Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

От малко семе — малко жито.
Щом искаш лято плодовито,
в богата почва засади
и много плод ще ти роди. [4]
Когато бедна е земята,
изсъхват в нея семената 30 30 Ст. 6: Кретиен започва с парафраза на прочутата мисъл на Цицерон: „Каквото посееш, това ще пожънеш“ ( За оратора , LXV, 261). Вж. също апостол Павел, Второ послание до коринтяни , гл. 9, 6: „Който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.“ .
Сей само в угар, от която
ще бъдеш награден богато. [8]
Тъй прави днес и Кретиен —
роман 31 31 Ст. 10: В началото на XII в. с прилагателното „романски“ се назовават говорите в Северна Франция. Така те са разграничавани от латинския. Съществителното „роман“ се появява към 1140 г. във връзка с новия повествователен жанр в стихове, писан на простонароден език по сюжети от гръко-римската Античност или от т.нар. „бретанска материя“ за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. започва, посветен
на мъж, по доблест несравним,
какъвто не познава Рим — [12]
на Филип Фландърски 32 32 Ст. 13: Филип Фландърски (1142–1191), След овдовяването през 1181 г. на Мари Шампанска, покровителка на Кретиен дьо Троа и поръчителка на неговия роман Ланселот, Рицаря на каруцата , Филип предлага женитба на графинята, но получава отказ. Взема активно участие в Третия кръстоносен поход и загива в Палестина през 1191 г. По тези хронологични ориентири може да се смята, че Кретиен работи над Разказ за Граала през 80-те години на XII в. Филип Фландърски е ярък представител на феодалния елит, който се противопоставя на централизиращата политика на монархията, по-конкретно на Филип-Август и на съюза му със забогатяващата буржоазна прослойка. . По слава
той Александър надминава
(макар че бил велик герой,
в пороци е затъвал той — [16]
това го знае всеки днес).
Ще ви докажа, че по чест
граф Филип просто няма равен,
защото с разум е прославен. [20]
Одумките са му омразни,
от грубостите той се дразни
и тежко изживява даже,
щом някой подигравка каже. [24]
Обича графът честността,
светата Църква, доблестта,
а всичко грозно той презира.
В света едва ли се намира [28]
друг мъж, тъй щедър на блага 33 33 Ст. 29: Добродетелите на граф Филип Фландърски като съвременна историческа личност са въплъщение на ценностите, чийто символ е легендарният крал Артур. По такъв начин историческият пласт се явява потвърждение, а в известен смисъл и производна величина, на митологичното. От друга страна, по логиката на коренните противопоставяния Кретиен ще изобрази впоследствие група персонажи — сенешала Ке, Червения рицар, Грозната девойка с магарицата, Надменната девойка и др., — които са антиподи на граф Филип Фландърски и на крал Артур. .
Матея учеше така:
„Каквото дясната дарява,
не бива да се научава [32]
от лявата.“ Доброто нека
го знае само Бог! Човекът
дори да върши нещо тайно,
за Бога всичко става знайно. [36]
Нали евангелистът учи:
„Крий лявата да не научи
какво раздаваш.“ Знай, че тя
с притворство и от суета [40]
на всекиго се доверява.
Десницата пък означава
добри дела и услужливост,
без показност и горделивост; [44]
тях само Господ-Бог ги знае
и Милостта, защото тя е
самият Бог. И щом човек
живее в милост, той вовек [48]
е в Бог и в него Бог е цял —
и свети Павел 34 34 Ст. 50: Тук очевидно Кретиен цитира по памет, каквато е тогавашната практика. Казаното е от Йоан, гл. IV, ст. 16, а не от Павел. Все пак в Първо послание до коринтяни , гл. 13, апостол Павел развива сходна идея. тъй твърдял.
Помнете, че от състрадание,
с любов към хората, е внимание [52]
граф Филип все добри дела
е правил. Не зарад хвала…
На доброта сърдечна само
дължала се е щедростта му. [56]
Та кой сега би го сравнявал
със Александър — той не давал
за другите и пет пари.
Обратно, Кретиен дори [60]
не си задава днес въпроса,
дали труда си ще прахоса.
Понеже графът го заставя,
по негов ръкопис 35 35 Ст. 64: Въпреки че редица авторитетни критици вярват в съществуването на въпросната книга, при липсата на каквито и да било следи от нея не ни остава друго, освен да напомним, че препращането към стари авторитети или книги е типичен за онова време реторически похват за легитимиране на романа. Литературният топос за връзката с традицията като предпоставка за качество на новата творба не изключва обаче наличността на устни разкази, от които Кретиен по всяка вероятност е черпил материал за своя сюжет. съставя [64]
той своя „Разказ за Граала“.
По-хубаво в тоз двор едва ли
друг някой автор е оставил.
Та чуйте как той се е справил 36 36 Ст. 68: Изхождайки от метафорите за сеитбата, жътвата и плодородието, Кретиен дьо Троа умело обвързва, а вероятно и степенува, три ценностни категории: християнското милосърдие (апостол Павел), куртоазната щедрост (граф Филип) и художественото творчество (Кретиен). . [68]