Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Четвъртото продължение (1225–1230 г., 17 090 стиха) от Жербер дьо Монтрьой стои в сюжетно отношение между Второто и Третото . Персевал напуска замъка на Граала, съединява частите на счупения меч с помощта на Требюше, ковача от Другия свят, оженва се за Бланшфльор, дълго време не консумира брака от християнско целомъдрие. Авторът обаче предсказва на съпрузите славно потомство, към което принадлежи и Годфроа дьо Буйон, бъдещият завоевател на Йерусалим. По-късно героят се завръща в Замъка на Граала, но Крал Рибар не оздравява и мисията остава незавършена.

Перлесваус или Висшата книга за Граала е един от първите френски романи в проза. Датата на неговото създаване е спорна. Условно приемаме периода между 1215 и 1220 г. Анонимният автор също прибягва до литературна мистификация, представяйки творбата като запис по диктовката на небесен ангел и на Светия дух. Перлесваус, вариант на името Персевал, предприема повторно търсене на Граала. В него участват също Говен и Ланселот. Последните двама герои не успяват: Говен вижда Граала, но изпада в екстаз пред Копието и Граала, който тук има формата на потир, и забравя за съдбата на болния крал. Поуката от този неуспех е, че прехласването пред божественото не бива да е за сметка на човешкото състрадание. Ланселот е лишен от достъп до Граала заради прелюбодейската си връзка в миналото с кралица Гениевра. Тук Граалът е символ на Божията благодат. Тя осенява напълно само Перлесваус. Артур пък отива на поклонение в Замъка на Граала. Описанието на това поклонничество силно наподобява тогавашните хроники за кръстоносните походи.

Романът, известен под наименованието Ланселот в проза (2500 стр.), един от най-интересните рицарски романи на XIII в., отделя значително място на темата за Граала. Затова много критици го наричат Ланселот-Граал . И тук претенденти за приключението на Граала са трима рицари — Говен, Ланселот, Боорт. Посещението на всеки от тях в замъка на Граала завършва с успех, съответстващ на досегашния му начин на живот. Така изпитанието се превръща в морална равносметка и оценка на целия житейски път. Идеята за Страшния съд не е далеч. Говен вижда Граала — огромна чаша, при появата на която всички сътрапезници получават обилни ястия, с изключение именно на Говен. Героят е недостоен да бъде посветен в светото тайнство, защото е по-чувствителен към красотата на момичето, което носи Граала, и не долавя божествената му същност. Втори посещава замъка Ланселот. И той не може да потисне възхищението си пред красивото момиче, което му напомня и за любимата кралица. Но бележи известен напредък в сравнение с Говен: отчита, че Граалът е „свято нещо“ и при вида му сключва ръце за молитва. Третият посетител, Боорт, коленичи пред Граала, моли се, облян в сълзи от щастието да види свещения предмет. Той посещава замъка и втори път, научава нови неща за Христовото тайнство, но не го разкрива напълно.

Романът в проза Търсенето на Светия Граал (1225–1230) бележи кулминацията на проникването на християнското учение в темата за Граала. Действието започва на Петдесетница. По този повод Артур е събрал в двора си най-личните рицари. Светият Граал се появява за миг, облян в сияйна светлина. Всеки рицар дава обет да открие и донесе светия съд. От този момент повествованието проследява алтернативно приключенията на най-славните герои — Говен, Ланселот, Боорт. Шансовете на трима — Галаад (син на Ланселот), Персевал, Боорт — изглеждат най-големи. Те предприемат морско пътешествие на кораб, построен от цар Соломон е дървета от Земния рай. На кораба се намира вълшебният меч на цар Давид. Достъп до него получава единствено Галаад, потомък на библейския герой. Презрамката на меча е изтъкана от русите плитки на сестрата на Персевал, която също се качва на кораба, но по-късно умира, за да спаси с кръвта си болна от проказа. Със същия загадъчен кораб Ланселот ще пренесе тленните останки на мъртвата в замъка Корбеник. Там ще може да зърне Граала, но само отдалече: вярата му в Бог не е безрезервна. В продължение на пет години Галаад странства в компанията на Говен, преди да срещне отново Боорт. Тримата пристигат отново в замъка Корбеник и вечерят с още девет непознати рицари в обстановка, напомняща за Тайната вечеря. Тогава им се явяват Йосиф Ариматейски и група ангели. Те носят Светия Граал. Галаад ще излекува болния крал. По Божия заповед тримата избраници се качват отново на кораба на Соломон и се насочват към Духовния замък, символ на Божия град. Попаднали в плен на крал езичник, в продължение на година живеят благодарение на духовната сила, излъчвана от Граала. След смъртта на краля поданиците избират за свой крал Галаад. Година по-късно и той умира, след като е получил последно причастие от Йосиф Ариматейски. Тайнствена ръка отнася Граала на небето. Персевал става отшелник и също умира след година. Боорт го погребва до сестра му и до Галаад, после разказва за случилото се в двора на Артур. Романът е дълбоко пропит от цистерсианския мистицизъм.