Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Каква съдба е сполетяла
добрия рицар Персевал 123 —
аз за това съм обещал [6220]
да ви говоря в тази книга.
Забравил Господа, той стига
дотам, че цели пет години 124
не коленичил пред светини, [6224]
не влязъл в църква, та пред кръста
поне веднъж да свие пръсти
и Господу да се помоли.
Наистина, сред куп неволи [6228]
той искал с подвизи да блесне
след приключения нелесни.
Със рицарското си държание
от всяко трудно изпитание [6232]
излизал винаги герой.
За пет години пратил той,
подир сражения безчет,
при крал Артур към петдесет [6236]
затворника, но ни веднъж
и не помислил този мъж
за Бога… Тъй, до онзи ден,
когато той, въоръжен, [6240]
видял в една земя пустинна
три рицаря и десетина
почтени дами с тях 125. Били те
със малки шапки на главите, [6244]
със вълнени дебели дрехи,
но боси. А пък той — с доспехи,
със копие въоръжен
и с щит на ремък закачен. [6248]
И щом жените го видели,
от изненада онемели.
Та те след пост и покаяние
вървели боси, със желание [6252]
да си изкупят греховете.
А тоя!… Я го погледнете!
Един от рицарите спрял
и заговорил Персевал: [6256]
— Сеньор, защо не сте зачели
Христос и Божите повели.
Нима не вярвате във тях?
Не знаете ли, че е грях [6260]
да сте с оръжие, когато
Исус Христос на кръст бил разпнат?
А той, объркан, че не знае
кой месец, ни кой ден сега е, [6264]
отвърнал му съвсем смутен:
— Наистина ли? Кой сме ден?
— Разпети петък сме, сеньор!
Не знаете? Какъв позор! [6268]
Днес всички кръста величаят,
за греховете си се каят.
Ден, в който разпнат бил Христос.
За трийсет сребърника тоз, [6272]
що никога не е грешил,
от свой човек предаден бил.
И тъкмо на Исус се пада
да бъде разпнат и да страда [6276]
за чужди грехове вовек,
защото бил богочовек.
Вселил се Бог в Светата Дева,
тя от Светия Дух зачева [6280]
и тъй е бил Христос роден,
а сам Бог в него въплътен.
Не вярваш ли в това, не можеш
да видиш ти лицето Божие. [6284]
В човек се Господ въплъщава,
но светостта му си остава.
Христос понесъл кръстни мъки,
защото искал да измъкне [6288]
от пъкъла рода човешки:
предпазвал хората от грешки,
умрели даже възкресил
и затова той разпнат бил [6292]
по донесения лъжливи
от фарисеи завистливи —
за собственото им нещастие
и за всеобщо наше щастие. [6296]
Туй всички трябва да го знаят,
за грешките си да се каят
и никой вярващ в тоя ден
да не стои въоръжен. [6300]
— Как тук се озовахте днес?
— Ний бяхме в онзи тъмен лес,
отшелник в него обитава
и само Божията слава [6304]
му стига свят живот да води,
да среща всякакви несгоди.
— Сеньори, обяснете, моля,
дали късмет или неволя [6308]
при него е завела вас?
Една жена с тих, кротък глас
му рекла: — Всеки християнин,
желаещ праведник да стане, [6312]
си казва лошите привички.
Отидохме при него всички
да си признаем греховете
и да му искаме съвети. [6316]
При тези думи Персевал
разплакал се и си признал 126,
че много иска да отиде
в леса отшелника да види. [6320]
Попитал ги как може сам
човек да стигне лесно там,
където постникът живее.
Отвърнали му: — Ей къде е. [6324]
Във гъстата гора идете
и по следите ни вървете:
тук-там прекършихме клонаци,
за да послужат като знаци, [6328]
та който тръгнал е нататък,
да се не лута из гората.
Със всички сбогом той си взел
и към отшелника поел. [6332]
Но докато натам вървял,
въздишал тъжно Персевал,
защото чувствал колко много
са греховете му пред Бога. [6336]
Все пак на прошка той разчитал
и щом до тихата обител
дошъл, оръжието снел,
жребеца си встрани отвел, [6340]
за дънер здраво го завързал
и към параклиса забързал.
Отшелникът във тоз момент,
от свой послушник придружен [6344]
и от един свещеник стар,
пред осветения олтар
започвал службата велика.
Във храма Персевал проникнал [6348]
и тутакси се разридал.
По туй отшелникът разбрал,
че непресторено се кае
и се опитал да узнае [6352]
защо така разстроен бил.
Младежът му се поклонил,
целунал му през плач ръката,
а после вдигнал си главата, [6356]
молитвено ръце събрал,
прошепвайки, че би желал
да заживее занапред
по неговия свят съвет, [6360]
и мъката си изповядал:
— Свети човече, много страдам,
че вече пет лета, откак
не вярвам в Бог и моят крак [6364]
не стъпи в църква оттогава.
— За греховете Бог прощава —
отшелникът му отговорил. —
Ала кажи какво си сторил? [6368]
— У Крал Рибар веднъж преспах
и странно копие видях:
върху стоманата калена
избликна капка кръв червена, [6372]
но не поисках да узнам
причината и всичко там
остана. Тъкмо в онзи час
Граала забелязах аз, [6376]
ала не сметнах, че е нужно
да зная с него кой си служи.
От страшен смут обхванат бях
и да попитам не посмях — [6380]
по-скоро бих приел смъртта.
За Божията доброта
тогава не помислих даже.
— Мой друже, трябва да ми кажеш [6384]
как те наричат! — Персевал.
Веднага другият разбрал
с кого наистина говори
и казал: — Братко, грях си сторил [6388]
и сам не си могъл да знаеш,
че някой ден ще се разкаеш.
Ти злото си го причинил,
когато си се разделил [6392]
със майка си. Тя пред вратата
от скръб издъхнала, горката.
Грехът за нейната кончина,
мой друже, този грях причина [6396]
за твоите беди е бил.
Най-много си си навредил,
когато чудния Граал
и копието си видял, [6400]
ала не си задал въпроса
те откъде са, на кого са.
И ако твойта майка мила
не те била благословила [6404]
при тръгването ти, не знам
как щеше да се справиш сам.
Заради нея Бог е бдял
над тебе, драги Персевал. [6408]
Човек би казал, че грехът
като със брадва онзи път
езика ти е бил отсякъл
и тъй те е лишил от всяка [6412]
възможност ти да проговориш.
Едва ли можеш да оспориш
това, че никак не върви
да гледаш как безспир кърви [6416]
върхът на копието там
и да мълчиш. Нима си ням?
Ако не глупост, то какво е
да не попиташ за кого е [6420]
Граалът бил предназначен.
На брат ми той е подарен.
А майка ти ни е сестра.
Навярно вече сам разбра, [6424]
че брат ми всъщност е бащата
на Крал Рибар. Но на софрата
синът не слага сьомга, чига —
едната просфора му стига 127. [6428]
Поднасят му я във Граала.
Лета петнайсет, вечност цяла,
стои в дома си този мъж,
без да излезе ни веднъж 128. [6432]
На тебе като изкупление
за стореното прегрешение
сега аз нещо ще възложа.
— О, вуйчо, туй не ме тревожи. [6436]
Заръчайте каквото щете,
но по роднински ме зовете.
Щом мама е сестра на вас,
нали ваш племенник съм аз. [6440]
— Така е, племеннико драг.
Веднага ще ти кажа как
ти сам да си спасиш душата.
Когато зазори зората, [6444]
във църква влез за покаяние,
прави го с искрено желание
и нека нещо обичайно
това да е. Ако случайно [6448]
не се намира църква там,
иди в друг някой близък храм
(в параклис или в манастир)
да търсиш за духа си мир. [6452]
Щом чуеш утринна камбана
и час за месата настане,
и да си закъснял дори,
влез в храма и си отвори [6456]
душата. Остани до края
с молитва да заслужиш рая.
На Бога ти се уповавай,
обичай Бога, уважавай [6460]
достойните мъже, жени.
Свещеник видиш ли, стани!
Това не ще ти струва много,
а е така угодно Богу, [6464]
защото знак е на смирение.
Със отзивчивост, с уважение
отнасяй се спрямо жените,
омъжените и момите, [6468]
и към вдовиците, защото,
направиш ли добро, доброто
при теб самия се завръща.
И затова недей обръща [6472]
ти гръб на никоя от тях.
Мил племеннико, длъжен бях
да кажа в кой път да вървиш,
ако наистина държиш [6476]
да се избавиш от злините
и да се радваш пак на дните,
с които Бог те е дарил.
Съгласен ли си? — Вуйчо мил, [6480]
какво ли друго ми остава?
— Ще трябва да стоиш тогава
три дена тук за покаяние
и като мене да се храниш. [6484]
Пак на молитва се отдал
отшелникът, а Персевал
след него почнал да шепти
със цел да я запамети. [6488]
Повтарял често имената
на Бога, както на земята
мълви ги всеки при опасност
от смърт, от бедствие ужасно. [6492]
Добре запомнил Персевал
молитвата и обещал
без нужда да не я повтаря.
Застанал после до олтара [6496]
да чуе месата до края
и през сълзи да се разкае,
да се почувства утешен.
А вечерта на този ден [6500]
той хапнал малко от храната,
която сложил на софрата
отшелникът: маруля, лапад,
кресон, просо и бяла ряпа, [6504]
вода и черен хляб овесен.
А пък на коня бил занесен
овес във крина възголяма,
сено и пълен кош със слама. [6508]
И Персевал, все тъй смирен,
си спомнил, че на този ден
разпънат бил Исус Христос.
А след това в молитви, в пост [6512]
дочакал, осенен от щастие,
великденското си причастие 129.