Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Щом той навлязъл във гората,
изпълнила му се душата [1704]
със чувство радостно, което
не би изпитал сред полето.
Когато момъкът излязъл
извън леса, той забелязал [1708]
град хубав, здраво укрепен,
ала градът бил обкръжен
от пуста шир и от морето.
Той продължил натам, където [1712]
се извисявал замък бял,
до входа стигнал и видял,
че трябвало по мост да мине,
а мостът можел да се срине — [1716]
разклатен, неустойчив бил.
Но рицарят се престрашил,
а щом се озовал оттатък,
видял заключена вратата. [1720]
И след като дошъл дотук,
той взел да удря със юмрук
и силно, с пълен глас, да вика.
Една девойка бледолика [1724]
от замъка се появила,
към портата глава извила
и викнала: — Хей, кой е там?
Младежът се показал сам [1728]
пред нея и с усмивка блага
й казал: — Аз, девойко драга,
съм рицар и ви моля днес
да ме дарите с тази чест [1732]
у вас да бъда през нощта.
— Да, може, сир — му рекла тя. —
Щом имате това желание,
ще ви окажем тук внимание [1736]
на рицар както подобава.
Отдръпнала се тя тогава,
а той си мислел що ще стори,
във случай че не му отвори [1740]
и трябва вънка да остане…
Заудрял още по-припряно,
и в миг слуги се появили,
учтиво госта поздравили [1744]
и го поканили сред двора.
Във друг край тукашните хора
да са се чувствали прекрасно…
Но там живеели ужасно, [1748]
измъчвани от страшен глад,
осъдени на вечен ад.
Отвътре — никаква разтуха,
отвънка — пустош и разруха, [1752]
където пътник да премине,
навред го срещали руини,
невиждали човешки крак.
В града им имало все пак [1756]
два манастира — две абатства,
единият — за бедно братство,
а другият — за монахини.
Ала сред всичките руини [1760]
една икона не открил,
защото манастирът бил
ограбен и опустошен,
вратите зеели весден, [1764]
ни мелница, ни пещ в града,
за да заситиш с хляб глада,
ни плодове да събереш,
ни нещичко да продадеш. [1768]
Младежът сварил в този вид
града — опразнен и разбит,
със замък, в който нито сидър,
ни хляб, ни вино се намира. [1772]
Накъм дворец, покрит със плочи,
младежът после се насочил,
като вървял подир слугите.
Все пак внимателни били те, [1776]
помогнали му и той слязъл
от коня. В този миг излязъл
от замъка един мъж млад,
държейки във ръка халат, [1780]
друг повода на коня взел
и във яхъра го завел —
един яхър, където няма
ни жито, ни овес, ни слама. [1784]
И всички заедно поели
по стълбището и въвели
младежа във просторна зала.
Една девойка се задала [1788]
в миг откъм залата голяма,
след нея пък вървели двама
мъже, отрано посребрели,
несгоди тежки преживели. [1792]
Те щели да са в свойта сила,
ако не ги била сломила
така неволята горчива.
Девойката била красива, [1796]
със грация на папагал,
с наметка, с туника и шал —
и всичко в пурпур и позлата:
със хермелинова подплата, [1800]
с яка самурена, обшита
със нишки сребърни, които
блестели като чист елмаз.
И да съм имал случай аз [1804]
да ви описвам красотата,
с която Бог дарил жената
(косите, устните, челото),
ще го направя пак, защото [1808]
тук всеки щрих е много важен —
най-дребната подробност даже.
Разпуснела ли си косата,
блестяла тя като позлата. [1812]
Чело — високо, гладко, бяло,
досущ изваяно стояло.
Като че майсторска ръка
я е изписала така: [1816]
с кафяви вежди тънки, вити,
с игриво пламъче в очите
и с поглед винаги засмян,
с нос прав, изящно очертан, [1820]
а на лицето снежнобяло
червило, като лъч изгряло,
подсилвало й красотата 63 63 Ст. 1823: Описанието на физическата красота на героинята следва указанията на тогавашните трактати по реторика. Там се препоръчва низходящ порядък при изреждане на чертите: коса, чело, очи, бузи, устни, брадичка и т.н. Красотата и облеклото на Бланшфльор контрастират с бедността и разрухата в замъка. Свежестта на девойката е от порядъка на свръхестественото, дело на Божията воля (ст. 1806, 1826). Досегът с физическата красота на жената е очевидно етап от пътя на героя към божественото. Тук Кретиен следва тенденцията, която се долавя вече в поезията на трубадурите и която Данте ще разгърне най-мащабно и най-радикално. .
Тя грабвала ума, сърцата [1824]
с вълшебство приказно, което
Бог бил й пратил от небето —
на друга той не бил го дал.
А щом младежът я видял, [1828]
един на друг се поклонили,
и другите я поздравили.
Тя хванала го за ръката
и рекла с горест на душата: [1832]
— О, рицарю мой, друже драг,
простете ми, че няма как
да ви приемем тука днес
и по достойнство, и по чест. [1836]
Не ща да чуете от мен
ни плач, ни жалби в този ден,
да не помислите, че просто
говоря аз така, че гостът [1840]
да си замине… Не дай боже!
Ще ви посрещнем, както можем,
пък Бог и по-добро да дава.
И го завела тя тогава [1844]
във стая пищно подредена,
просторна, ярко осветена
с висок таван небесносин
и към леглото с балдахин, [1848]
застлано цялото с коприна,
насочили се те двамина,
един до друг се настанили,
до тях веднага приближили [1852]
шест-седем рицари, които
със удивление нескрито
поглеждали го, а той там
стоял безмълвен като ням [1856]
и все си мислел за съвета
на благородника… Мъжете,
озадачени, промълвили:
— Не е ли странно, Боже мили, [1860]
че непрекъснато мълчи!
Той ням е — ясно си личи.
И жалко, че на този свят
май по-красив не е познат. [1864]
Та те са лика и прилика
с пленителната, ведролика,
но тъй измъчена девойка.
Направо са чудесна двойка, [1868]
като че Бог ги е създал
един за друг. Но колко жал
изпълва ни при мисълта,
че си мълчат и той, и тя! [1872]
И продължили да говорят
загрижено добрите хора.
Девойката все тъй мълчала,
защото явно била цяла [1876]
в очакване той пръв да каже
най-простичката дума даже,
но не могла да продължава
така и рекла му тогава: [1880]
— Отгде дойдохте тука, сир?
Той проговорил най-подир:
— Госпожице, бях в чуден замък,
иззидан от прекрасен камък, [1884]
при благородник, който с мен
бе тъй любезен и почтен.
Голяма кула там видях
и четири по-малки — тях [1888]
не ще описвам. Само знам,
че онзи благородник там
е Горнеман от Горт. И днес
във кралството на рядка чест [1892]
и почести се радва той.
— Ах, колко вярно, друже мой,
представяте го! — рекла тя. —
У вас личи искреността, [1896]
а който истина твърди,
сам Бог ще го възнагради.
Свети Рикие ми е свидетел 64 64 Ст. 1899: Свети Рикие, абат на градчето Сантюа (днешно Сен Рикие) в Пикардия, през VII в. Прочут със застъпничеството си за трудни спорове, Св. Рикие е покровител на юристите. Името му често се споменава в тестимониални изрази като този от стих 1899. ,
че той е с висша добродетел. [1900]
И нека доверя на вас,
че племенница съм му аз…
Не съм го виждала отдавна.
От думите ви става явно, [1904]
че по-достоен и по-честен
не ви е досега известен.
За прям човек той вас е взел
и затова ви е приел [1908]
радушно, както сам си знае,
а той е щедър, всеотдаен.
За жалост, тук не сме богати.
Днес вуйчо ми, прийорът, прати [1912]
за ядене шест хляба само,
опечени в обителта му,
и буренце с червено вино,
та тази вечер да поминем. [1916]
Тук друго нямаме освен
убит на сутринта елен.
Тя наредила на слугата
да сложи начаса софрата, [1920]
веднага всички там се сбрали
и до насита пили, яли.
А след това се разделили:
едни се в замъка качили, [1924]
в нощта на пост за да стоят,
а други легнали да спят,
защото са били на стража
преди това. И ще ви кажа, [1928]
че рицарите и слугите,
които бдели край стените,
били поне петдесетина.
Не бива мълком да отмина [1932]
това, че всички други доста
са се погрижили за госта.
Едни веднага се заели
леглото с хубави постели, [1936]
с възглавница да натъкмят,
та хубав да му е сънят
и да се чувства най-удобно.
Когато си в легло подобно, [1940]
добре ще е девойка млада
да те дари в нощта с наслада.
Но той си нямал и представа
как би прекарал нощ такава [1944]
и затова във сън дълбок
потънал нашият младок.
Девойката пък в този час
била изпаднала във власт [1948]
на чувство бурно и опасно
и вече ставало й ясно,
че няма мира да намери,
и взела даже да трепери, [1952]
да се обръща, да се мята…
А той спокойно спял в кревата.
С коприненото наметало
загърнала тя свойто тяло [1956]
и авантюра дръзка, смела,
без да му мисли, предприела:
на нашия младеж решила
да каже що е наумила. [1960]
В душата с тягостно вълнение,
в сълзи и в пот от притеснение,
от стаята си тя излязла,
във неговата стая влязла [1964]
и до леглото му дошла.
Тъй развълнувана била,
че си не сдържала сълзите
и те му парвали страните. [1968]
И докато тъй през нощта
на колене стояла тя,
не знаейки какво да стори,
в просъница, без да говори, [1972]
видял я той как се е свила
и колко нежно е обвила
с ръце врата му, и решил
да се покаже също мил: [1976]
към нея той прострял ръце
и с развълнувано сърце
продумал й с гальовен глас:
— Нима, девойко, виждам вас? [1980]
Какво при мене ви докара?
— Ах, рицарю, хванете вяра,
кълна ви се в Отца и Сина,
че има за това причина. [1984]
Към мене милост проявете! —
му рекла тя. — Не ме мразете.
Не съм от лудост обладана,
така пред вас за да застана. [1988]
Не мисля си за нищо срамно,
за Бога! Просто е измамно,
че съм по нощница сега,
а всъщност моята тъга [1992]
на никого не е позната.
Аз нямам радости в душата.
Откакто тука съм, какво ли
не изтърпях — злини, неволи. [1996]
Не виждам смисъл да живея,
щом все в беди така ще крея.
Животът свършва се за мен…
През тази нощ и този ден [2000]
на всичко аз ще сложа край.
От триста рицари комай
останали са петдесет,
защото рицарят проклет [2004]
Ангингерон, зъл сенешал
на Кламадьо, без капка жал
изби ги или пък в затвора
изпрати някои, но скоро [2008]
ще ликвидира той навярно
и тях жестоко и коварно.
Те няма как да се спасят.
На мен бедите се дължат, [2012]
че цяла зима, цяло лято
измина вече, откогато
Ангингерон държи в обсада
града и всичко живо страда. [2016]
Той умножава своите сили,
а нашите са се стопили.
Храните свършиха съвсем —
на два-три дни веднъж ядем. [2020]
Ангингерон не ще се трогне
и ако Бог не ни помогне,
изглежда в много скоро време
той замъка ни ще превземе [2024]
и аз ще се окажа в плен.
Не, най-добре ще е за мен
да сложа край на моите дни!
Щом тялото се вледени, [2028]
тогава ще ми е все тая,
че злият Кламадьо накрая
с бездушен труп ще разполага.
Не мога вече да отлагам: [2032]
аз имам скрит в една кутия
нож остър и ще се убия.
Това, мой мили друже, аз
държах да споделя със вас. [2036]
Сега поспете си спокойно.
Каква възможност за достойно
и благородно поведение
за рицаря! Тя без съмнение [2040]
дошла е тук да сподели
с горчиви думи, през сълзи
със него силната си болка
и тъй да провери доколко [2044]
готов е да я защищава
и замъка да отбранява.
И той й казал: — Скъпа моя,
най-настоятелно ви моля [2048]
да си избършете сълзите,
от нищо да не се боите
и да разчитате на мен.
И знайте, че от този ден [2052]
ще ви предпазва Бог от злото.
Сега легнете с мен в леглото,
защото в тази нощ и аз
не бих се отделил от вас. [2056]
— Щом радост ви това доставя —
му рекла тя, — ще го направя.
И той привлякъл я с милувки,
със нежни думи и с целувки, [2060]
което много вероятно
за нея е било приятно.
Останали тъй долепени,
макар и с устни разделени, [2064]
додето пукнала зората.
Изпълнила им се душата
със радост, че за първи път
могли прегърнати да спят. [2068]
Но разделили се накрая,
тя върнала се в свойта стая
и преоблякла се веднага,
без някой друг да й помага. [2072]
Щом изтокът лъчи запалил,
онези, що на пост стояли,
събудили мъжете, дето
са спали през нощта, и ето [2076]
че всички те били на крак.
Девойката отишла пак
при рицаря и с топъл глас
му рекла: — Връщам се при вас, [2080]
сеньор, за да ви пожелая
приятен ден. Уви, аз зная,
че дълго тук не ще стоите.
Бог да помага да вървите [2084]
по рицарския славен път.
А аз самичка в този кът
оставам, без любезността ви…
Без вас тук как ли ще се справим? [2088]
Не срещнахте за съжаление
заслуженото уважение.
И затова сега се моля
дано, по Божията воля, [2092]
навред из другите места
ви срещнат с по-добри неща,
и с повече хляб, сол и вино!
— Не, драга, аз не ще замина — [2096]
отвърнал бързо той, — преди
тук всичко да се нареди.
И миг дори не ще оставя
врага ви с вас да се разправя. [2100]
Не, той ще падне поразен!
И ако бъда награден
тогава с вашето внимание,
защо ми е от друг признание! [2104]
— Но то е нещо мимолетно —
отвърнала му тя кокетно. —
Нима ще се задоволите?
За да не си въобразите, [2108]
че отказът ще означава
надменност и самозабрава,
ще кажа, че съм с вас съгласна.
Но все пак нека ви е ясно, [2112]
че ако без да се превземам,
приятелството ви приемам,
аз не желая да умрете
заради мене. Извинете, [2116]
това ще е прескъп залог.
Не сте тъй силен, тъй висок
(бъдете сигурен в това),
че сам да вдигнете глава [2120]
срещу такъв здрав, силен рицар
с корава, варварска десница,
да му излезете насреща
в открит двубой, в борба гореща. [2124]
— Не, драга, ще се уверите,
че няма да ме отклоните
сега от моята идея!
Какво би взело връх у нея? [2128]
Не искала тя да го спре,
не искала и да умре.
Когато някой друг се врича,
човек е склонен да отрича [2132]
това, което силно иска,
и тласка другия към риска.
Като жена със опит, тя
му насърчавала страстта [2136]
към туй, в което дотогава
уж щяла да го укорява.
А той готов за схватка бил
и мигом се разпоредил [2140]
доспехи да му донесат
и коня да му доведат.
Набързо коня оседлали
и всички (рицари, васали) [2144]
със страх, изписан на лицата,
и със тревога във душата
му казвали: — Сир, Господ нека
в опасната борба нелека [2148]
с вас бъде вечно и дано
зло сполети Ангингерон —
той с меч града ни порази.
И всички, все тъй през сълзи, [2152]
когато портата минавал
и вече се отдалечавал,
в един глас го благословили:
— Дано, сир, Бог ви дава сили, [2156]
Светият Кръст над вас да бди
и да ви пази от беди,
от плен, от смърт, от злия враг…
След битката елате пак [2160]
във нашия изстрадал град,
от всички за герой признат,
заслужил най-висока чест…
Ангингерон получил вест, [2164]
че идва мъж въоръжен,
но той бил твърдо убеден,
че ще превземе крепостта,
преди да падне вечерта, [2168]
и че не ще се там намери
мъж, който с него да се мери.
А в стана верните му хора
ликували, че много скоро [2172]
в града ще бъдат господари.
Ангингерон набързо сварил
да вземе меча си и щита
и го видели как полита [2176]
на бързия си млад жребец
към безразсъдния храбрец.
— Младежо — грубо рекъл той, —
ти мир ли искаш или бой? [2180]
Кажи, какво при нас те носи?
— Аз ще задавам тук въпроси! —
подел младежът с гняв в душата.
Защо опустоши страната? [2184]
Защо народът е избит?
Ангингерон, надут, сърдит,
му рекъл: — Замъкът, градът
веднага да се предадат. [2188]
А пък момата ще е в дар
на моя славен господар.
— По дяволите ще вървиш,
ако такъв език държиш. [2192]
Я по-добре се откажи!
— Младежо, ти не се лъжи,
че честичко една злина
я плаща някой без вина. [2196]
Тук момъкът не издържал
и на врага си налетял.
Когато мечът заговори,
излишно ще е да се спори. [2200]
И всеки копието хванал
с острец от лъскава стомана
и с дръжка ясенова, здрава.
(удобна, майсторска направа). [2204]
За миг пришпорили конете
и двамата, от гняв обзети,
един на друг си налетели.
И копията зазвънтели, [2208]
и брони взели да скриптят,
и ударите да валят
по тялото и по главата,
нахвърляли се във борбата [2212]
като глигани разярени.
За миг те спрели уморени,
но битката била подета
със гняв такъв, че на парчета [2216]
летели копия край тях,
като че никой нямал страх
да сипе удари безброй.
Но в този ръкопашен бой [2220]
Ангингерон бил тъй ранен,
че бил от коня повален
със силна болка във ръката.
Младежът слязъл на земята, [2224]
не можейки да продължава
от коня си да се сражава,
и с меча го нападнал пак.
Защо да ви разказвам как [2228]
те да се бият продължили,
как всеки влагал всички сили
и стръв в решителния бой,
как твърде дълго траял той. [2232]
Ангингерон не издържал,
а нашият младеж не спрял
противника си да напада
и той помолил за пощада. [2236]
Пощада? Дума да не става!
Но той припомнил си тогава,
че победителят не бива
противника си да убива. [2240]
Тъй благородникът съветва
и сам младежът дал бе клетва.
— Сир, милост! — рекъл сенешала.
Ще ви помоля за пожала, [2244]
не дръжте се жестоко с мен!
Признавам, че съм победен,
че паднах в битката позорно,
че победителят безспорно [2248]
сте само вие. Някой друг,
ако не ни е гледал тук,
не би си вярвал на ушите
и би помислил, че дължите [2252]
победата на чудо свише.
Но ето, раните ми вижте —
те ясно сочат резултата!
Със меч спечелихте борбата [2256]
и хората ми го видяха.
Нали пред шатрата стояха.
Друг рицар на света едва ли
с такава чест ще се похвали. [2260]
Я си спомнете за момент
не сте ли с нещо задължен
на някой благородник виден —
при него нека да отида [2264]
да се разкая с намерение
със прошка и благоволение
да бъда аз удостоен
и пак да си остана в плен 65 65 Ст. 2268: Чисто нравственият характер на рицарския двубой проличава най-ярко в мотива за доброволното пленничество на победения. Неговият статут е вече друг: от смъртен враг той се превръща в „говорител“ на своя победител. От друга страна, мотивът за пленничеството на победения рицар в двора на Артур разкрива една от основните функции на краля в рицарските романи. Вместо да управлява страната, Артур живее в очакване на най-малкия признак за приключение, към което тласка някой рицар, или пък, както в случая, слуша с удоволствие разкази за последните приключения. Дворът на Артур — генератор на сюжети за разкази и пръв техен консуматор — е своеобразна Литературна република. . [2268]
За мен по-хубав изход няма:
ще идеш ей там в оня замък,
една девойка там ще видиш
(внимавай да не я обидиш [2272]
със нещо!). Ще я поздравиш
от мен. Кажи й, че държиш
да бъдеш неин верен роб!
— Тогава нека моят гроб [2276]
е тук! — отвърнал сенешала. —
Та тя трикратно би желала
смъртта ми! Татко й загина
и в мен бе цялата причина 66 66 Ст. 2280: Почти всички рицари в този роман са замесени в минали убийства. Единствен Персевал е с „чисто“ минало. Неговият грях — извършен в хода на повествованието — е, че става неволна причина за смъртта на майка си. . [2280]
Заслужил съм си без съмнение
и още повече презрение
е това, че аз не се смилих
и рицарите й избих. [2284]
Мен там ме чака смърт, позор
(бих предпочел да съм в затвор)…
При друг приятел ме пратете
или при дама, ако щете, [2288]
където няма риск голям.
Смъртта си ще намеря там,
за миг да й попадна само.
Смилил се той над участта му [2292]
и му предложил да го прати
при други рицари познати,
в друг замък — в този, в който бил
приет от благородник мил [2296]
сред каменните му стени,
със здрави кули отстрани,
достигащи до небесата,
и с мост, издигнат над реката. [2300]
Ала и там затвор го чакал…
Молителят, без да протака,
му отговорил: — Сир, аз знам,
че избавление и там [2304]
не ще намеря, а ще патя.
Един от неговите братя
убих в последната война.
И там очаква ме злина. [2308]
Аз предпочитам да загина
от вас, наместо да замина
във оня замък тъй ужасен.
— Тогава изходът е ясен: [2312]
едно остава — щеш не щеш,
пред крал Артур да се вречеш,
че ще останеш в негов плен 67 67 Ст. 2315: С градацията за трите възможни места на пленничество — при Бланшфльор, при Горнеман, при Артур — Кретиен утвърждава модел, който ще бъде имитиран от редица писатели през следващите поколения: пленникът трябва да измине в обратна посока пътя на своя победител. .
Носи му поздрави от мен [2316]
и питай за една девица,
получила от Ке плесница.
Пред мен я плесна сенешала,
защото беше се засмяла, [2320]
когато появих се аз.
Ти ще останеш в нейна власт
и ще й кажеш, че на Бога
се уповавам, за да мога [2324]
да отмъстя за таз обида,
преди на оня свят да ида.
Ангингерон му обещал
да иде при добрия крал [2328]
и с мисията да се справи,
а после заповед отправил
обсадата да прекратят
и знамето да отнесат. [2332]
А момъкът се връщал вече
към замъка… Щом отдалече
мнозина лесно го познали,
да го посрещнат се събрали, [2336]
но не разбрали как така
не им той носи на ръка
на победения главата.
Щом като слязъл на земята, [2340]
учудването си не скрили
и да попитат се решили:
— С Ангингерон какво се случи,
сеньор, кажете да научим. [2344]
Щом в плен не сте го тук довели,
главата му да бяхте взели!
— Сеньори, ако аз го бях
убил, бих имал също грях. [2348]
Той близките ви е изтребил
и е заслужил смъртен жребий,
но би било позор за мен,
ако убия победен. [2352]
Изпратих го да иде в двора
на крал Артур и там в затвора
да го държат до старост сива.
Тогава радостна, щастлива, [2356]
девойката се появила,
с ръце врата му тя обвила
и го завела в свойта стая
да си починат, както знаят, [2360]
да уталожат своя глад
с целувки вместо със обяд;
тъй в своите палави прегръдки
те вкусили най-сладки глътки. [2364]
Когато Кламадьо дошъл
във своя стан, той с поглед зъл
напомнил, че е вече време
града със меч да се превземе. [2368]
Ала един младеж на кон
му казал, че Ангингерон
неравна битка е загубил,
и както си косите скубел, [2372]
добавил: — Монсеньор, кой знае
дали най-лошото това е?
— По-точно! Казвай! — Тоя ден
Ангингерон бе победен [2376]
и бе изпратен във затвор
във крал Артуровия двор.
— Кажи, кой сторил е това,
младежо, не пести слова! [2380]
От кой край взе се този рицар?
И как със своята десница
такъв левент е победил
и силата му е сломил? [2384]
— За бога, монсеньор, признавам,
че лично аз не го познавам,
от Добри пристан 68 68 Ст. 2387: Добри пристан (Beaurepaire) — името на замъка на Бланшфльор, приятелката на Персевал. той изскочи
и бързо се към нас насочи [2388]
със лъскаво въоръжение.
— Какво е твойто предложение? —
попитал Кламадьо тогаз.
— Да се завърнете при нас, [2392]
защото, монсеньор, оттатък
с добро не вярвам да ви чакат.
Друг рицар, който стар бил вече
(той учил Кламадьо със меча [2396]
да удря), като чул това,
поклатил укорно глава:
— Ако такъв един съвет,
младежо, бъде днес приет, [2400]
добро той няма да докара.
Луд само би ти хванал вяра.
След туй добавил: — Монсеньор,
аз няма да навлизам в спор. [2404]
Но съгласете се и вие,
че който иска да надвие
такъв противник, за да може
ръка на замъка да сложи, [2408]
един е неговият път:
така да действа, че гладът
да стори Добри пристан слаб —
да нямат ни вода, ни хляб. [2412]
Щом ние тук сме сити, здрави,
това ни дваж по-силни прави
и никой не изпитва страх
в сражение да влезе с тях. [2416]
В началото ще почнем бой
със група рицари — на брой
към двайсет. Бързо според мен
убит ще е или пленен [2420]
самонадеяният рицар
и той пред своята девица
Бланшфльор не би могъл да блесне
с юначество и подвиг лесен. [2424]
Та как намерил би опора
у слаби, изгладнели хора?
След първата ни група с още
по-многоброен и по-мощен [2428]
отряд ще оградим вразите.
— Успяхте да ме убедите —
отвърнал Кламадьо. — Тогава
към действие да се минава! [2432]
Бойците ни непобедими,
петстотин смели исполини,
и двойно повече пешаци
ще сеят смърт сред тез голтаци. [2436]
И двайсет рицари калени,
със знамена за бой развени,
завчас пред замъка се спрели,
а щом отвътре ги видели, [2440]
отворили широко порта
да влезе вражата кохорта —
така младежът наш бил казал
и той начело им излязъл, [2444]
надявайки се да е кратка
и не тъй трудна тази схватка
и сам на вражия орляк
показал, че не е новак. [2448]
Нападал смело той… И ето
на копието острието
как се забивало в телата:
на тоя — счупена ръката, [2452]
на оня — черепът разбит,
до него друг лежал убит,
четвърти тежко бил ранен,
а петият попаднал в плен… [2456]
Ала във този миг войската
задала се от долината:
все на коне — към пет стотици,
хиляда — пешите войници. [2460]
Но след като се приближили,
от гледката се вцепенили —
видели те разгром нечут
и ги обхванал страшен смут. [2464]
А другите в редици стройни,
макар и слаби, малобройни,
ги чакали сърцати, смели.
Ала вразите се множели: [2468]
отпред бил конният отряд,
а пехотинците — отзад.
Когато хората разбрали,
че трудно биха устояли, [2472]
прикрили се покрай стените.
А междувременно стрелците
опитали се да ги спрат
със лъкове, ала врагът [2476]
бил кръвожаден, побеснял,
пред входа с ярост се тълпял,
и искал, без да губи време,
града с жестокост да превземе, [2480]
а после замъка. Но щом
една немалка група с взлом
пробила, падаща врата
прекъснала им дързостта [2484]
и всички смазала за миг.
А Кламадьо тревожен вик
надал пред тази хорска гмеж,
за миг превърната на леш. [2488]
Такъв кошмар не бил видял.
И той, безпомощен, разбрал,
че страшно зло си е навлякъл
с прибързаната си атака. [2492]
Ала съветникът му бил
до него и го насърчил:
— Сеньор, защо ви изненада
това, че силният пострада? [2496]
Бог и добро, и зло раздава.
Провалът да не ви смущава:
според светеца и тамяна.
Страхотна буря връхлетя ни, [2500]
войските ни са намалели.
Врагът наистина спечели,
но то ще е от ден до пладне.
До три дни замъкът ще падне. [2504]
Не сбъднат ли ми се словата,
тогава давам си главата.
Ако се вслушате във мене,
врагът ще бъде на колене, [2508]
ще минат два-три дена само
и ще е ваша крепостта му.
А тази, дето дълго време
не искаше да ви приеме, [2512]
ще иска милост и от вас.
Не чакал Кламадьо и час
и с шатри натъкмили стана,
готов за бой, не за отбрана. [2516]
А всички рицари, пленени
във замъка, били лишени
от тежкото въоръжение.
Не ги заплашвало мъчение [2520]
и съд, ако обет дадат
на замъка да не вредят.
Ден след военния театър
към сушата задухал вятър [2524]
и до брега чак бил докаран
един шлеп, с жито натоварен
и със какви ли не храни.
Току до градските стени [2528]
по волята Господна спрял 69 69 Ст. 2529: Кретиен наслагва дискретно две форми на свръхестественото — келтската (с често срещания мотив за кораба, направляван от невидима ръка) и християнската (Исус и чудото с двете риби и петте хляба). ,
отвътре някой го видял,
от замъка мъже излезли,
при шлепа незабавно слезли [2532]
в стремеж със няколко въпроса
да разберат кои са, що са,
с какво привлича ги градът
и где предвиждат да вървят [2536]
новопристигналите хора.
А те отвърнали: — Сеньори,
търговци сме на хляб и вино,
на плодове, месо, сланина [2540]
и на овце, и на свине,
и на волове за клане.
Пък другите им рекли: — Много
се радваме и слава богу, [2544]
че ви довяха ветровете
при нас! Добре дошли бъдете!
Свалете цялата си стока,
ще ви дадем цена висока, [2548]
с кюлчета злато и сребро
ще заплатим това добро:
и виното, и плодовете,
и житото ви и овцете. [2552]
Ако поискате, дори
една каруца със пари
за стоката ви ще платим
и няма да се пазарим. [2556]
И тъй по най-добрия начин
разбързаните купувачи
с търговците се спазарили,
веднага стоката свалили [2560]
(като че ли помели шлепа)
да я закарат във подкрепа
на изгладнелите си хора.
Зарадвани, там много скоро [2564]
за всички сложили софрата,
отрупана с храна богата,
та до насита да ядат —
не плашел ги сега гладът. [2568]
С брашно били те запасени,
с меса и пресни, и солени,
и с плодове, каквито щеш.
Момчета ще запалят пещ, [2572]
готвачи гозби ще стъкмят
и вече сит ще е градът.
А Кламадьо да си станува
отвън, че даже да векува! [2576]
В туй време момъкът се бил
с девойката усамотил
и я целувал до забрава.
А недалече смях и врява [2580]
изпълвали оная зала,
където вкусна гозба щяла
след малко всички да засити —
да са доволни и честити. [2584]
След кратко време новината
разчула се и сред войската.
А Кламадьо го хванал яд,
като видял, че този град [2588]
не го очакват гладни дни…
Защо ли градските стени
с войските си бе обсадил
и ценни сили похабил? [2592]
Ядосан, бесен бил направо,
но като нямал що да прави,
без да се двоуми дали
с друг някой да го сподели, [2596]
решил да прати свой вестител
при онзи рицар-победител:
да бъде той предупреден,
че в много кратък срок, до ден, [2600]
ще го очаква на дуел.
Щом другият е толкоз смел,
в единоборство в равнината
да търси своята разплата. [2604]
Но щом девойката любима
разбрала, че опасност има
за нейния приятел мил,
болезнен страх я задушил. [2608]
А рицарят, готов за риска,
отвърнал й, че много иска
да иде на полето бойно,
и тя почувствала се двойно [2612]
опечалена и нещастна,
но все пак с него съпричастна.
И други с аргументи разни
го увещавали напразно [2616]
да не излиза на двубой
със Кламадьо, защото той
не бил надвит от никой друг.
Уелсецът отвърнал: — Тук, [2620]
сеньори, ще решавам аз;
двубоят не засяга вас.
Каквото и да ми твърдите,
сега не ще ме отклоните. [2624]
И никой думичка не казал,
във стаята си всеки влязъл
с желание да си почине,
дордето тази нощ премине, [2628]
но продължили да скърбят,
че не могли да го възпрат.
Уви, девойката и тя
в молби прекарала нощта, [2632]
очаквайки да го склони:
нали със никакви злини
не ги заплашвал Кламадьо.
Ала безсмислено било. [2636]
И аз намирам странно нещо
в това: тя толкова горещо
го молела със плахост мила
и всяка дума придружила [2640]
с целувка, та дано сполучи
с любов сърцето да отключи
като със ключ и той най-сетне
от своя план да се отметне. [2644]
Но ужас й обзел душата,
че той не й приел молбата.
Напротив, искал начаса
доспехите да донесат [2648]
и цялото въоръжение.
От най-дълбоко съжаление
били околните обзети,
а той на Краля на кралете [2652]
помолил се за тяхно здраве,
към коня бързо се отправил,
възседнал го и полетял,
оставяйки ги във печал. [2656]
Щом Кламадьо го забелязал,
срещу младежа сам излязъл
със пламнали очи, защото
той искал с удар от седлото [2660]
да го свали, да вземе коня,
да го лиши от меч и броня,
да го убие незабавно.
А там в полето пусто, равно [2664]
самият Кламадьо бил вече
отпратил всички надалече.
Застанали лице в лице
с оръжието си в ръце, [2668]
готови да си налетят,
без думичка да промълвят.
Не минал даже миг и ето,
че почнал боят сред полето. [2672]
Връхлитали те като хали,
въртели острите кинжали,
омраза на живот и смърт
бушувала във всяка гръд [2676]
и всеки удрял с настървение,
така че копия строшени
се разлетели на парчета.
Щом те се свлекли от конете, [2680]
пак стрелнали се с поглед страшен
и в настървен бой ръкопашен
дуела дълго продължили,
сражавайки се с равни сили. [2684]
Не се съмнявайте, че знам
подробно боя да предам,
но няма смисъл от това.
Нали сам Кламадьо глава [2688]
склонил, признал се победен:
след този бой ожесточен
готов бил да се подчини
на другия (а преди дни [2692]
и сенешалът тъй бе сторил).
Но Кламадьо се уговорил
да не отива във затвора
на Добри пристан, нито в двора [2696]
на онзи рицар, чийто замък
иззидан бил с най-хубав камък.
Той бил съгласен да остане
затворник в мрачните зандани [2700]
на крал Артур и там да може,
щом като иде, да доложи
сам на прекрасната девица,
получила от Ке плесница, [2704]
че с Божие благоволение
тя ще дочака отмъщение.
Било веднага обещано
обсадата да вдигнат рано, [2708]
а пък които са пленени,
да си вървят освободени
по домовете живи, здрави.
А Кламадьо щял да застави [2712]
най-верните си хора вече
покорно да стоят далече
и никой рицар от войската
да не безпокои момата. [2716]
Така при своите безславно
се върнал той и незабавно
пред всички заповед издал,
тъй както сам бил обещал: [2720]
онез, които в плен стоят,
на свобода да си вървят.
Пленените веднага взели
вързопите си и поели [2724]
към къщи. Никой не понечил
да ги възпре, да им попречи.
И Кламадьо поел на път
самичък, както бил редът [2728]
(за този ред въпрос ще стане
във много рицарски романи):
щом рицарят е победен,
тогава той е задължен [2732]
да иде в плен, както героят
го е оставил подир боя —
без нищо той да съблече
и нищо да не облече. [2736]
По пътя на Ангингерон
той стигнал до Диназдарон —
там бил на крал Артур палатът.
В туй време с радост непозната [2740]
освободените обратно
се върнали 70 70 Ст. 2742: Мотивът за освободените пленници, които се завръщат радостни в двора на Артур, е познат от Ланселот, Рицаря на каруцата . Тук обаче той е вмъкнат без връзка със сюжетната линия. . Те многократно
били измъчвани жестоко.
Сега камбанен звън високо [2744]
над манастири се разнесъл
и чаканата вест донесъл.
А монахини и монаси,
без да прикриват радостта си, [2748]
въздавали хвала на Бога.
Каква отрада, колко много
се веселили стари, млади
по улици и по площади [2752]
и във тържествената зала!
А Кламадьо и сенешала
един след друг все тъй вървели
три дена, а пък нощем спели [2756]
все във един и същ бивак,
за да поемат сутрин пак
по пътя към Диназдарон.
Там крал Артур на своя трон [2760]
седял, с придворни заседавал —
въпроси важни той решавал.
В миг Кламадьо със вид унил
с доспехите се появил, [2764]
Ангингерон го забелязал —
той бил пристигнал и бил казал
каква заръка са му дали.
Придворните го задържали, [2768]
за да участва във съвета.
Ангингерон видял лицето
на Кламадьо, обляно в кръв,
и стреснат заговорил пръв: [2772]
— Отново сме пред факт чудат,
сеньори! Онзи рицар млад
с червените доспехи праща
и Кламадьо. Мен яд ме хваща, [2776]
че той е също победен,
щом е така окървавен.
Аз отдалече го видях
и тутакси го разпознах. [2780]
Самият Кламадьо това е,
а както тука всеки знае,
по-храбър рицар, по-сърцат
и в Рим дори не с познат. [2784]
Но ето че и най-добрите
не се спасяват от бедите.
Така отсъдено било:
Ангингерон и Кламадьо [2788]
да се намерят един друг
при крал Артур. А тъкмо тук
на Петдесетница 71 71 Ст. 2791: Християнският празник Петдесетница е важно указание за хронологията на действието. За този празник и неговото значение в романа на Кретиен, вж. бел. към стих 8889. във двора
се насъбрали много хора: [2792]
кралицата била до краля
във пищната просторна зала
и куп придворни отстрани
били със своите жени. [2796]
Допреди малко всички тия
присъствали на литургия.
И Ке сред залата стоял,
в едната си ръка държал [2800]
наметка лека с капюшон,
а пък във другата бастон,
с разкошна шапка на главата,
а пък под шапката — косата [2804]
на плитка вързана отзад.
По-хубав мъж на този свят
не се е срещал! На колан,
от чиста свила изтъкан, [2808]
проблясвала тока от злато
над облеклото му богато.
От него по-красиво няма.
Но тази красота голяма [2812]
била под облика кошмарен
на присмеха му зъл, коварен 72 72 Ст. 2814: Според естетическия канон на рицарския роман физическата красота е признак за морално съвършенство. Физическият портрет на сенешала Ке на пръв поглед разчупва този канон, но по същество го потвърждава като изключение, потвърждаващо правилото. .
От него всеки се страхувал,
покорно всеки път му струвал. [2816]
Та кой не би изпитал страх
от неговия жлъчен смях.
Край него който преминавал,
от пътя му се отстранявал — [2820]
тъй подъл и ужасен бил.
До краля Ке се приближил
и рекъл му да заповяда
и той да сподели обяда. [2824]
— Ке — казал кралят, — замълчете!
Сега ли точно ще ядете?
Как за обяд въпрос ще става,
дорде съветът заседава, [2828]
и то на празник като този?
След малко в кралските чертози
сам Кламадьо смирено влязъл
и с кротък глас на краля казал: [2832]
— Аз моля Бог живот и здраве
на най-добрия крал да дава.
На неговата добродетел
отдавна всеки е свидетел. [2836]
Излишно е да търсим сходство
с такова чисто благородство.
Тук със задача важна аз,
кралю, изпратен съм при вас [2840]
и до последния си ден
във двора ще остана в плен.
Макар че туй ме злепоставя,
принуден бях да го направя [2844]
от оня, който победи ме.
Не зная неговото име,
отде е — нямам си представа.
Могъл бих само да добавя, [2848]
че е с оръжие отлично,
което нему вие лично
сте дал. Поне така твърди.
— Мой друже, нека Бог да бди [2852]
над дните ти! Кажи все пак
за него още нещо: как
е той, е какво днес преживява,
дома си сам ли управлява? [2856]
Тогава Кламадьо додал:
— Кралю, до днес не съм видял
по-храбър рицар, по-напет.
На него всичко му е в ред. [2860]
А на оная хубавица,
получила от Ке плесница,
аз ще предам, че непременно
на Ке ще бъде отмъстено, [2864]
самият рицар ще го стори.
Щом шутът чул го да говори,
и той изрекъл своите фрази:
— Кралю мой, Господ да ме пази! [2868]
За Ке ще има отмъщение,
в туй няма никакво съмнение:
на две ще му строшат краката
и ще му отсекат ръката. [2872]
Ке мислел, че това са празни
слова, и все пак се подразнил,
но не ударил го в челото
не от страхливост, а защото [2876]
дължал на краля уважение
и би изпитал омерзение.
А кралят, клатейки глава,
му рекъл: — Жалко за това, [2880]
че надалече той замина!
Тогава срещу него зина
ти, Ке. Все лош език държиш
и почти винаги грешиш. [2884]
Веднага скочили двамина:
Ивен, комуто тук мнозина
надявали се за съвет,
след него станал и Жирфлет — [2888]
налагало се да вървят
сир Кламадьо да придружат
чак до покоите просторни,
където дамите придворни [2892]
прекарвали деня в забави.
На краля той поклон направил
и го отвели при момата,
за да й каже новината. [2896]
Очаквала тя тази вест,
защото ударът до днес
я мъчел. Болката минава,
ала срамът си срам остава. [2900]
От болката ще се оправиш,
но как могъл би да забравиш
обидата, щом прав си бил?
Страхливец само би простил. [2904]
И затова от срам тя още
измъчвала се денем, нощем.
Щом Кламадьо предал вестта,
той пак се върнал в крепостта [2908]
при крал Артур и занапред
като придворен бил приет.
А в тези дни добрият рицар —
тоз, който милата девица [2912]
Бланшфльор със чест бе защитил
и Кламадьо бе победил,
живеел мирно и щастливо
в любов с девойката красива. [2916]
Тя можела да му дари
и цялата страна дори,
ако на нея той държал.
Но на душата му лежал [2920]
болезнен спомен и тъга
по майка му. И все така
я виждал паднала на прага
и искал той, без да отлага, [2924]
да я намери здрава, жива.
Ала девойката красива
била против — на други даже
помолила се да му кажат [2928]
тук да стои. Той не приел 73 73 Ст. 2929: За разлика от Говен, който, загрижен да поддържа реномето си на образцов рицар, се „разпилява“ и се вживява във всевъзможни ситуации, Персевал следва неотклонно целта си: първоначално — рицарското поприще, а след това — завръщането при майка си. ,
ала пред тях обет поел
и майка си да доведе,
ако ли Господ Бог даде [2932]
да я завари жива вкъщи.
И мъртва да е тя, той също
щял да се върне тук отново.
Щом всичко му било готово, [2936]
той тръгнал тутакси на път,
като оставил да скърбят
за него всички. Най-нещастна
била девойката прекрасна. [2940]
Сълзи горчиви тя проляла.
Той тръгнал, а след него цяла
процесия… Ще видиш сходна
на Възнесение Господно, [2944]
защото не могло да мине
калугери и монахини
несъпричастни да стоят.
И те целели да го спрат. [2948]
— Сир, ти от злото ни спаси
и ако роним днес сълзи
и тук припадаме от скръб,
то е, защото си ни скъп. [2952]
А той отвърнал им: — Не трябва
скръбта тъй лесно да ви грабва!
Защо е този плач горчив?
Аз казах, Бог е милостив, [2956]
че пак при вас ще се завърна.
Та лошо ли ще е да зърна
за миг поне аз свойта майка,
която плаче и се вайка [2960]
далече в Пустата гора.
Ако съдбата е добра
и я намеря жива, здрава,
тя с мен ще дойде и тогава [2964]
ще стане тука монахиня.
Ако ли не, и таз година,
и в бъдеще добри бъдете,
за нея също се молете [2968]
душата й да иде там
във Рая, гдето е Аврам.
Красиви дами, господа,
не ви заплашва вас беда, [2972]
дай боже, върнал се обратно,
да ви се отплатя стократно.
И всеки вкъщи се прибрал,
а пък младежът полетял [2976]
на кон, с доспехи на гърдите,
тъй както бил дошъл преди той.