Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

И яздил той от сутринта,
дордето паднала нощта, [632]
преспал на шумата зелена
и станал, щом денят наченал…
И се разнесла птича песен.
Възседнал своя кон чудесен, [636]
на път отправил се той пак
и за почивка спрял се чак
край шатра сред трева зелена
и кладенец с вода студена. [640]
А шатрата била тъй чудна:
оттук я гледаш — изумрудна,
оттам пък — огненочервена,
с блестящи ленти украсена. [644]
Отгоре златният орел,
лъчите слънчеви поел,
разливал пурпурни каскади
върху зелените ливади [648]
е отблясъци, каквито няма
по цялата земя голяма 44 44 Ст. 650: Мотивът за шатрата с изображение на птица, огряна от слънцето, в рицарските романи обикновено е последван от среща на героя със самотна девойка или фея. Вж. например поемата „Песен за Ланвал“ от Мари дьо Франс (1170) или Първо продължение на романа за Персевал (нач. на XIII в.). .
А из полята нацъфтели
уелски шатри се редели. [652]
Младежът мигом се завтекъл
към шатрата и сам си рекъл:
— Това ли е домът ти, Боже?
Ще вляза в него, инак може [656]
грях да сторя. Мама беше
напълно права: тя твърдеше,
че няма нищо по-красиво
от църквата и че не бива [660]
да отминавам никой храм,
че редно е да вляза там
и до иконите да стигна,
та глас към Бога да издигна [664]
с молба храна да ми даде,
че нещичко ми се яде.
Той до отворената шатра
се приближил и във средата [668]
копринено легло съзрял,
а в него някой сладко спял:
това било девойка млада.
Вън по зелената ливада [672]
приятелките й берели
за шатрата букети бели.
Младежът влязъл, без да пита,
но почнал конят му да рита [676]
и младата жена събудил.
Не се и миг младежът чудил,
а казал е най-любезен глас:
— Госпожице, привет на вас. [680]
Мен майка ми ме посъветва
и аз пред нея дадох клетва
да поздравявам най-горещо
навсякъде, където срещна, [684]
девойки като вас. Аз няма
сега да изменя на мама.
Девойката от страх и смут
младежа сметнала за луд, [688]
дори упрекнала се тя,
че му търпяла глупостта,
и рекла: — Отминавай, драги,
защото чакат те тояги. [692]
— Добре, ала целувка дай!
Не ме е страх от никой, знай!
Така ме майка ми научи.
— Не ще ти падне, момко, случай [696]
да ме целунеш. Хайде, стига,
че ето моят мил пристига…
Но момъкът бил много як
и сграбчил я, че инак как [700]
с добро целувка да поиска.
В леглото почнал да притиска
девойката, а тя, горката,
напразно взела да се мята… [704]
Но той отново я нападнал,
целувки двайсет си откраднал
и в суматохата видял,
че на ръката й блестял [708]
чудесен пръстен изумруден,
и казал още превъзбуден:
— Я дай ми пръстена тогава,
девойко! Аз не съм забравил, [712]
че мойта майка на раздяла
уроци ценни ми е дала…
Знай, този пръстен се полага
на мен. Дай пръстена веднага! [716]
— Не! — рекла тя. — Та той е мой,
не ще го вземеш даже с бой.
Той хванал й дланта сърдито,
разтворил пръстите й свити, [720]
измъкнал пръстена от пръста,
на своя турил го чевръсто
и казал гордо: — Този ден
за своя труд съм награден [724]
с целувки, та макар и кратки,
но тъй упойващи и сладки…
Прислужничките 45 45 Ст. 727: Героят очевидно има известен опит с момичетата, но е далеч от куртоазните норми на поведение спрямо дамите. ни едва ли
по-сладички ми биха дали. [728]
Тя казала му през сълзи:
— Чуй, пръстенчето ми върни!
Щом толкоз грубо се държиш,
с живота си ще заплатиш. [732]
Не ще ти се размине, знай!
Но нейните слова комай
не стигнали до госта млад.
Напротив, той усещал глад [736]
и тъкмо в този миг преминал
край малка бъчва, пълна с вино,
до нея — сребърен бокал,
а на тръстиков сноп съзрял [740]
покривка бяла, под която
стояло ядене богато:
три вкусни гозби от елен.
Та как да е опечален, [744]
и недоволен и сърдит!
След малко бил напълно сит:
едното блюдо сам изял
и най-охотно си налял [748]
чудесно вино във бокала,
изпразнил го на екс и казал:
— Госпожице, ела при мен,
обядът е предназначен [752]
за нас. И двама да ядем
от него колкото си щем,
едното блюдо ще остане.
При тази негова покана [756]
тя продължавала да бърше
сълзите, пръстите да кърши
от болка и от отчаяние
след неговото злодеяние. [760]
Той до насита ял и пил,
остатъците припокрил
е покривката и се наканил
отново своя път да хване… [764]
А как сама да я остави?
Но нямало какво да прави
и казал й: — Добра бъди,
девойко, и не се сърди, [768]
че пръстенчето ти отнемам.
Пред теб сега обет поемам
за най-добро обезщетение…
Аз тръгвам с твое позволение. [772]
Девойката го уверила,
че тя не би благословила
човека, заради когото
я сполетяло зло, каквото [776]
едва ли някоя жена
изпитва в нейната страна.
Каква отплата би й дал,
честта й щом е поругал!… [780]
Но плач прекъснал й гласа.
А в този миг откъм леса
любимият й се задал,
по конските следи разбрал, [784]
че с нея нещо лошо става,
видял, че плаче, и тогава
й рекъл: — Мила моя, лесно
се сещам по следите пресни, [788]
че някой рицар тук е бил.
— Не беше рицар, друже мил,
а бе уелсец прост, неук
и най-нахално влезе тук. [792]
От гозбите ви яде той,
като че на приятел свой
е гост. И виното опита…
— Затуй ли, мила, са сълзите? [796]
Той на подобно угощение
би бил и е мое позволение.
— Не, сир, и нещо друго стана:
ръката ми той грубо хвана [800]
и пръстена ми взе насила.
Една зла мисъл осенила
любимия й. Той й казал:
— Голям негодник е излязъл! [804]
Е, нищо, нека си го носи…
Но май във друго е въпросът.
Не се ли случи още нещо?
— Да, сир, целуна ме горещо 46 46 Ст. 808: Разказът на девойката споменава трите обидни жеста на Персевал в последователност, обратна на тяхното извършване. Това е един от многобройните примери за инверсия, чрез които се проявява естетизмът на Кретиен. Понякога естетизмът прераства в маниеризъм. Тук обаче той, струва ми се, има своите идейни основания. Редът на трите постъпки на Персевал не е случаен. Насилствената целувка, изтръгнатият пръстен (по принцип даряван в знак на взаимна вярност) и почерпването би следвало да протичат в обратен ред според куртоазните правила. В този смисъл може да се каже, че разказът на девойката поставя действията на Персевал в техния правилен порядък. С други думи, разказът тук отразява не случилото се, а етичния кодекс. . [808]
— Целунал те горещо, значи?…
— Да, сир, целуна ме, обаче
самата аз не бях съгласна.
— На мене всичко ми е ясно: [812]
Признай, че ти хареса даже.
О, нека Бог да те накаже! —
от ревност той й изкрещял. —
Достатъчно съм с теб живял [816]
че да ти мине днес лъжата.
Ти за слепец недей ме смята,
добре съзирам подлостта:
на крив път те изведе тя. [820]
Дордето не постигна мъст,
изобщо няма (честен кръст!)
пред коня ти овес да сложа.
И даже ако се наложи, [824]
не ще го подковават пак 47 47 Ст. 825: В келтската митология и в романите от Бретанския цикъл конят има привилегирован статут. Кон и ездач биват често отъждествявани. Съдбата на коня е анонс за съдбата на ездача. Затова и в случая наказанието, наложено на девойката, започва с малтретирането на нейния кон. .
Ако умре, ще видим как
ще ходиш ти пешком след мен.
Не се надявай някой ден [828]
одеждите си да смениш,
окъсана ще си вървиш,
дорде на момъка главата
не се търкулне на земята. [832]
А после взел, че се наял.