Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Двамата герои формират антиномична двойка. Кретиен я осветлява откъм различни нейни аспекти. Един от тях е словото на героите. Персевал си служи с него неуместно: задава въпроси там, където от него се очакват отговори (диалога между глухи с водача на рицарите в началото на действието); говори механично, повтаря буквално съветите на майка си (с приятелката на Надменния, с Горнеман от Горт); мълчи, когато трябва да говори (на вечерите с Бланшфльор, с Крал Рибар). Говен, напротив, говори добре — твърде добре, смята сенешалът Ке, за когото Артуровият племенник е човек на приказките, не на действието). И в това отношение Персевал страда от недостиг, Говен — от излишество на слово.

Връзките на двамата герои с техните майки също очертават линии на симетрия и на противопоставяне. Персевал иска да се върне при майка си: не знае, че е мъртва. Говен знае, че майка му е мъртва, но не знае, че отива при нея. Персевал не умее да говори с девойките (приятелката на Надменния, Бланшфльор), Говен ги очарова с донжуановска лекота. Редица второстепенни елементи в двете части като че ли служат единствено за да проправят пресечни линии между тях. Ще приведем само няколко примера: 1) В двора на Артур Ке шамаросва девойката, предсказала славно бъдеще на новодошлия Персевал; в двора на Тентажел голямата дъщеря на Тибо шамаросва сестра си, задето вярва, че има по-добър рицар от Мелиан; 2) В близост до замъка на Граала Персевал вижда лодкар и един инвалид в лодката (Крал Рибар); пред замъка на двете кралици Говен среща лодкар, а малко по-късно и инвалид с патерица; 3) На излизане от замъка на Граала Персевал се сражава с Надменния рицар; на излизане от замъка на двете кралици Говен влиза в схватка с Надменния от Тесния проход.

Разбира се, най-важната симетрия между двете сюжетни линии са посещенията на героите в Другия свят — в замъка на Граала и в замъка на двете кралици. И двете места са омагьосани, и двете очакват своя спасител. Ще отбележим, че изпитанието, на което е подложен Говен, за да бъде обявен за Освободител, е от конвенционално естество, докато загадката, пред която е изправен Персевал, е прецедент в рицарските романи. Видяхме, че магията в замъка на Граала може да бъде премахната не с действие, а е въпрос, и то отправен от точния човек на точното място. Действията на Персевал — безотказно победоносни — не водят до върховната цел. Говен обратно, постига всичко с действие, въпреки упреците на Ке в противното. Ето как двойната фабула на романа стъпва на два типа поведение — на словото и на действието. Последното обаче не е основание да поставим Говен над Персевал. Предимството на младия уелсец пред прославения Артуров племенник е в това, че той въплъщава герой от нов тип. Рицарското съвършенство вече не е достатъчно. Спасителят трябва да бъде богоизбран. Но тъй като романът не казва последната си дума, по-добре е и коментарът да се въздържи от глобален извод. Ако романът имаше развръзка, той би могъл да влезе в диалог с реалността, в която се вписва. Сега този диалог е затруднен. Изправени сме пред творба, построена като диптих. Всяка част отразява другата и на свой ред се отразява в нея. Наслагването на отражения умножава формите, но и премества тяхното значение по огледалната повърхност на повествованието. Отражението прераства в дисеминация. Тя лишава романа от единствено послание, но подтиква към продължения.

Незавършеността на романа на Кретиен се оказва изключително плодотворно обстоятелство. Между края на XII в. и трийсетте години на XIII в. се раждат поне десетина значими романа, инспирирани пряко или косвено от Кретиен дьо Троа. Всяко от продълженията има своята сюжетна самостоятелност, но тя влиза в общата констелация на Граала. Тези продължения свидетелстват за творческата рецепция на творбата на Кретиен, а оттам и за нагласите на една нова епоха. Намираме за полезно да представим накратко тези творби, макар и единствено откъм проблематиката на Граала. Днешната масова култура навлиза често в полето на Граала, откъсва по някое стръкче от него и го вплита в букета от изкуствени цветя серийно производство. Ако нашият обзор помогне на потребителя на тази култура да разпознае истинското цвете измежду артефактите, той няма да е излишен.

Първата творба, изцяло вдъхновена от Кретиен, е Парцифал на немския писател Волфрам фон Ешенбах. В началото на XIII в. той пише своя роман, дълъг 24 000 стиха. Макар да признава Кретиен за свой учител. Волфрам препраща и към друг автор, провансалеца Киот 25 25 Ако такова провансалско име е съществувало, то би трябвало да бъде Гиот или Гизот. Слабите познания на Волфрам по френски обясняват впрочем някои разлики между неговия роман и творбата на Кретиен. , когото представя за първоизточник и на своя роман, и на Разказ за Граала . Вече стана дума за литературната мистификация на Волфрам. Истината е, че Парцифал следва в общи линии сюжета на Кретиен. Все пак редица нови елементи дават основание да го разглеждаме не като адаптация, а като самостоятелна творба. При Волфрам Граалът е огромен искрящ скъпоценен камък. При всяко негово показване в банкетната зала масата се покрива с вкусни ястия за насядалите четиристотин рицари. По-късно вуйчото отшелник Треврицент обяснява на героя, че чудотворният камък лекува всички болести, спира стареенето, възвръща младостта, а на Разпети петък гълъб, спуснал се от небесата, оставя в Граала малка просфора. Кървящото копие е предмет на описание, достойно за най-черния роман на ужасите. И при Волфрам между копието и Граала видима връзка няма. След разказа за приключенията на Говен Парцифал отново излиза на предна линия. В двора на Артур грозната пратеничка Кундрие го обявява за новия крал на Граала и подчертава, че такава е Божията воля. При повторното си посещение в замъка на Граала Парцифал задава нужните въпроси. Болният крал Анфортас оздравява. Парцифал е женен за Кондвирамурс, от която има двама синове. Семейството заживява в замъка на Граала. Първородният син Лоерангрин ще наследи баща си като крал на Граала, а по-малкият, Кардеиц, ще поеме светската власт. Файрефиц, полубрат на Парцифал, се жени за сестрата на болния крал на Граала и заживява с нея в Индия. Техният син Йоан ще проповядва християнството в Далечния изток.