Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Изпърво той в една ливада
на група рицари попада. [4820]
След всичките пешком вървял
млад щитоносец — той държал
жребец испански за юздата
и носел лъскав щит в ръката. [4824]
Говен решил да го попита:
— Какви са тези, дето скитат,
сеньор, по пътя каменист?
— Това е Мелиан от Лис — [4828]
достоен рицар, няма спор.
— Със него ли сте? — Не, сеньор,
аз служа на Трае д’Анет.
— Та аз, за Бога, отнапред [4832]
познавам го. Къде отива?
— Турнир наскоро се открива
от Мелиан от Лис и той
с Тибо от Тентажел в двубой [4836]
ще защищава с меч честта си.
Сир, още днес елате с нас и
достойнствата си покажете.
Говен попитал: — Те, простете, [4840]
в двубой ще влязат, но защо?
Аз спомням си, че у Тибо
самият Мелиан израсна.
— Историята е ужасна. [4844]
На Мелиан бащата много
ценял Тибо, кълна се в Бога,
защото бил добър васал.
Когато вече той видял, [4848]
че ще умира, поверил
сина си, който малък бил,
в ръцете на Тибо. Но ето
че момък станало момчето [4852]
и на Тибо във дъщерята
се влюбил лудо. А момата
изслушала изповедта му
и рекла му, че рицар само [4856]
обикнала би… Мелиан
получил рицарския сан
и пак във обич й се врекъл.
— Не, срокът, който е изтекъл, [4860]
е къс — отвърнала му тя. —
За да спечелиш любовта,
ще трябва с подвизи да блеснеш.
Което се постига лесно, [4864]
без да платиш цена голяма,
то според мене сладост няма.
Ако държиш на любовта ми,
в турнир излез срещу баща ми… [4868]
Държа да знам в какви ръце
ще бъде моето сърце 102. —
Така бил предизвикан той
срещу баща й на двубой: [4872]
щом любовта му повелява,
как няма да се подчинява!
Нали, сир, не ви липсва плам,
за да отидете с тях там, [4876]
в двореца, и щом стане нужно,
да се сражавате задружно.
— По пътя, брате, си вървете,
а мене тук ме оставете! — [4880]
Говен веднага му отвърнал.
А другият му гръб обърнал
и си по пътя продължил.
Но и Говен принуден бил [4884]
натам да тръгне и поел
към замъка във Тентажел,
защото нямало друг път.
Там щели да се съберат [4888]
с Тибо и близки, и съседи,
и неговите братовчеди
да го съветват за турнира.
Но явно никой не намирал [4892]
за нужно да се влиза в бран
със господаря Мелиан,
защото чакал ги провал.
Тибо нареждане издал [4896]
на хората от своя род
да се зазида всеки вход:
по този начин той си бил
най-вещ пазач осигурил 103. [4900]
Обаче само при една
потерна нямало стена;
вратата й била подпряна
с греда дебела от стомана [4904]
и със бакърен лост напречно,
та можела да служи вечно.
Така, без много да се скита,
Говен със малката си свита [4908]
пред таз врата се озовал
(той пътьом вече бил разбрал,
че друг път тук не е познат:
или напред, или назад). [4912]
Залостена била вратата
и той край кулата в тревата
намерил подходящо място
да си отдъхне и под бряста, [4916]
растящ сред тучната ливада,
обиколена от ограда,
сам двата щита си свалил
и ги на клони закачил. [4920]
А щом от кулата видели,
че най-спокойно си седели
под бряста, сметнали, че може
двубоят им да се отложи. [4924]
Но отдалече ги съзрял
един препатил стар васал
от знатен многолюден род,
стопанин на голям имот. [4928]
Той имал опит най-богат,
за много мъдър бил признат
и всички негови съвети
от другите били приети. [4932]
Щом до Тибо се приближил,
той казал: — Господарю мил,
аз двама рицари видях
да идват. По вида разбрах, [4936]
че са в Артуровата свита 104
и имат сила страховита.
Единият от тях дори
могъл би с меч да покори [4940]
мнозина. Но съм убеден,
че тоз турнир не е решен.
Със доблестните си момци,
безстрашни рицари, стрелци [4944]
конете им ще повалим
и лесно ще ги победим:
ще си покажем храбростта,
ще си платят за наглостта. [4948]
Тибо съвета му приел
и всеки рицар се заел
със подготовка за турнира,
и никой не стоял на мира: [4952]
едни оръжието сбрали,
конете други оседлали,
а пък жените и момите
заели място по стените [4956]
да гледат боя. И тогава
видели в тучната морава
Говен да ходи из тревата.
А щитовете му — и двата [4960]
все тъй висели окачени.
Били мнозина убедени,
че рицарите са двамина
и пред очите им ще минат, [4964]
преди да обявят турнира.
А други взели да се взират
и споделили с изненада:
— Уж е един, а му се падат [4968]
два щита. Рицарят е сам,
а цял табун коне са там!
Едва ли този храбър мъж
със двата щита наведнъж [4972]
ще може да се отбранява
и с ловкост да ни удивлява 105!
Дорде без резултат жените
все тъй си блъскали главите, [4976]
бойците със доспехи нови
били за схватката готови.
А върху кулата зъбчата
намирала се дъщерята, [4980]
която Мелиан склонила
с баща й да премери сила.
По-малката сестра — и тя
застанала на крепостта; [4984]
била с ръкави къси, бели
и често пъти я зовели
Девойката е късите ръкави.
Художник сякаш бил оставил [4988]
изящен щрих върху ръцете.
На кулата около двете
сестри стояли много други
моми и рицарски съпруги. [4992]
А пък под тях, извън стените,
се прегрупирали бойците
във подготовка за турнира.
И Мелиан се там намирал. [4996]
Според девойката любима
той имал хубост несравнима:
какъв красив и храбър рицар!
Честолюбивата девица [5000]
възкликнала: — Почтени дами,
повярвайте в искреността ми:
за мен от Мелиан от Лис
друг по-красив и напорист [5004]
не е познат, нали така?!
Та вижте само как в ръка
днес копието стиска той!
Нали е истински герой? [5008]
Сърцето си аз бих му дала.
Сестра й мигом възроптала
и се наканила да каже,
че знае и по-хубав даже, [5012]
но другата се разярила,
замахнала със всичка сила
по бузата да я удари 106.
Добре че някой все пак сварил [5016]
между сестрите да застане
и за ръката да я хване,
на удара за да попречи.
Турнирът се разгарял вече: [5020]
и колко копия строшени,
и колко рицари свалени!
А който с Мелиан на бой
излизал, неизменно той [5024]
се виждал паднал на земята
да й усети твърдината.
И копието да строши,
героят пак ще издържи: [5028]
в миг ще извади своя меч
и ще започне нова сеч.
Сред другите той нямал равен.
От неговия подвиг славен [5032]
любимата била пленена
и заявила възхитена:
— Ах, скъпи дами, вижте чудо!
От радост аз съм като луда — [5036]
нали сред чужди и сред свои
най-силен и най-смел е той?
— Не е той — казала сестрата —
това ще проличи в борбата. [5040]
Околните и този път
едва успели да сдържат
голямата, която с хули
нападала: — Мръснице, чу ли? [5044]
Как смееш да ми възразиш!
Ти лъжеш и не се свениш.
Сега шамар си заслужаваш,
та друг път много да внимаваш. [5048]
Плесницата й за беда
била тъй силна, че следа
оставила върху лицето
на малката сестра… Но ето [5052]
че пак съгледали Говен
и спорът пак бил подновен:
— Защо все още, боже мой,
не се въоръжава той? [5056]
— Навярно предпочита мир.
— Търговец е и за турнир
дори през ум не му минава.
— Коне купува и продава. [5060]
— Сараф е, вярвайте на мен,
но като че не е решен
на бедни рицари да дава
това, което притежава. [5064]
Сребро пренася и посуда.
— Простете ми, но аз се чудя
как туй в ума ви се побра? —
им рекла малката сестра. — [5068]
Нима един търговец бива
да носи копия такива?
Изглежда дяволът във вас
говори, сигурна съм аз. [5072]
Нима с оръжие такова
ще тръгне някакъв търговец?
Един сараф тъй изглежда!
Видът му просто ме навежда [5076]
на мисълта, че той е рицар.
— Видът му, мила хубавице,
едва ли много означава.
Ако си той въобразява [5080]
налозите да събере
за себе си, то по-добре
да се признае за глупец.
И той, подобно на крадец, [5084]
извършва нещо, за което
ще си заслужи май въжето.
Говен съвсем наблизо бил
и много ясно доловил, [5088]
че има в женските задявки
безспорни злостни подигравки,
които го попритеснили
и даже малко разгневили. [5092]
Ала припомнил си Говен,
че е в измама обвинен,
че трябва да отиде той
клеветника да срещне в бой, [5096]
да защити честта си сам,
а иначе позор и срам
на своя род ще навлече.
Ако в турнира той рече [5100]
да вади меч, ще го ранят,
а може и да го пленят
и затова встрани стоял.
За друг бой сили той щадял! [5104]
Все по-напрегнат боят ставал
и Мелиан с вик настоявал
прислугата да му достави
веднага копия по-здрави. [5108]
Така, пред главната врата
от сутринта до вечерта
турнир оспорван се развивал
и който с плячка се сдобивал, [5112]
отнасял я на място скрито.
А междувременно жените
съгледали оплешивял
оръженосец: той държал [5116]
парче от копие строшено,
а на врата му, закачена
на ремък стар, висяла броня.
Без много да се церемони, [5120]
една от стеклите се дами
му рекла: — Ако ме не мами
сега умът ми, друже драг,
за мене вие сте глупак. [5124]
Нима за туй парче си струва
един живот да се рискува?
Я по-надолу погледнете:
богатство — колкото си щете — [5128]
върху земята си лежи.
На рицар то принадлежи,
но той пък е такъв добряк,
че можеш целия мустак [5132]
да му оскубеш, без да гъкне.
Луд само няма да отмъкне
това голямо състояние.
Вземете го без колебание! [5136]
Не виждам кой би ви възпрял.
Оръженосецът видял,
че рицарят стои улисан
и рекъл: — Драги мой, какви са [5140]
причините, та ти цял ден
стоиш като зашеметен?
Не счупи нито меч, ни щит —
на някого ли си сърдит? [5144]
— Това съвсем не те засяга —
отвърнал другият. — Я бягай
оттук! Върви където щеш!
Все някой ден ще разбереш [5148]
защо съм толкова унил.
Оръженосецът не бил
нахален, за да продължава
да пита и да му додява [5152]
и предпочел да го остави
каквото иска той да прави.
Турнирът свършил в тоз момент…
Мнозина паднали във плен, [5156]
а пък почти на всяка крачка —
коне убити. Много плячка
съперниците насъбрали,
А други с чест се увенчали. [5160]
На мръкване се уточнили
да продължат със нови сили
двубоите на сутринта.
Когато паднала нощта, [5164]
отишли всички местни хора
по стаите си. С тях във двора
и рицарят Говен се вмъкнал,
ала на входа се натъкнал [5168]
на вече стария васал,
тоз, който на Тибо бе дал
съвет в турнирен бой да влезе.
Васалът много бил любезен [5172]
и рекъл мило на Говен:
— Сеньор, отрада е за мен,
че сте при нас. Наш гост бъдете
и в замъка ни останете, [5176]
дорде налага ви дългът.
В друг дом не ще ви приютят
тъй топло, както тук при нас,
в това ви уверявам аз. [5180]
— Премного съм ви задължен,
сеньор — отвърнал му Говен. —
Щом тези топли думи чувам,
приемам и ще ви гостувам. [5184]
Васалът бързо го отвел
във стаята му и подел
със него братски диалог:
попитал под какъв предлог [5188]
от схватките цял ден странил.
И другият му обяснил,
че бил най-долно обвинен
в коварство. Затова Говен [5192]
боял се да не го пленят
или пък в бой да го ранят.
Най-важното било той сам
с меч да измие тоя срам; [5196]
нали пред всички бил поел
обет да иде на дуел.
Напълно удовлетворен,
васалът поздравил Говен, [5200]
че е останал настрани,
и тръгнал да го настани
във своя дом за през нощта.
Пред господарската врата [5204]
тогава се събрали хора
и взели за Говен да спорят,
изказвайки неодобрение
за странното му поведение. [5208]
Те взели да се наговарят
да го накаже господарят,
когато там се появила
голямата сестра: решила [5212]
тя да излее яростта си
и гневно рекла на баща си:
— Сеньор, бъдете убеден,
че не отиде този ден [5216]
на вятъра. И слава богу!
Дори спечелихте. Аз мога
изгодите да изредя.
Дължа да ви предупредя, [5220]
че трябва гостът нежелан
тозчас да бъде задържан.
А който тук го е довел,
не би се никога наел [5224]
пред всички да го защищава.
Той явно иска да минава
за рицар. Всъщност се преструва,
защото смята да търгува [5228]
със стоката си, без да трябва
да плаща данък. Той ограбва
по този начин всички нас.
Зависи от самия вас [5232]
дали лъжецът ще получи
дължимото — да се научи
да бъде малко по-почтен.
А той сега е у Гарен, [5236]
сина на Берта, и у тях
ще пренощува. Аз видях
как те отидоха нататък.
Изглежда смогнала момата [5240]
с твърденията си неверни
добрия рицар да очерни,
защото мигом яхнал коня
баща й, за да търси оня [5244]
лъжец. Но малката сестра
видяла своя мил баща,
че бърза рицаря да свари,
и рекла да го изпревари [5248]
отзад през портичката скрита,
така че бдителната свита
да я не види. У Гарен,
където вече бил Говен, [5252]
посрещнали я две сестри,
Гареновите дъщери.
Зарадвали се те и двете,
обгърнали й раменете, [5256]
целунали я по страните,
по устните и по очите
и я завели в свойте стаи.
А междувременно баща им, [5260]
като човек със важен сан,
и неговият син Бертран
отивали да разговарят
за нещо важно с господаря. [5264]
Ала го срещнали по път
и тъкмо да го поздравят,
Тибо пред двамата признал,
че накъм тях сам той вървял. [5268]
— Сеньор, това ни прави чест,
пък и у нас скъп гост е днес,
най-хубавият и сърцат
от рицарите в този свят. [5272]
— Да беше истина! Но не.
Та той търгува със коне,
а иска да ни заблуждава.
Затвор по-скоро заслужава. [5276]
— Сеньор, нали съм ваш васал
и доказателства съм дал,
че винаги съм бил почтен.
Той явно е оклеветен. [5280]
От ранга си готов съм аз
да се откажа. Даже с вас
приел бих да се разделя,
ала не ще ви позволя [5284]
едно подобно изявление.
— Признавам си, че под давление
на мои много близки хора
се бях запътил да го сторя. [5288]
Но можете да сте спокоен…
Щом гостът ви е тъй достоен,
ще е отрадно и за мен.
— Сполай ви! — рекъл му Гарен. — [5292]
Ако дома ми посетите,
хем госта ми ще уважите,
хем и на вас ще е приятно.
И те се върнали обратно. [5296]
А щом Говен ги забелязал,
да ги посрещне той излязъл,
с „добре дошли“ ги поздравил
(нали така възпитан бил), [5300]
учтивости си разменили
и в къщата се настанили.
Добрият господар Тибо
попитал рицаря защо [5304]
встрани от битките стоял.
Във отговор Говен признал,
че неговото поведение
не заслужва одобрение, [5308]
а след това му доверил,
че някой си го обвинил
в коварство и че в кралски двор
отива да даде отпор [5312]
със меч на тази клевета.
— Засегната ли е честта,
безспорно вашето държание
намира пълно оправдание. [5316]
Къде ще имате дуел?
— Сеньор, обет съм аз поел
в Ескавалон да ида, в двора
пред краля ще се гледа спорът. [5320]
Тибо му рекъл: — Значи, друже,
ескорт добър ще ви е нужен,
ще ви доставя и храна,
че пътят води през страна, [5324]
безкрайно бедна. — Но Говен
му казал, че е запасен
добре и ако се наложи,
дори и да продава може 107. [5328]
Пък и той бил познат навред
и все добре би бил приет.
След като всичко туй разбрал,
на тръгване Тибо видял, [5332]
че вече идвала към тях
по-малката сестра и тя
насочила се към Говен
и с вид до болка възмутен [5336]
му рекла: — Сир, добър бъдете
и на сестра ми отмъстете.
При вас дойдох да се оплача,
че ме наби… — Говен обаче [5340]
не знаел тя кому говори,
пък и не виждал що да стори
и я погалил по главата.
Но тя му хванала ръката [5344]
и казала: — Сеньор, та аз
бях бита днес заради вас,
и не от друг, а от сестра ми.
Как силна е ненавистта ми [5348]
към нея! — Но девойко драга,
това сега не ме засяга.
Но в същия момент бащата
я чул и смъмрил дъщерята: [5352]
— Какво от рицаря очакваш
ти, дъще, та му се оплакваш?
Говен попитал с изненада:
— Нима тя щерка ви се пада? [5356]
— Да, рицарю, тя щерка ми е,
но с дете. Не бива вие
да се тревожите за нея.
Та тя си няма и идея [5360]
какво говори. — Но Говен
безкрайно бил озадачен
и казал: — Много ми е болно
за нея, сир, и ще е долно, [5364]
ако отхвърля й молбата.
След туй погледнал дъщерята:
— Не, аз не ще ви изоставя,
девойко! Но какво да правя? [5368]
— Достатъчно ще е за мен
да влезете въоръжен
на кон в турнирната борба.
— Отправяла ли сте молба [5372]
подобна, драга хубавице,
към някой друг безстрашен рицар? —
попитал той. А пък бащата
пак казал: — Тя е глуповата, [5376]
умът й още е зелен!
— Сеньор — отвърнал му Говен, —
не е виновна младостта!
Така добре го каза тя. [5380]
Щом иска милата девица,
аз ще докажа, че съм рицар.
Нали е ваша дъщеря!
— Сир — рекла тя, — благодаря! — [5384]
А после му се поклонила
и бързо се отдалечила.
Настигнал я отвън бащата
и я попитал за кавгата [5388]
със нейната сестра. Тогава
тя рекла, без да се стеснява:
— Сеньор, тя, както и преди,
все продължава да твърди, [5392]
че Мелиан бил най-добрият
и най-красив от всички тия,
които са се сбрали тук.
Ядосах й се и напук [5396]
на нея казах, че за мен
и по-добър, и по-ценен
е рицарят, с когото аз
говорих току-що пред вас. [5400]
И както си стоях в тълпата,
тя ме задърпа за косата,
дори мръсница най-ужасна
нарече ме. Аз съм съгласна [5404]
остригана да ходя даже,
но този рицар да покаже
на Мелиан във честен бой,
че по-достойният е той. [5408]
Та след това да спре сестра ми
да дразни всички тези дами
и да утихне яростта й.
— Да, щерко — одобрил баща й. — [5412]
Но щом на него ти държиш,
добре ще е да му дариш
ръкав или пък друга вещ
и тъй в любов да се вречеш 108. [5416]
— Това, сеньор, ще е уместно,
но трябва да призная честно,
че много къс ми е ръкавът
и страшно ще се притеснявам, [5420]
ако не го хареса той.
— Ти за ръкава не се бой —
отвърнал той. — Във къщи много
ръкави има, слава богу. [5424]
След всичко казано бащата
прегърнал нежно дъщерята,
зарадвало му се сърцето
и вкъщи я завел. Но ето [5428]
че ги голямата видяла
и се веднага разкрещяла
(та те прегърнати вървели
и нещо тихо си мълвели!): [5432]
— Сеньор, какво ли ви разправи
Девойката с късите ръкави?
Тя знае много номера
и трудно можете разбра [5436]
кога прибягва до измама.
Къде сте ходили тъй двама?
— По-хубаво си замълчете! —
й казал той. — За мен от двете [5440]
безспорно тя е по-добрата.
Защо й дърпахте косата?
Добре ли е, кажете вие,
сестра сестра си да набие? [5444]
Едно такова поведение
в мен предизвиква възмущение.
От порицанието строго
била тя раздразнена много, [5448]
а той във същия момент
от скрина взел червен сатен
и на шивач го поверил.
Шивачът скоро се явил [5452]
и му подал готов ръкава —
широк и дълъг. И тогава
Тибо на малката сестра
заръчал: — Утре сутринта [5456]
сама при рицаря идете
и в знак на обич го дарете
с ръкава: да го носи той
при предстоящия двубой. [5460]
А тя отвърнала, че щом
се зазори, от своя дом
сама ще тръгне, за да иде
при рицаря си: да го види [5464]
и да му връчи своя дар.
Тогаз добрият господар
си тръгнал. Тя пък се завтекла
към дружките си и им рекла [5468]
когато пукне се зората
да й почукат на вратата,
че трябвало отрано тя
на крак да бъде. Сутринта [5472]
с готовност дружките й мили
във стаята й се явили,
разбудили я и веднага
започнали да й помагат, [5476]
за да се облече навреме,
приготвения дар да вземе
и с него при Говен да иде.
Отишла тя и що да види: [5480]
ни той, ни някой друг. Къде са?
Те в църквата били на меса.
Наложило се на момата
да го изчака пред вратата [5484]
от литургия да се върне.
Едва успяла да го зърне,
към него спуснала се тя
и рекла: — Нека милостта [5488]
на Господ Бог през този ден
да бъде с вас! А пък от мен
ръкава като дар вземете.
— Благодаря ви и бъдете [5492]
уверена, че в боя аз
ще вляза с мисълта за вас! —
учтиво й Говен отвърнал.
След туй при своите се върнал, [5496]
конете бързо оседлали
и всички край града се сбрали.
А вече дамите, момите
места заели по стените [5500]
двубоите да наблюдават.
Започнали да се сражават
противниците с много стръв.
Пред всички Мелиан бил пръв. [5504]
Голямата сестра видяла
как бие се и не сдържала
хвалбите си: — Ах, погледнете
какъв смел рицар и помнете, [5508]
че той е явно най-добрият,
най-храбрият от всички тия,
които там се състезават.
Говен се появил тогава [5512]
красив, сърцат, необуздан,
нахвърлил се на Мелиан
и с първия замах той сварил
така врага си да удари, [5516]
че копието му и мечът
се разхвърчали надалече.
А той от болка вик надал
и мигновено се видял [5520]
сразен и проснат на земята.
Говен поел с ръка юздата
на коня му и го предал
на момък, който там стоял, [5524]
и му заръчал да изтича
да каже на онуй момиче,
зарад което бил приел
с готовност в рицарски дуел [5528]
със Мелиан да се сражава,
че в дар той коня му й дава.
Когато сцената видяла,
по-малката не се стърпяла [5532]
и рекла на сестра си: — Виж
ти на какъв герой държиш!
Я погледни сега къде
е твоят мил! Хвали го де! [5536]
Нали безспорно права бях,
когато вчера ти твърдях,
че има тук и по-добри.
В това се всеки увери. [5540]
Веднага взела да крещи
голямата: — Ще млъкнеш ти
сега, негоднице, мръснице,
защото от една плесница [5544]
главата ти ще се завие.
— Защо, за бога, ще ме биеш?
Аз само истина говоря!
Нали видяха всички хора [5548]
как Мелиан бе повален
от коня, а сега, сразен,
лежи, не можейки да стане.
Дори със риск бяс да те хване, [5552]
аз всичко ще повторя пак:
та кой ли тук не вижда как
сега е проснат на земята
и само мърда със краката! [5556]
Голямата била готова
да я удари, но отново
събралите се я възпрели.
Тогава дамите видели [5560]
да приближава тъкмо оня
млад рицар, който водел коня.
Щом той девойката открил,
веднага й го подарил, [5564]
а тя от радост засияла
и благодарности предала
за своя рицар, който бил
тъй смел, че Мелиан сразил. [5568]
Той можел всеки друг да снеме
за миг от бойното му стреме,
ако противникът желае
със него да се запознае [5572]
чрез меч във рицарски двубой.
Като че ли за пръв път той
увлечен по конете бил
и даже четири пленил. [5576]
И както всеки е разбрал,
той Мелиановия дал
в дар на Тибо на дъщерята.
Със втория зачел жената [5580]
на мъдрия васал. Най-сетне
Говен за подходящо сметнал
останалите да дари
на неговите дъщери. [5584]
Турнирът свършил и Говен
бил за герой провъзгласен,
а още не било обяд.
На влизане в самия град [5588]
подир прославения рицар
проточила се върволица
от хора — искали да знаят
какъв е той, от кой ли край е. [5592]
Но щом от тях очи отвърнал,
любимата девойка зърнал,
а тя до него приближила,
за стремето се уловила [5596]
и казала; — Не зная как
сега, сеньор любим и драг,
да ви благодаря. — Тогаз,
щом чул приятния й глас, [5600]
той рекъл: — Мила моя, знай,
че няма тъй далечен край,
от който да не се завърна.
Света, щом трябва, ще обърна. [5604]
Дори когато остарея
и ми косите побелеят,
аз пак ще съм все тъй готов,
когато чуя твоя зов, [5608]
при теб да дойда на мига
на помощ да се притека.
— Сполай ви много! — рекла тя.
Тогава нейният баща, [5612]
понеже всичко бил видял,
се приближил и настоял
пред рицаря да му гостува
и във дома му да нощува, [5616]
признавайки си, че желае
и името му да узнае.
Поканата му не приел
Говен, ала за нужно счел [5620]
да отговори на въпроса:
— Сир, името Говен аз нося.
Щом някой иска да го знае,
не ще го крия — да, това е. [5624]
Но ако никой ме не пита,
тогава просто предпочитам
да си мълча. — Щом туй разбрал,
Тибо направо засиял [5628]
от радост и повторил пак:
— Сеньор, та аз не виждам как
поканата ще отклоните.
Не бива днес да си вървите. [5632]
Повярвайте, такава чест
на рицар като вас до днес
все още аз не съм отдавал.
Тибо не спрял да настоява, [5636]
но не склонил добрия рицар.
Тогава милата девица
със госта се съобразила,
за сбогом го благословила, [5640]
към него ниско се навела
чак до краката му и взела
да ги целува… На Говен
тя казала с тон най-почтен, [5644]
че е направила така,
защото иска отсега,
където и да се окаже
(и в най-далечния кът даже), [5648]
той да си спомня все за тоя
момент. — Не бой се, мила моя! —
спокойно рекъл й Говен. —
Ти винаги ще бъдеш с мен, [5652]
в които и да съм предели 109.
Те сбогом след това си взели
и тези, дето там стояли,
от все сърце му пожелали [5656]
късмет, осланяйки се Богу.