Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Той е мой стар съученик от Сити Коледж — обясни Странд.

— Аз имам няколко стари съученици, които станаха лекари — продължи Хейзън: — Но когато съм болен, или аз ходя в кабинетите им, или те ме изпращат в болница.

Доктор Принз влезе припряно. Беше дребен, слаб човек, който носеше очила с дебели стъкла и имаше измъчен вид. Той свиреше не много лошо на цигулка и три-четири пъти през годината в дома му се провеждаха музикални вечери, когато двамата с Лесли свиреха трио с още един лекар, влюбен в музиката.

— Здрасти, Алън, здравей, Лесли — поздрави той. — Сега пък каква сте я забъркали?

— Мистър Хейзън е бил нападнат — отговори Странд. — Лесли му оказа първа помощ.

— Това е то — Ню Йорк! — Принз тихичко изсумтя. — Мистър Хейзън, бихте ли дошли е мен в банята? Мисля, че ще ни е нужна по-силна светлина.

— Разбира се.

Принз внимателно наблюдаваше Хейзън, докато ставаше, после кимна доволно, когато той тръгна, без въобще да залита.

— Ако имаш нужда от помощ… — обади се Лесли.

— Ще те извикам, ако ми потрябваш, Лесли. — Принз хвана внимателно Хейзън за ръката и го изведе от стаята.

— Дано Джери не е забравил да донесе малко упойка — рече Лесли.

— Сигурен съм, че не е — успокои я Странд. — Аз му казах по телефона, че според мен ще трябва да се направят няколко шева.

— Мистър Хейзън е доста смел — обади се Каролайн. — Ако аз бях на негово място, сигурно щях да побъркам всички с писъците си.

— Изглежда, много обича да слуша собствения си глас — подхвърли Джими.

— Шшт! — сряза го Лесли. — Та той е в банята.

— Има поне сто хиляди годишен доход — намеси се Елинор. — Нали ги виждам такива в службата. Веднъж стигнеш ли дотам, и собственият ти глас започва да звучи като небесна музика в ушите ти.

— Колкото и да печели — вметна Странд, — възхищавам му се.

— Едно нещо, за което истински се радвам — прошепна Каролайн и се изкикоти, — е, че не съм плешива. Чак сега разбрах за какво служи косата.

— Имал е наистина голям късмет, че си се появила точно навреме — рече Джими на Каролайн. — Би могъл поне да ти предложи една нова ракета.

— Вие ме отчайвате — каза Лесли. — Нямаме нужда да ни се правят никакви благодеяния. Готови ли сте за десерта?

Вече привършваха с кафето във всекидневната, когато Хейзън и лекарят влязоха. Хейзън имаше нова превръзка на главата като чалма и дебела марля от едната страна на лицето, залепена с лейкопласт.

Изглеждаше блед и Странд беше сигурен, че процедурата в банята не е била приятна, но въпреки това Хейзън се усмихваше, сякаш да увери домакините, че всичко е наред.

— Тип-топ сте — каза Принз. — Поне засега. Макар че ще получите главоболие. Няма да е зле утре вашият лекар да ви направи няколко снимки на черепа. Погрижете се да ви се намира повече аспирин вкъщи. Вземете си таблетка приспивателно. Ще имате нужда от нея. И… — Принз мрачно се усмихна — не се поглеждайте сутринта в огледалото.

— Ще пиеш ли едно кафе, Джери? — попита Лесли.

Принз поклати глава.

— Нямам време. Мой пациент, който получи инфаркт, е в болницата и трябва да го видя.

— Познаваме ли го? — попита. Странд.

— Не. — Той погледна студено Странд през дебелите си стъкла. — Но е точно на твоята възраст. Ти кога ще дойдеш да се прегледаш?

— Следващия път, когато се почувствам така превъзходно — засмя се Странд. — Предпочитам да не ми казват, че ми има нещо, ако аз самият още не съм го усетил.

— Твоя си работа — промърмори Принз. — И бездруго съм достатъчно зает. Лека нощ на всички.

Странд го изпрати до вратата.

— Нали е добре? Говоря за Хейзън.

— Имал е дяволски късмет — отвърна Принз и си сложи черната мека шапка с широка периферия, с която заприличваше на равин. — Разправи ми за Каролайн. Глупачка. Може би трябва да отиде да работи в полицията. Виж дали ще можеш да я накараш и тя да вземе приспивателно. И не й разрешавай да излиза тази вечер. В погледа й има нещо странно.

— Твърди, че не е пострадала.

— Във всеки случай не видимо — рече загадъчно Принз. — Дай й приспивателно.

Странд му отвори вратата и докторът излезе, за да отиде при своя пациент с инфаркта, който бил на възрастта на Странд.

Странд се върна във всекидневната, където Джими, сипваше на Хейзън още уиски. Хейзън държеше здраво чашата.

— Да мога да изкарам някак нощта — обясни той на Странд. — Благодаря ви за доктор Принз. Има златни ръце.

— Колко са шевовете? — попита Джими.

— Пет-шест — отвърна небрежно Хейзън. — Добрият доктор каза, че ще изпрати сметката на вас. Ако имате писалка подръка, ще ви запиша адреса си, за да можете да ми я препратите.