Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Потеглил той, пътувал много,
а щом дошла нощта, се спрял
във манастир и там преспал. [5660]
Когато пак изгрял денят,
Говен със своите на път
поел. След малко те видели
сърни, които си пасели [5664]
край гъста, сенчеста дъбрава.
Той спрял дружината тогава
и заповядал на слугата,
тоз, който водел за юздата [5668]
най-хубавия кон, веднага
за лов да почне да го стяга
и копие да му даде,
а след това да отведе [5672]
жребеца, вече изморен,
на който досега Говен
бил яздил. Без да се забави,
слугата нужното направил. [5676]
Говен препуснал своя кон и
сърните втурнал се да гони,
със копието бял сръндак 110
ударил по врата и пак [5680]
повторил, но сръндакът скочил
и към гората се насочил.
Говен животното пак погнал,
но да го улови не смогнал, [5684]
защото конят му се спрял
внезапно — той бил обосял
с единия си преден крак 111.
Говен не виждал вече как [5688]
със този кон ще продължи…
Той нямало да издържи.
Запрели другите коне,
Говен тогава на Йоне [5692]
посочил коня и попитал
защо със предното копито
накуцва. Другият откликнал,
крака на коня леко вдигнал, [5696]
видял, че липсвала подкова,
и казал: — Нужно е със нова
да бъде конят подкован,
сеньор, и някакъв налбант [5700]
ще трябва бързо да открием.
Налага се сега и ние
по-бавно да вървим нататък.
Те пак поели. И когато [5704]
до замък стигнали, видели,
че хора с кучета вървели
насреща им; след тях — ловци
с колове остри и стрелци [5708]
със лъкове, а пък слугите
след тях им носели стрелите.
След всички — групата голяма
на рицарите, като двама [5712]
от тях вървели най-отзад.
Единият бил доста млад
и между всички най-красив.
Единствен той с поклон учтив [5716]
Говен радушно поздравил
и за юздата уловил
красивия му боен кон
и казал с повеляващ тон: [5720]
— Сир, спрете моля! Аз дължа
да ви призная, че държа
да бъдете скъп гост у нас.
Сестра ми тъкмо в този час [5724]
е вкъщи, тя е много мила
и с радост би ви настанила.
Ще идете там с този мой
приятел. — И тогава той [5728]
до другия се приближил
и му заръчал: — Друже мил,
при моята сестра идете
със него и я поздравете. [5732]
Кажете й добре да знае,
че ако още вярна тя е
на братството ни и рече
на някой да се обрече, [5736]
това е този рицар само 112.
Да вярва тя във честността му,
тъй както вярва и на мен.
Той нека бъде настанен, [5740]
пък аз тук няма да се бавя —
готов съм всичко да оставя,
за да съм с него. — И Говен
от рицаря бил придружен [5744]
до там, където всички вече
го мразели. Но отдалече
не можел и да предполага,
че на опасност се излага. [5748]
Той хвърлил взор към онзи замък,
издигнат от най-хубав камък
съвсем наблизо до морето;
огледал мястото, където [5752]
били защитните стени
и кулата, а пък встрани
простирал се самият град.
И всеки своя занаят [5756]
си гледал, за да преживява:
тук шлемове се изковават,
а там пък ризници плетат,
едни на станове тъкат, [5760]
а облекла ушиват други;
сараф предлага ти услуги,
седло ли търсиш — при сарача,
за щит и шпори — при ковача, [5764]
тук някой гербове изписва,
друг платове там боядисва,
ще видиш също как леяри
метали леят, как златари [5768]
предмети ваят най-изящни:
различни прибори и чаши,
със диаманти обковани,
колани, пръстени, гердани… [5772]
Когато някой наблюдава
какво из улиците става,
помислил би, че всеки ден
във този град е уреден [5776]
безкраен панаир, богато
отрупан със сребро и злато.
Където и да се обърнеш,
мед, восък и храни ще зърнеш [5780]
и най-различни скъпи кожи,
с една реч — стоки всевъзможни 113.
След като тук и там се спрели,
за да погледат, те поели [5784]
на път към замъка, където
посрещнали ги и конете
въвели. Рицарят любезно
предложил на Говен да влезнат [5788]
сами във кулата, в която
открили лесно те сестрата.
Към нея рицарят веднага
се приближил и рекъл: — Драга [5792]
девойко, поздрав приемете
от брат ви лично и срещнете
днес този рицар с чест такава,
с каквато тука заслужава [5796]
приет да бъде роден брат
или пък най-добър познат.
И не пестете средства, щом
той гост ще бъде в този дом. [5800]
Бъдете щедра и учтива
със него. Аз сега отивам
да стигна другите в гората.
Преди да тръгне той, сестрата [5804]
му рекла: — Моят брат от мен
да бъде преблагословен,
щом като е благоволил
да ми изпрати този мил, [5808]
изискан млад човек, защото
той явно не ми мисли злото.
А пък на госта с поглед благ
тя казала: — Младежо драг, [5812]
добре дошъл у нас бъдете,
до мен елате и седнете.
Заради вас и хубостта ви
и щом сам брат ми е отправил [5816]
молба такава, с радост аз
бих всичко сторила за вас.
И нищо друго на Говен
не му оставало, освен [5820]
поканата й да приеме,
да бъде за известно време
с такава хубава мома,
която искала сама, [5824]
без страх, че някой ги следи,
със него да си поседи
и за любов да си говорят.
Какво ли по-добро да сторят! [5828]
Той врекъл й се във любов,
повтаряйки, че е готов
до гроб да бъде верен рицар
на тази хубава девица 114. [5832]
Как тя да се възпротиви
на любовта му! Но, уви,
в миг на целувки и наслада,
във стаята им с изненада [5836]
се вмъкнал някакъв васал,
веднага той Говен познал
и почнал злобно да крещи:
— Бъди проклета вечно ти, [5840]
девойко, бог да те убие!
С позор и срам ще те покрие
мъжът, с когото ти бесуваш,
прегръщаш го и го целуваш. [5844]
Не с устните си, а с ръцете
да бе изтръгнала сърцето
на този негодяй. Дългът ти
така изисква. Рядко пъти [5848]
една жена презира злото
и се застъпва за доброто…
Че май не е жена жената,
когато тачи добротата. [5852]
А ти си си жена, защото
без срам целуваш се в леглото
с човека, причинил смъртта
на собствения ти баща. [5856]
Когато женското създание
обхванато е от желание,
то малко се интересува
какво на другите ще струва. [5860]
Щом като тези думи казал,
васалът бързо си излязъл…
Говен направо онемял
от чутото и не успял [5864]
дори устата да отвори
и нещо да му отговори.
Изпаднала в несвяст сестрата
и в миг се свлякла на земята. [5868]
Говен я вдигнал пребледняла
и от уплаха премаляла.
А щом на себе си дошла,
девойката все пак могла [5872]
да каже: — Свършено е с нас!
Аз ще умра заради вас,
а вие пък заради мене…
Нам тежък жребий отреден е. [5876]
След малко тук ще се сберат
над седем хиляди: градът
ще дойде като на голям
събор. Със сигурност аз знам, [5880]
че в кулата ни има много
оръжие, и слава богу!
Сега ще ви се предостави.
Със цяло кралство ще се справи, [5884]
ако със него разполага,
един смел рицар. — И веднага
тя всичко нужно натъкмила
и рицаря въоръжила. [5888]
Тогава влюбените наши
помислили, че ги не плаши
опасност чак така голяма.
Ала Говен видял, че няма [5892]
щит, с който да се пази в бой.
Но в този миг съгледал той
дъска за шах и казал: — Драга,
да търсите не се налага. [5896]
И фигурите от дъската
съборил право на земята
и казал си: — Да заповяда
тук който иска. От обсада [5900]
какво ли има да се плаша,
щом като мога да запаша
аз своя меч Ескалибур 115!
Та той нали като папур [5904]
дори желязото разсича.
Васалът вече бил изтичал
вън, дето се били събрали
съседи, кметът, феодали, [5908]
приличащи си по това,
че се не хранели с трева:
били дебели, даже тлъсти.
До тях той приближил чевръсто [5912]
и ги приканил: — Да вървим
сега Говен да заловим!
Той господаря ни уби.
— Къде? Къде е? Да не би [5916]
той сам да е дошъл при нас?
— Да, в кулата е. В този час
с девойката се забавлява,
без тя да се съпротивлява; [5920]
отплаща му се със целувки
и със прегръдки и милувки.
Побързайте, не се бавете!
Елате и го заловете! [5924]
И нека го изправим сам
пред всички за позор и срам,
защото именно такава
разплата той си заслужава. [5928]
И да е жив, а не умрял!
От ужас да трепери цял
пред господаря ни, защото
мъртвецът не познава злото; [5932]
от него той не се страхува
и нито вижда, нито чува…
На бунт! Така зове дългът.
Тук нека се сбере градът! [5936]
И всички, щом го чули само,
на крак били: кой с кол на рамо,
кой със топор, кой със секира,
с каквото под ръка намирал, [5940]
един дори бил взел вратата.
Камбаните от общината
и глашатаят от мегдана
зовели хората да станат [5944]
като един — големи, малки
със вили, с копия, с бухалки.
Не ми се вярва и в Ломбардия
да вземе някой мъж да вади [5948]
нож на умряло куче 116! Явно
Говен щял да умре безславно
във предстоящото сражение
без божие благоволение. [5952]
А и девойката сърцата
била със него. Към тълпата
развикала се тя тогава:
— Мръсници, паплач, сган такава, [5956]
свирепа сбирщина, боклук 117!
Кой дявол ви доведе тук?
Какво, какво целите вие?
Дано вас Бог да ви убие! [5960]
Прекрачите ли тези двери,
смъртта си всеки ще намери.
Напразно сили ще хабите,
но няма да го заловите. [5964]
Не е проникнал той отзад,
през таен вход, а моят брат
изпратил го е тук при мен
с молба да бъде настанен [5968]
като брат роден в този дом.
Нима престъпница съм, щом
тук този рицар по съвет
на брат ми топло е приет? [5972]
Да мисли кой каквото иска!
Държах се с него като близка,
да, вярно, но за лудории
днес ние двамата дори и [5976]
не сме помислили. Не знам
защо сега да чувствам срам.
Кажете ми каква е тая
навалица пред мойта стая. [5980]
Защо със копие и меч
дошли сте да държите реч!
Как ярост да не ме обхване!
Ала преди тя да престане [5984]
пред тях яда си да излива,
те вече взели да разбиват
вратата й със всички сили
и я на две разполовили. [5988]
А рицарят със меч в ръката
ударил първия в главата,
а другите, като видели,
стъписали се, не посмели [5992]
да продължат. Било ги страх.
И ни един измежду тях
не се решил ръка да вдигне
срещу Говен, да го не стигне [5996]
на падналия участта:
да си плати за дързостта.
Но при всеобщата уплаха
девойката видяла шаха [6000]
и с тежки пешки, е офицери
заудряла кого намери.
От страшна ярост обладана,
тя им крещяла със закана, [6004]
че само да й стигне сила,
без жалост всички би избила.
А другите, одързостени,
напирали напред, решени [6008]
и кулата да разрушат,
ако не им се предадат.
Отвътре хвърляли по тях
големи фигури за шах [6012]
и тъй принудили мнозина
във отстъпление да минат.
При тази сигурна защита
едни решили да опитат [6016]
отвън на кулата стените
да подкопаят. Те самите
показвали, че се страхуват
вратата пряко да щурмуват. [6020]
Тя никак не била голяма,
така че много трудно двама
мъже могли един до друг
да минат. За отбрана тук [6024]
би стигнал и един смел рицар —
той с меч във своята десница
би пръснал мозъка на тия
натрапници. Но най-добрият [6028]
бранител вече вътре бил.
А този, който бил склонил
във своя дом да го покани,
не мислел, че така ще стане. [6032]
Той бързал вкъщи да си иде
по-скоро своя гост да види,
но в миг изпаднал във почуда,
като съзрял тълпата луда [6036]
основите да подкопава
сред безподобен шум и врява.
Не подозирал, че Говен
бил вътре в същия момент. [6040]
Но след това Генганбрезил
бунтарите предупредил
на кулата да не посягат
и начаса да се разбягат. [6044]
А те съвета не приели
и му отвърнали, че щели
да сринат кулата със взлом,
и него да затрупат, щом [6048]
той вътре с другия остава.
Разбрал Генганбрезил тогава,
че няма да се справи сам
със насъбралите се там. [6052]
Затуй принуден се видял
да иде на самия крал
да се оплаче от тълпата.
А кралят тъкмо от гората [6056]
завръщал се със своите хора
и рицарят го заговорил:
— Сир, кметът с първенците градски
се втурнаха сред крясък адски [6060]
двореца ви да разрушат.
Честта ви те ще опетнят.
Безкрайно ще ме наскърбите,
ако сега не ги склоните 118[6064]
да спрат… В измяна и от мен
бе обвинен сеньор Говен,
но той след вашата покана
на гости в замъка остана. [6068]
Един крал как ще позволява
такъв гост да се наскърбява!
Та той кого е нагрубил!
А кралят на Генганбрезил [6072]
отвърнал: — И за мен е срам,
че хората ми чак дотам
са стигнали. И да го мразят,
честта си аз не ще погазя [6076]
и няма никой да оставя
със госта ми да се разправя 119.
След тези думи те поели
към кулата и там видели [6080]
народа, който продължавал
да вдига безподобна врява.
И кралят наредил на кмета:
— Обсадата веднага спрете! [6084]
И всеки вкъщи се прибрал…
Но имало един васал
с такъв голям авторитет,
че разни хора за съвет [6088]
били при него всеки ден.
Та той във същия момент
на краля казал: — Сир, такава
отплата днес си заслужава [6092]
предателят, убил баща ви.
Та как народът да сподави
една бушуваща омраза!
Но ваша милост му оказа [6096]
гостоприемство в този двор,
според което от затвор
и от нападки защитен е.
Генганбрезил е според мене [6100]
единственият, имащ право
с престъпника да се разправя,
защото пред Артур той стана
и обвини Говен в измяна. [6104]
Говен дошъл е без съмнение
от вас да моли извинение.
Не мислите ли, сир, че може
присъдата да се отложи [6108]
с една година и Говен
от вас да бъде задължен
да търси копието странно
със връх, от който непрестанно [6112]
на малки капки кръв извира.
И нека сам Говен избира:
или да разбере къде
е то и да го предаде [6116]
на вас, или пък да остане
до гроб във вашите зандани.
И нека той едва тогава
да бъде хвърлен с пълно право [6120]
в затвора мрачен да изгние.
Сир, сигурен бъдете вие,
че неговото поведение
не заслужава снизхождение. [6124]
Съвет от мене приемете
и всички средства приложете
изменникът проклет, омразен
наистина да бъде смазан. [6128]
Добрият крал не възразил
и заедно с Генганбрезил
отишли в кулата, в която
била останала сестрата [6132]
със вид напълно съкрушен,
а същевременно Говен
не чувствал нито смут, ни страх.
Генганбрезил дошъл при тях, [6136]
към девойката с глава
за поздрав кимнал, след това
погледнал рицаря и казал:
— Сир, вие в кулата сте влязъл, [6140]
защото ви поканих лично.
Но явно трябваше изрично
на тръгване да настоявам
да не показвате такава [6144]
нелепа дързост в този замък
и в този град, където няма
да бъдете приет учтиво.
За случилото се не бива [6148]
да спорим. — Мъдрият васал
при чутото не се сдържал
и казал: — Бог ми е свидетел,
сеньори, сигурни бъдете, [6152]
че този спор ще уредим.
Не бива никой да виним
за пристъпите на тълпата.
От само себе си нещата [6156]
едва ли ще се наредят
до Страшния фатален съд.
Сеньори, затова ви моля
да действате по кралска воля: [6160]
с година спора отложете!
Сеньор Говен, сега вървете
където искате, обаче
обет ще сторите, така че [6164]
в най-кратък срок да донесете
тук копието, от което
на капчици кръвта се стича 120.
Че както книгата предрича, [6168]
когато дойде му денят,
със него ще опустошат
цял Логър — на Артур земите,
свърталището на Ламите 121. [6172]
Обет пред краля поемете
и волята му изпълнете!
— Бих предпочел да ме оплачат
или пък болен да се влача [6176]
пет-шест лета мъртвешки блед,
отколкото с такъв обет
да се обвържа в този ден —
отвърнал сдържано Говен. — [6180]
Не от смъртта се плаша днес,
а от един живот без чест.
Васалът рекъл: — Пази боже
да иска някой да изложи [6184]
с такъв обет на риск честта ви.
Днес случаят ви предостави
възможност да се закълнете,
че в кратък срок ще донесете [6188]
сам копието в този двор.
Не стане ли, не е позор —
ще свърши всичко със това.
— Приемам вашите слова [6192]
и съм за клетвата готов.
Ковчеже със красив обков
донесли му и сир Говен,
пред всички дал обет свещен [6196]
каквото трябва да направи
и копието да достави.
Та ето как отложен бил
дуелът със Генганбрезил [6200]
най-малко за година време.
Преди на път пак да поеме,
той на момата сбогом казал,
пред спътниците си излязъл [6204]
и настоял по домовете
да си отидат и конете
със себе си да отведат,
а Гренгалет 122да задържат. [6208]
Така, разтърсени от плач,
с прославения си водач
младежите се разделили,
сърцата им от скръб се свили… [6212]
Ала подробности от мен
недейте чака — за Говен
не се и дума споменава
в частта, която посвещавам [6216]
на моя разказ за Граала.