Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Надявам се, че не те събудих, Алън.

— Всъщност седях на бюрото си и довършвах някои работи.

— Недей да прекаляваш — каза Хейзън. — Един инфаркт е достатъчен.

— Тук съм съгласен с теб — отвърна Странд, успокоен, че Хейзън не се обажда, за да му съобщи за някое произшествие и че никой не е получил криза.

— Просто бях много зает — рече Хейзън. — Току-що се връщам от една конференция. И исках да те чуя колкото може по-скоро.

— Какво има, Ръсел? — попита Странд. — Пак ли си говорил с твоя приятел от Джорджия?

— Не. Не съм го чувал, така че, предполагам, нещата там са се пооправили. Всъщност… — той се поколеба за миг — всъщност става дума за мен. Не е особено важно, но може и теб да засегне. — Той се изсмя малко странно. Като че ли е смутен, помисли си Странд. — Нали си спомняш онзи експерт по петрола — лобиста де, когото видях на обяда тогава в училището?

— Да — отвърна Странд.

— Възникнала е малка неприятност. Той е бил извикан пред една сенатска комисия във Вашингтон, която разследва оказването на влияние върху законодателите…

— Не съм чел нищо такова във вестниците.

— Още не е стигнало до вестниците. Но един приятел, който има достъп до тези неща, ми даде поверителна информация.

Странд не можеше да не си помисли, че и този път, както винаги, Ръсел разполага с приятел, който има възможност да получава информация или да направи нещо полезно за него.

— Човекът е загазил — продължи Хейзън — и се опитва да отхвърли вината от себе си. Те нямат нищо конкретно, в което да го обвинят, но на едно от онези проклети събрания във Вашингтон чули някакъв пияница да плещи, че бил свидетел как този петролен експерт се хвалел, задето е успял да убеди един сенатор да гласува за някакво голямо предложение за сондиране дълбоко под водата и че компанията, представлявана случайно от моята фирма, била обещала да осигури значителна сума за проглеждането на сенатора. И споменал моето име. Според информацията, с която разполагам, той казал на комисията, че сме се били срещнали умишлено в училището — мисля, че детето му учи в един от твоите класове, името му е Хиц…

— Среден ученик, почти слаб. Всъщност той е в моя пансион. Не е симпатичен. Огромен тлъст дебелак, който обича да тормози по-малките.

— Както и да е, освен дето е казал, че сме били запланували срещата си в Дънбъри, или поне както твърдят, че е изтърсил, Хиц добавил, че съм го бил отвел настрана и съм обсъждал сделката с него, лъжливия му кучи син.

— Съжалявам да чуя това — рече Странд, — но защо го казваш на мен?

— Защото, Алън — отвърна Хейзън, — ако някой дойде и почне да ти задава въпроси или ако се наложи да даваш показания, бих искал да потвърдиш, ако трябва и под клетва, че съм бил с теб или с някого от твоето семейство през цялото време, докато бях в училището, и никой никога не е чувал нищо за гласуване, сделки или адвокатски фирми…

— Ръсел — промълви Странд колкото може по-тихо, — аз не съм бил с теб всяка минута, нито пък Лесли или Каролайн.

— Нали не допускаш, че съм способен на такова нещо? — Гласът на Хейзън се усили и в него прозвучаха сърдити нотки.

— Не, не допускам — отвърна честно Странд.

— Това е вендета — рече Хейзън. — Срещу мен. Нямаш представа какви борби се водят вътре във Вашингтон. В моята работа няма начин понякога да не засегнеш някои хора — и то силни хора — и когато им се удаде дори най-малката, най-смешната възможност да ме дискредитират, ще я грабнат като топъл хляб.

— Какво могат да ти направят? Нали няма никакви доказателства?

— Разбира се, че не — честността на отговора му не будеше никакво съмнение. — Но ти нямаш представа как може да прозвучи във вестниците и колко ще се радват някои мои колеги в Сдружението на юристите да ми одерат кожата. Може би нищо няма да излезе от това, Алън, но ако по някаква случайност те извикат да те разпитват, ще ти бъда много благодарен. Е, достатъчно ти казах. Постъпи както намериш за добре.

— Ръсел… — започна Странд.

— Бих предпочел да не говорим повече за това. — Тонът му беше категоричен. Настъпи кратка пауза, но Странд не се изкушаваше да я наруши. Когато Хейзън заговори отново, гласът му звучеше по обичайния приятелски начин. — Между другото, миналата седмица видях Лесли. Едно момче, син на мой приятел, проявява известен талант и аз исках да поговоря с нея дали би могла да го вземе като ученик. Изглеждаше чудесно. Казвала ли ти е нещо за момчето?

— Не — отвърна Странд. Истината беше, че тя изобщо не му беше споменавала за срещата си с Хейзън.