От казаното дотук се вижда, че за Персевал — човек без житейски опит — посредническата функция на моделите е от съществено значение. Моделът пробужда в неопитната душа на героя желание за социална реализация (да стане рицар) и за интимно щастие (е Бланшфльор). В същото време моделът издига преграда към съществуващата реалност. Героят не само не проглежда в тази реалност, а често се разминава драстично с нея и последиците от това са тежки: Персевал оставя майка си да умре, защото я вижда припаднала в момент, когато му се привижда много по-силно дворът на краля, произвеждащ рицари; при вида на унилия Артур Персевал проявява пълно безразличие, защото в този миг го интересуват единствено доспехите на Червения рицар; пред Кървящото копие и Граала съзнанието му е обсебено от съветите на Горнеман да не говори излишно. В този смисъл моделът има двояко въздействие — да въведе героя в света и в същото време да го отчужди от него. Силата на модела има алиениращо въздействие върху героя и по отношение на самия себе си. Връх на себеотчуждението е невероятният факт, че младежът не знае дори собственото си име. Това странно състояние на неопределеност напомня за липсата на самосъзнание, характерна за бъдещия субект на инициация. В книгата си Насилие и сакралност Рене Жирар привежда показателни примери: „В някои общества бъдещият новопосветен е загубил името, миналото си, роднинските си връзки, правата си. Сведен е до нещо неопределено и без име.“ 19 19 René Girard, La violence et le sacré , цит.съч., с. 645.
Тъкмо такова е състоянието на Персевал в началото на романа. Той не знае нищо за баща си, за братята си, забравил е братовчедка си, не си знае името, нито е чувал за роднините си по майчина линия — Крал Рибар, неговия баща и вуйчото отшелник. Лишен от памет и от съзнание за индивидуална и родова идентичност, героят сякаш е предопределен за нов живот. Развитието на фабулата обаче внушава, че успехът на новата мисия зависи от това доколко героят може да установи приемственост е миналото на своя род. С други думи, Персевал трябва да се отърси от миметичното желание, да се обърне към себе си и едва след това да тръгне да покорява света.
Друга основна тематична линия в романа, която можем да тълкуваме с помощта на Рене Жирар, е свързана е насилието и неговото прекратяване посредством изкупителната жертва. На тази проблематика Жерар посвещава редица свои книги и студии 20 20 Ето най-важните: La violence et le sacré, op. cit., Des choses cachées depuis la fondation du monde, in De la violence à la divinité, op. cit. ; Le houe émissaire, in De la violence à la divinité, op. cit. ; Видях Сатаната как падна от небето като светкавица, изд. „Изток-Запад“, София, 2006.
. Те разкриват от религиозна и културна гледна точка ролята на жертвоприношението в древните общества. Тук ще се спрем само на онези идеи на Жирар, които могат да бъдат ключ за тълкуване на Разказ за Граала . Чрез изкупителната жертва се цели прекратяване на всеобщото насилие. За да изпълни своето предназначение, жертвата трябва да бъде подобна на останалите членове на общността и в същото време различна от тях. Сред видовете изкупителни жертви, които Жирар споменава в книгата си Насилие и сакралност , специално внимание заслужават някои африкански практики да се принася в символична жертва най-знатният представител на общността — кралят или племенният вожд. Кралят съсредоточава в себе си всички ценности, основополагащи за общността. От друга страна, той стои над нея и тъкмо тази негова извънпоставеност го прави потенциална изкупителна жертва.
Ако се обърнем към предисторията на Граала, която служи за многопластов фон на събитията в романа, виждаме, че раната в слабините на Крал Рибар го превръща в изкупителна жертва. В страната е настъпил мир, но животът в нея е замрял. Жирар подчертава и друг важен факт — сакралния статус на жертвата. А той винаги предполага известна тайнственост. Тъкмо нея трябва да разбуди Персевал с въпросите си относно Граала, които той така и не задава. Органичната връзка между сакралното и тайнството проличава и от епизода на посещението на героя при вуйчото отшелник. Вуйчото обяснява на своя племенник какво е предназначението на Граала. Ала тази информация не премахва магията, която тегне над Крал Рибар и над цялата му страна. Защото Персевал е трябвало да зададе своите въпроси именно в сакралното пространство на замъка на Граала. Само тогава Крал Рибар би оздравял и Пустата земя би се върнала към нормален живот. Въпросите на Персевал са част от механизма на изкупителната жертва. Без тях този механизъм не действа пълноценно.
Читать дальше