Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Аз ще отворя — каза Джими и бързо излезе от трапезарията.

Странд остави чашата си и тръгна след него, като се стараеше да изглежда нормално. Джими тъкмо отваряше вратата, когато Странд излезе в коридора. Каролайн се препъна, залитна на прага и едва не падна. Крепеше някакъв мъж, чиято глава беше клюмнала на гърдите. И двамата бяха целите в кръв.

„Той е точно на твоята възраст“ — чу един глас или сега така му се струваше. Някакъв познат глас…

Джими се спусна и се опита да обгърне с ръце и сестра си, и мъжа, когото тя държеше, а Странд се втурна да му помага. Мъжът изохка.

— На мен нищо ми няма — каза задъхана Каролайн. — Него хванете. Кръвта е от него, не от мен.

Тя все още държеше ракетата за тенис в свободната си ръка. Пуловерът и джинсите, които беше облякла върху дрехите си за тенис, бяха изцапани. Пусна мъжа, щом Странд го подхвана с двете си ръце през кръста. Мъжът беше едър и тежък, а на плешивото му теме бе цъфнала ужасна подута рана, виждаха се драскотини и по слепоочието и лявата буза. Коженото му яке беше разпорено на десетина места. Той се помъчи да повдигне глава и да се задържи прав.

— Нищо ми няма — измънка човекът. — Моля ви, не се безпокойте, сър. Само ще поседна малко и… — Той отново се отпусна тежко в ръцете на Странд.

— Какво става тук? — Странд чу гласа на Лесли зад гърба си. — О, божичко!

— Няма нищо сериозно, уважаема госпожо — смотолеви мъжът и се опита да се усмихне. — Наистина нищо…

— Елинор — извика Лесли, — иди да се обадиш на доктор Принз и му кажи, че трябва веднага да дойде.

— Няма нужда, моля ви — обади се мъжът вече с по-ясен глас. С усилие успя да се изправи. — Моят лекар скоро ще се погрижи за мен. Не искам да безпокоя…

— Заведете го във всекидневната и го сложете да легне на кушетката — отсече Лесли. — Елинор, не стой така. Ти как си, Каролайн?

— Няма нищо страшно, майко — отвърна Каролайн. — Само съм се изцапала. Пусни ме, Джими. Нямам нужда от носилка. — В гласа й прозвуча някаква нова остра и сърдита нотка, която Странд никога досега не беше чувал от нея.

— Позволете ми да се оправя сам, сър — каза мъжът, — ще видите, че…

Предпазливо, готов да го прихване всеки момент, Странд отстъпи крачка назад. Забеляза, че ръкавът на сакото му е изцапан от разреза върху кокалчетата на ръката на мъжа, а после се засрами от себе си, че обръща внимание на такива неща. Онзи смело пристъпи напред.

— Виждате ли? — рече той с достойнството на пияница, подложен на проверка за алкохол от някой полицай. Попипа бузата си и невъзмутимо погледна кръвта по ръката си. — Дребна работа, бъдете спокойни.

Всички бавно тръгнаха към всекидневната. Мъжът седна уверено на един стол.

— Много сте любезни, но не бива да се притеснявате толкова.

Странд предположи, че е на неговите години и е почти толкова висок. Дори да страдаше, по нарязаното му побледняло лице нямаше никакъв признак, че е така.

— Джими — изкомандва Лесли, — донеси малко топла вода и една кърпа. — Тя погледна окървавеното лице. Кръвта още капеше върху килима във всекидневната. — Една хавлиена кърпа. Две кърпи. В аптечката ще намериш бинт и лейкопласт. Донеси и кофичката за лед.

— Не се безпокойте — обади се мъжът. — Едва ли е нещо повече от драскотина.

— Каролайн — рече Лесли, — имаш вид, като че ли си била на война. Сигурна ли си, че нищо ти няма? Не си придавай излишна смелост.

— Казах ти — отвърна Каролайн и гласът й внезапно затрепери. — Нищо ми няма.

Тя все още държеше ракетата за тенис, сякаш през следващите няколко секунди щеше да й потрябва за някаква нова и важна игра. Странд видя, че и металната глава на ракетата също е в кръв.

— Какво се е случило? — попита той.

Стоеше настрана и се чувстваше неловко. Досега не беше виждал толкова много кръв и от нея му се гадеше.

— Бяха го нападнали и… — започна Каролайн.

Влезе Елинор.

— Доктор Принз го няма. Казаха ми, че до един час ще се обади.

Лесли изпъшка.

Елинор прегърна Каролайн и започна да я люлее.

— Миличко, вече всичко е наред, няма нищо. Сигурна ли си, че си добре?

Каролайн се разплака и раменете й се затресоха.

— Ннн… нищо ми няма — изхлипа тя. — Трябва само да си измия лицето и да се преоблека. Толкова се радвам, че всички са си вкъщи.

Влезе Джими и внесе съда с топлата вода, кърпите, бинтовете и кофичката с лед. Когато Лесли намокри една кърпа и започна внимателно да почиства раната върху главата на мъжа, той каза: