър да заключи колелото в мазето за през нощта.

Странд кимна. Щеше да бъде глупаво, ако сега го откраднат.

Хейзън още седеше с облегната назад глава и затворени очи.

— Заповядайте — покани го Странд с надеждата, че гласът му звучи весело. — Малко „Планинско слънце“.

— Благодаря, сър. — Хейзън отвори очи и взе чашата със здравата си ръка. Никой не вдигна тост и Хейзън погълна питието си на две глътки. Лесли също изпи бързо своето, после седна, сякаш изведнъж бе осъзнала колко е уморена.

— Чувствам възвръщането на живота — промълви изнурено Хейзън.

— Още едно? — попита Странд.

— Не, благодаря. Точно толкова ми беше необходимо.

Влезе мисис Къртис, настръхнала, както описваше настроението й Лесли, когато нещо не ставаше по нейния вкус.

— Извинявайте, мадам — каза тя и погледна строго превързания мъж в дървеното кресло, — супата е сервирана и всичко ще изстине, ако…

— Чакаме лекаря, мисис Къртис — прекъсна я Лесли. — Ще ви съобщя, когато…

— Ако нямате нищо против да гледате едно плашило на масата си, докато се храните, ще ви бъда много благодарен, ако ми позволите да седна с вас…

— Мисля, че ще бъде по-разумно, ако… — започна Лесли.

— Може би мистър Хейзън е гладен — намеси се Странд. Той самият беше гладен и с нетърпение очакваше вечерята още от мига, в който се прибра вкъщи и подуши аромата от кухнята.

— Като си помисля, май наистина съм гладен — отвърна Хейзън. — На обяд хапнах само един сандвич на бюрото си. С удоволствие бих изял една супа, ако, разбира се, с това не ви притеснявам.

— Добре, мисис Къртис — съгласи се Лесли, — сложете още едни прибори. Идваме веднага.

Мисис Къртис пак хвърли укорителен поглед на Хейзън, който разваляше вечерята на хората, и се върна в кухнята.