Ъруин Шоу - Хляб по водите

Още един в семейството, който си води дневник, помисли си Странд, сигурно е наследствено заболяване.

— Тя, изглежда, е запомнила всяка негова дума — забеляза той.

— Това не е всичко — продължи Лесли. — Когато Каролайн му разправила, че иска да стане ветеринарен лекар, Ромеро й казал, че се опитва да спаси не този биологически вид, дето трябва. Той знаел къде би следвало да работи, след като завърши — в стария му квартал в Манхатън. Там гъмжало от животни, имало цели стада, на два крака, и всичките болни. Според него тя щяла да бъде много по-полезна там, отколкото да дава хапчета на пекинези против глисти. Каролайн си помислила, че той й се подиграва, но после я попитал много сериозно дали ще има нещо против да й пише. Каролайн поискала да знае за какво би желал да й пише и той й отговорил: за политиката, убийствата, за рушветчийството, мизерията, цвета на кожата на хората, лъжите на историята, напалма и водородната бомба, за футбол… Когато си бил на неговите години, чувал ли си някой на тази възраст да говори така?

— Не — отвърна Странд, — времената тогава бяха други.

— Казал й, че може също да направи опит да напише някое и друго любовно писъмце.

— Копелдакът му с копелдак! — възкликна Странд.

— О, Алън, момчето просто е искало да покаже на едно хубаво момиче, че е по-изискано, отколкото е в действителност. А докато дойде време отново да се видят, те дори няма да помнят имената си.

— А какво е казала Каролайн… за любовните писма?

— Отговорила му, че според нея в това няма нищо лошо. — Лесли се усмихна при тези думи, сякаш се беше уверила, че срамежливата й дъщеря най-после е усвоила правилата на женската игра. — Момчето не се е шегувало — продължи Лесли. — Когато пристигнахме в колежа, там я чакаше вече писмо от него. Тя го прочете и ми го даде. Нямаше дата, нито започваше със „скъпа Каролайн“ или, „скъпа каквото и да било“. Цялото бе повторение на онова, което й беше говорил за алжирците по време на вечерята. Дори не бе подписано. Каролайн каза, че това било първото любовно писмо в живота й. Разбира се, тя се смя на него, но заяви, че ще го запази и ще го показва на другите момчета да се поучат как да разговарят на ниво, ако започнат да й плещят обичайните тъпотии. — Тук Лесли леко се намръщи. — Надявам се, че не се превръща в кокетка. Едва ли не всички мъже в колежа я зяпаха навсякъде, където и да отидехме.

— Ти настоя да й направят операцията на носа — рече Странд.

— Тези рискове са неизбежни — отвърна Лесли, но не шеговито. Тя поклати глава, сякаш да се отърси от опасенията за дъщеря си. — Сигурно ще се промени поне още десетина пъти, докато я видим отново. С нас или без нас.

— Не каза нито дума за Елинор, как е тя? — попита Странд. След Аризона Лесли беше отлетяла за няколко дни в Джорджия, за да посети младото семейство. — Щастлива ли е?

— Много — отвърна Лесли, — доколкото можех да видя. Макар че градчето е ужасно.

— Мила Лесли — рече Странд и се усмихна, — ти казваш това за всеки град, който не е Ню Йорк.

— Но не го казвам за Бостън или за Сан Франциско, нито дори за Атланта — защити се Лесли.

— За всяко населено място с по-малко от един милион жители. Не те питах за града. Попитах за Елинор и Джузепе.

— Изглеждат във възторг от работата си — отвърна неохотно Лесли. — Смятат, че са подобрили качеството на вестника със сто процента и по всичко личи, че му посвещават по шестнайсет часа на ден. Имат голяма стара къща, която сякаш всеки момент ще се срути. Нещо средно между „Тютюневият път“ 87 87 Тютюневият път — роман от американския писател Ърскин Колдуел (1903) — Б.пр. , почистен за филмови снимки, и плантация отпреди Гражданската война. Елинор казва, че била чудесна за младоженци. Когато се скарат за нещо, могат да спят в отделни спални, толкова отдалечени една от друга, че трябва да общуват помежду си на къси вълни. Успях да си поговоря с тях само на пресекулки. Щом седнехме да се храним, телефонът започваше да звъни и единият от двамата трябваше да излети да свърши нещо. Мен би ме подлудило, но те и двамата май от това живеят. Когато се опитах да разбера дали печелят, или губят, веднага смениха темата. Изглеждаха безумно влюбени един в друг и според мен това е най-главното. — Тя се измъкна от прегръдките му и каза: — Боже мой, сигурно е минало полунощ. Има ли топла вода? Трябва да се изкъпя, цял ден съм пътувала.

— Има топла вода. Поне така мисля. Не искаш ли първо да пийнеш нещо да отпразнуваме завръщането ти вкъщи?