Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Преминал в празненство бога
и следващият ден, когато [4616]
пристигнала една девица
на пепелява магарица.
Тя яздела с камшик в ръката,
била си вързала косата [4620]
на две дебели плитки черни…
И ако в книгата са верни
словата, казани за нея,
и аз тогава също смея [4624]
да кажа, че дори и в ада
едва ли погледът попада
на чак такова грозотило,
което не било се мило [4628]
с години: цялото й тяло
било на въглен почерняло.
А вместо светлина в очите —
две дупки зеещи: били те [4632]
като на плъх; с нос на мъниче,
със бърна като на добиче,
зъбите й — като нагар,
дори с брада — като на стар [4636]
козел; устата — като яма,
отзад — със гърбица голяма,
отпред — досущ като дъска,
а разкривените крака [4640]
приличали на мотовили;
ръцете — дълги като вили,
но в ханша, в раменете — здрава,
като че ли след малко става [4644]
насред хорото да се хване 94.
И тя посмяла да застане
пред краля! Никой дотогава
не бил и чувал за такава [4648]
грозница. Тя го поздравила,
на другите се поклонила,
пристъпила към Персевал
(той близо до Артур стоял) [4652]
и рекла: — Друже, на съдбата
отпред е хубава косата,
ала отзад е тя плешива.
Чак тъй да си страхлив не бива! [4656]
Нали при Крал Рибар ти беше
и копието, що кървеше,
видя? Отвори ли уста,
за да попиташ как кръвта [4660]
от белия му връх сълзи?
Защо не ги попита ти,
макар че бе озадачен,
за кой ли е предназначен [4664]
Граалът? Грях нима ще сториш,
ако устата си отвориш?
Късмет дошъл ти наготово,
а ти очакваш нещо ново! [4668]
Ако въпроси бе задал,
би оздравял добрият крал:
избавил би го от страдание
и той с любов и със старание [4672]
държал би кралството си в ред.
Какво го чака занапред?
С голяма болка във душата
ще си загуби той земята. [4676]
От злото няма да убегне.
Угроза над мъжете тегне,
жените им ще са вдовици,
а пък прекрасните девици [4680]
ще тръгнат по сирашки път.
И рицарите ще измрат…
У тебе само е вината 95.
След всичко казано момата [4684]
на краля рекла: — Трябва вече,
кралю, да ида надалече,
да търся някъде приют.
Аз знам един дворец прочут [4688]
и той се казва Горди замък.
Там рицарите — (има-няма
петстотин и седемдесет)
са си родени със късмет, [4692]
защото всеки рицар има
мома или жена любима
една от друга по-красива.
Щом някой ваш човек отива [4696]
към Горди замък, нека знае,
че ако с храброст пожелае
да блесне, в рицарски двубой
е най-добре да влезе той. [4700]
Но аз и друго място знам
и вярвайте, че тъкмо там
наистина си заслужава
да водиш бой за чест и слава. [4704]
И ще ви кажа то къде е —
под хълма Монт Есклер. Живее
там в плен една девица клета
и който я спаси от гнета, [4708]
висока чест ще извоюва
и винаги хвалби ще чува.
Ще има право да запаше,
без ни най-малко да се плаши [4712]
Магическия меч през рамо.
Кълна се, че лъжа тук няма 96.
След като всичко споделила,
дошлата се отдалечила. [4716]
И тук Говен не се сдържал,
пред сбралите се клетва дал
момата да спаси от гнет.
А пък синът на Нут — Жирфлет [4720]
заклел се, че друг избор няма,
освен да иде в Горди замък.
А Кахедин им заявил:
— На Зли връх 97още не съм бил. [4724]
Нататък моят дълг зове ме.
И Персевал не губил време,
и той пред тях поел обет,
от силни пориви обзет, [4728]
по своя път да тръгне още
сега и две поредни нощи
в едно легло да не преспи 98.
Не можел той да се стърпи [4732]
да не участва във сражение
при всяко ново приключение
и във решителен двубой
победа да спечели той. [4736]
Държал да разбере нарочно
Граалът за кого е точно
и копието да открие,
което, както знаем ние, [4740]
от острия си връх кърви.
Налагало се да върви
и всичко нужно да направи.
И ето че застават прави [4744]
петдесетина храбри воини,
за славни подвизи достойни.
Един на друг те дали клетва
дори живота си да жертват, [4748]
но в битките да победят,
какъвто и да е врагът.
Те снели празничните дрехи
и взели рицарски доспехи. [4752]
А в този миг сред глъч и врява
видели, че се появява
Генганбрезил със златен щит,
със синя панделка обшит. [4756]
Той чинно краля поздравил
и до Говен се приближил
със думите: — Ти, подла твар,
убил си моя господар [4760]
във гръб. Позор и срам! На съд!
Тук всички ще се убедят,
че си постъпил най-коварно.
Кажи това не е ли вярно! [4764]
Говен тъй силно бил засегнат,
че чак подскочил като жегнат,
за да измие сам позора.
Но брат му, сър Агравен Горди, [4768]
го хванал дружески с ръка
и рекъл: — Брате, как така
заради него ще срамиш
рода ни благороден? Виж, [4772]
че съм готов със меч в ръката
да отмъстя за клеветата 99.
— Не, брате — казал му Говен, —
не ще допусна вместо мен [4776]
честта ми друг да защищава
и вместо мен да се сражава.
Ако съм с нещо прегрешил
и рицаря с позор покрил, [4780]
аз бих поискал извинение
и бих постигнал помирение.
И всеки би го одобрил…
Но ако си е наумил [4784]
със клевети да ме обиди,
в най-скоро време сам ще види,
че мене нищо ме не спира.
Кога? Той нека сам избира, [4788]
животът щом не му е мил.
Заканил се Генганбрезил,
че до четиридесет дена
ще бъдат всички убедени, [4792]
че подло действал е Говен
и че ще е разобличен
пред краля на Ескавалон 100,
а той и от Авесалом [4796]
бил по-красив и по-напет.
— Тогава ти върви напред —
отвърнал му Говен, — а аз
след теб. Ще видим кой от нас [4800]
на свойта чест е изменил.
Обърнал гръб Генганбрезил,
а храбрият Говен веднага
за път започнал да се стяга [4804]
и всеки щял да му отстъпи
кон, шлем, щит, меч, доспехи скъпи,
но той на своите държал.
Говен два щита си избрал [4808]
и седем коня, и седмина
мъже смелчаци за дружина 101.
Тъга обзела двора кралски,
надигнали се вопли кански; [4812]
не бих могъл да кажа колко
припаднали от страх и болка.
Уверен в своята сполука,
Говен потеглил. Ето тука [4816]
едно подробно изложение
на цялото му приключение.