Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Пришпорил коня си тогава
накъм зелената дъбрава [3420]
по горската пътека тясна
и забелязал много прясна
следа от някакви копита
и по следата се опитал [3424]
да разбере дали наскоро
са минали онези хора,
които вечерта видял.
Като вихрушка полетял [3428]
по пресните следи. Случайно
под клонест дъб, на място тайно
съгледал някаква нещастна
девойка, стенеща ужасно: [3432]
— Ах, колко много страдам аз!
Проклет да бъде оня час,
когато съм била родена!
От всичко тук съм отвратена. [3436]
За мене никога до днес
денят не е бил тъй злочест.
Защо ли бе ми отредено,
о, Боже, тялото студено [3440]
на милия си да държа
и безутешно да тъжа!
Защо не беше пощаден
любимият ми мъж, а мен [3444]
смъртта да беше поразила!
Щом милия ми е убила,
не виждам смисъл да съм жива.
О, смърт, бъди по-справедлива, [3448]
не ме оставяй в този ад,
вземи и мен на оня свят
при него — по ще е добре
там Господ да ни събере 80 80 Ст. 3452: Тъгата на девойката (братовчедка на Персевал) по убития й приятел следва топос от куртоазната лирика, многократно използван и от романите в периода XII-XIV в. Тук този мотив не се интегрира органично в интригата. ! [3452]
Така се вайкала горката,
отчаяна, в сълзи облята,
за рицаря, потънал цял
във кръв. Младежът ни се спрял [3456]
пред нея, поздравил учтиво,
видял, че плаче тя горчиво
и да попита се решил:
— Девойко, кой го е убил? [3460]
— От рицар бе обезглавен,
сеньор. И всичко тук пред мен
се случи тази сутрин рано.
Но забелязвам нещо странно: [3464]
твърди се, че по таз пътека
човек отишъл би далеко,
например би изминал днес
и цели двайсет левги, без [3468]
той да открие някой кът,
където да го приютят.
А вие идвате на кон
здрав, породист, кон-вихрогон [3472]
(едва ли има по-красива
от неговата буйна грива).
С овес и със сено да беше
по цял ден хранен, пак не щеше [3476]
тъй хубав да изглежда той.
Личи си явно, драги мой,
че имал сте голям късмет:
нощес добре сте бил приет. [3480]
— Наистина, девойко драга,
приет бях, както се полага
на гост висок. Съвсем сте права,
пък и видът ми го издава. [3484]
Наблизо е и ако викна,
ще бъда чут и ще откликнат
в дома, където аз преспах,
и най-радушно срещнат бях, [3488]
Сега ще ми е много трудно
да ви опиша колко чудно
е мястото. Какви палати!
Едва ли те са ви познати. [3492]
Дори и меч получих в дар.
— Нима добрият Крал Рибар
нощес на вас подслон е дал?
— Рибар ли беше или крал, [3496]
това не знам, но си личеше,
че е богат. Така мил беше,
че прием чуден ми направи.
Тук би могло да се добави, [3500]
че вчера минах през гората
и стигнах близо до реката,
където вечерта ме свари.
Там двама възрастни рибари [3504]
видях: единият гребеше,
а риба другият ловеше.
Та той прие ме в крепостта.
— Та той е крал! — му рекла тя — [3508]
Но в хълбоците бил ранен
и се видял осакатен
за цял живот 81 81 Ст. 3511: Раната на Крал Рибар напомня за тази на бащата на Персевал. Вж. ст. 437–438. . Той има нужда
да се придвижва с помощ чужда. [3512]
Не може днес горкият крал
да язди кон — тъй отмалял
се чувства той. Но щом рече
за малко да се развлече, [3516]
във лодка с друг се настанява
и с риболов се забавлява,
а вторият му е веслар.
Затуй му викат Крал Рибар 82 82 Ст. 3520: Названието Крал Рибар не се среща преди Разказ за Граала . Келтски предтечи на персонажа можем да търсим в лицето на ирландския бог Нуаду („рибар“). Той притежава талисмани от Отвъдния свят: сребърен меч, който поразява всеки неприятел, и котле на изобилието. Ала най-безспорното митично родословие на Крал Рибар препраща към келтския бог Бран. Бог на морето, крал на Отвъдното кралство, притежател на рог на изобилието и на вълшебно котле, Бран е прочут и със своето гостоприемство. След като бива ранен с копие в крака, Бран се отказва от властта. . [3520]
Понеже го болят краката,
на лов не ходи из гората.
Единствената му разходка
е някой да го вози с лодка. [3524]
А той си има и гребци,
и въдичари, и ловци —
и всеки, както се полага,
старае се да му помага. [3528]
Той в замъка си многократно
се връща. Най му е приятно
да бъде в чудния палат,
достоен за такъв богат [3532]
и толкова почитан крал.
— Противното кой би твърдял?
Аз много очарован бях
в мига, когато го видях. [3536]
Той много мило ме погледна
и ме покани да приседна
до него — нямал как да стане,
защото кръстът му скован е. [3540]
Аз с удоволствие приех
и мястото си там заех.
— Наистина, голяма чест
ви е оказал с този жест. [3544]
Кажете ми дали видяхте,
дордето с него там седяхте,
онези капки кръв червена
по копието — нито вена [3548]
по него има, нито плът.
— Да, да. Видях ги как блестят…
— Попитахте ли ги поне
в какво е тайната? — О, не. [3552]
— А нужно е било, мой друже,
кураж тук мъничко е нужен.
Ами Граалът там ли беше?
— Разбира се. — Кой го държеше? [3556]
— Девойка някаква. — А тя пък
къде отнесе го? — Нататък,
към някаква съседна зала.
— А кой вървеше пред Граала? [3560]
— Двамина рицари. Държаха
по два свещника, а те бяха
с по десет свещи. — А след тях?
— Девойка хубава. Видях, [3564]
че носи сребърен поднос.
— А вие някакъв въпрос
зададохте ли им? — И звук
от мен не чуха. — Ах, и тук [3568]
с мълчанието сте сгрешил.
А бихте ли ми съобщил
какъв сте, кой сте, та все пак
да знам. А той не знаел как [3572]
се казва, но за мигновение
дошло му някакво прозрение,
че се нарича Персевал 83 —
туй име някой му бил дал. [3576]
И прав бил този рицар млад.
Тя чула, пламнала от яд
и рекла: — Да ми е простено,
но името ти е сменено. [3580]
— Тогаз какво е то, кажете.
— По прякор те наричат Клети.
И с право… Как не си отвори
устата и не проговори! [3584]
На краля, който тъй линее,
помогнал би да оздравее
и на крака той пак би станал,
пак би се с работа захванал, [3588]
би сторил много добрини 84.
За жалост толкова злини
на всички нас ще се стоварят.
Та други ли да отговарят [3592]
за туй, че грях си ти направил
и свойта майка си оставил
от скръб по тебе да умре.
Познавам те съвсем добре, [3596]
но ти не знаеш, че и аз
израснах някога у вас
и ми се падаш братовчед…
Ах, ти наистина си клет!… [3600]
И аз скърбя, и ти скърбиш,
че не можа да се решиш
да ги попиташ за Граала;
че твойта майка е умряла; [3604]
че беше зверски умъртвен
любимият ми (той към мен
тъй обичлив и нежен беше,
по всеки повод ме зовеше [3608]
със най-гальовните слова).
— Ах, братовчедке, щом това
е вярно, моля ви, кажете
успяхте ли да разберете [3612]
какво е станало със мама?
— Да, и за мен бе скръб голяма.
Нали бях там, когато тя
бе покосена от смъртта. [3616]
— Дано спаси й Бог душата,
за да отиде в небесата!
Наистина е тъжно, да.
Каква печал, каква беда! [3620]
Ако е мъртва тя, тогава
аз няма там какво да правя.
Днес повелява ми дългът
да тръгна по различен път. [3624]
Най-хубаво е да решите
и вие с мене да вървите.
Човекът, който тук лежи,
не ще ви с нищо утеши. [3628]
Умрелият си е умрял,
а живият си има дял
и трябва да го изживее.
Защо в тъга да ви линее [3632]
душата, че е мъртъв той?
Я по-добре да видим кой
убил е вашия любим
и нека скъпо му платим! [3636]
Пък нека Господ отреди
кой в битката да победи!
Но не могла тя да сподави
скръбта си. Как да го остави [3640]
така? И рекла: — Изход друг
аз нямам. Ще остана тук,
за да го погреба. Тогава
със мен каквото ще да става. [3644]
А вие тръгвайте натам
по пътя, с камъни застлан.
Натам убиецът замина
и тук остави ни двамина: [3648]
любимия ми — мъртъв вече —
и мен — да нося траур вечен.
Ала това не означава,
че искам да ви подстрекавам [3652]
към бой със него. Честен кръст!…
И все пак заслужава мъст!
А меча кой ви го е дал?
Той още кръв не е пролял [3656]
при остър ръкопашен бой.
Повярвайте, аз зная кой
със опитната си ръка
измайсторил го е така. [3660]
Да, много сръчно изкован е,
но на парчета той ще стане,
когато в друг меч се удари.
— Говори се, че като дар е [3664]
изпратен бил на домакина
от близка негова роднина,
а той пък го дари на мен.
Но аз съм обезпокоен, [3668]
ако е истина това.
Навярно знаете каква
възможност има, за да може
да се поправи, не дай боже, [3672]
ако се счупи някой ден.
— Ще бъдеш много затруднен,
но изход има: ще се вдигнеш
на дълъг път и като стигнеш [3676]
до Котоатърския замък,
ще видиш езеро голямо:
край него Требюше живее,
ковачът, който най умее [3680]
такива мечове да прави.
Единствен той ще го поправи,
щом той го е измайсторил.
Друг майстор, друже, не би бил [3684]
способен същото да стори.
Не искал Персевал да спори
и рекъл: — Ако се строши,
това ще ме унищожи. [3688]