Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Може би след банята. Ще се обадя, когато съм готова. — Тя се наведе и го целуна. — Липсвах ли ти?

— А ти как мислиш?

Лесли се засмя и влезе в банята. След малко той чу шуртенето на водата.

Когато отиде в спалнята след няколко минути, тя беше вече в леглото, сресана, с блестяща коса. Той се съблече и легна, като се сгуши в нея. Започна да я гали, но тя внимателно се отдръпна.

— Боя се, мили, че…

Не беше необходимо да я пита от какво се бои — доктор Принз го бе предупредил. Въпреки че изпълняваше предписанията на доктор Принз, като си угаждаше и същевременно се лишаваше от много неща, все още усещаше внезапни пристъпи на умора и тогава едва успяваше да си наложи да прекоси двора на колежа или да влезе в час.

— Разбира се — рече Странд и се отдръпна в другия край на леглото. Това е невъзможно, помисли си той. Утре вечер ще спя в другата стая.

Оттогава без повече приказки старото тясно легло на Джими в другата спалня се оправяше за него всяка вечер.

Тази вечер беше хубава за нашия брачен живот във всяко отношение, рече си той, докато седеше зад бюрото, загледан в огъня и потънал в спомени.

После въздъхна, стана, протегна се, сложи дърво в угасващата камина, тъй като още не му се спеше, отиде в кухнята и си наля едно уиски с вода.

Върна се във всекидневната с питието. Над главата си чу шум от стъпки. Старата дървена сграда скърцаше и пъшкаше и гредите й издаваха всяко движение. Беше сигурен, че момчетата си правят забранени посещения след определеното време, но не искаше да знае какво означава нощното движение. Някоя и друга тайна цигара може би, подаване от ръка на ръка на фас марихуана или поделяне на нелегално внесен алкохол. Един съвестен и примерен учител, помисли си той, би се промъкнал горе колкото може по-тихо, би заловил виновниците на мястото на пубертетските им престъпления и би стоварил върху главите им подходящо наказание. А кое наказание е подходящо за престъпленията в днешно време, би било трудно да се реши. Докато работеше в системата на държавните училища, поне не бе длъжен да се занимава с това какво вършат учениците му след часовете. Обикновено хората спазват известно равновесие между печалби и загуби в живота. Докато поверениците му не изгоряха къщата, най-добре би било да си затваря благосклонно очите. Не се беше интересувал по какъв начин поддържат ред другите учители, а и никой не му бе давал съвети по този въпрос. Чудеше се какво би си помислил за поведението му някой преподавател от Итън или Хароу 88 88 Две от деветте най-стари и престижни частни училища за привилегировани момчета в Англия. — Б.пр. , училища, в които, доколкото знаеше, все още прилагаха боя с пръчки. Дали такъв педагог би се изкачил смело по стълбите и би въдворил ред, като отсъди сурово: толкова удара с пръчката за пушене, толкова за пиене, толкова за говорене след определеното време? Неговият собствен син не беше по-голям от някои момчета в пансиона и Странд никога не го беше наказвал, освен с някоя по-остра дума, изречена рядко. Ако Джими бе постъпил в Дънбъри, Итън или Хароу вместо в държавна гимназия, дали сега щеше да бъде въвлечен в света на брадати китаристи и необуздани рок звезди, тъпкани с пари, обречени да умират от злоупотреба с хероин или други опиати, преди да са навършили трийсет години?

Той остави питието си на бюрото, седна, подвоуми се, после взе писалката и започна да пише.

Разсъждавам за различията между старата образователна система и сегашния либерален порядък, при който учениците получават научни степени за едни от най-големите глупости, които умът на някой преподавател би могъл да побере. Когато човек си помисли за поетите, философите, държавниците и войниците, излезли от старата британска система и от колежите с църковна ориентация в Съединените щати, които съществуват още отпреди Войната за независимост, трудно е да се повярва, че ние правим най-доброто за децата си така, както дедите ни са успявали със своите. В английските училища е имало място за ексцентрици — а при нас намира ли се дори място за учени? Джентълмени? Поети? Хубава тема за разговор с Ромеро. Дали не трябва просто да отида при директора и да му кажа, че момчето е опасно, представлява заплаха за всички ни и да го накарам да го изключи незабавно? Знам, че няма да го направя. Аз страдам наред с останалите, тук, както страда и Ръсел Хейзън — от либералното суеверие, което, след всичко станало, ни кара все още от приличие или от чувство за вина да изразходваме средствата си и доброжелателството си за образованието и дори за въоръжаването на нашите собствени араби, фелахи и поканени иранци. Няма да обсъждам това в учителската стая на чаша чай. Аз съм като че ли най-странният човек сред тях и когато ме питат за работата ми в държавните училища, въпросите им звучат така, сякаш са зададени на някого, прекарал най-хубавите години от живота си на война.