Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Разказ за Граала сменя тона още от самото си начало. Похвалните думи за Филип Фландърски са повод за недвусмислено насочване на ценностите към християнския морал: рицарската щедрост отстъпва място на християнското милосърдие. Първата е демонстрация на материално благополучие, второто е израз на любовта към Бога и неговите творения. Според една от най-правдоподобните хипотези за общия смисъл на романа Кретиен показва границите на рицарските и куртоазните ценности, както и тяхното преодоляване по посока на християнския възглед за спасението. Двете аксиологични перспективи са заложени в двойната родова обусловеност на героя — по бащина линия той е рицар, докато майката и целият й род са загрижени преди всичко за християнското му възпитание. Ако приемем, че историята на Персевал е роман на изграждането, основанията за това следва да търсим именно в двойното формиране на героя като съвършен рицар и образцов християнин. Рицарските умения превръщат героя в победител, в шампион. И наистина, Персевал не претърпява нито едно поражение на рицарския фронт. Християнското изграждане се оказва обаче по-продължителен процес, осеян с прегрешения и провали.

Светско-рицарската перспектива очертава своеобразно магнитно поле, в което фигурите си приличат. Неговите представители следват себични подбуди, най-вече от високомерие и жажда за слава. И много често прозвищата им подчертават именно тази самонадеяност, определяща цялото им поведение. Червеният рицар е въплъщение на безмерната самоувереност; сенешалът Ке се подиграва на всички, защото живее с усещането, че ги превъзхожда; приятелят на девойката от шатрата носи прякора Надменния; един от рицарите, повален от Персевал, е известен под името Сагремор Безмерни (ст. 4220); братът на Говен Агравен носи прякора Горди (ст. 4768), Горди е името и на замъка, към който девойката с магарицата насочва Артуровите рицари (ст. 4689). В частта „Говен“ една от главните героини се нарича Надменната девойка, така както и нейният приятел (ст. 8643). От тези примери — те съвсем не са изчерпателни — се вижда, че прилагателните „горд“ и „надменен“ изпълняват функциите на прякори там, където собствени имена липсват. Докато гордостта се явява емблема на рицарството, смирението, молитвата, състраданието са сред основните християнски добродетели, които героят трябва да усвои.

Разбира се, християнската перспектива е зададена на първо място от значението на основния символ — Граала. Кретиен превръща един утилитарен предмет (френската дума greaal означава „паница“, „тавичка“) в църковна утвар: Граалът съдържа просфора, символ на духовното единение с Месията. Ако търсим развръзката на романа по линия на християнската логика на действието, можем да допуснем, че Персевал ще се откаже от рицарското поприще и ще заживее като светец, като вуйчо си отшелника. Ако стане крал на Граала, тялото на Персевал би се освободило от биологичните закони, за да съществува само в Божията благодат, подобно на другия си вуйчо — бащата на Крал Рибар. Ала и тази правдоподобна хипотеза се свежда само до частта „Персевал“. А какво да правим с втората сюжетна линия, чийто герой е Говен? В историята на Говен липсват всякакви християнски елементи. Какво е нейното място спрямо тази на Персевал: на балансьор, на опонент или на преодолян етап от възгледите на автора за рицарската мисия? Доколкото романът е озаглавен Разказ за Граала , най-вероятна изглежда третата хипотеза. В същото време не бива да забравяме, че както монархическата институция през XII и XIII век е гледала с подозрение или с презрение на легендите за крал Артур, така и Църквата никога не е гледала с добро око на Персевал и неговите домогвания до Граала. Когато Църквата решава да създаде посредством един от най-влиятелните си ордени (Цистерцианския) своя версия на Граала с Търсенето на Светия Граал , тя подменя радикално механизма на смислообразуване. Всички приключения около Граала ще станат предмет на християнско морализиране: алегорията въдворява символа в догмата, романът застива в канона на римокатолическата институция. С други думи, доближава се до нравоучителния трактат. Кретиен е твърде далеч от идеята да хвърли рицарството на християнската клада. При него християнската идеология е нова перспектива, но в нея има не по-малко загадъчност, отколкото в старите келтски митове. Затова тя не застрашава литературната стойност на творбата, а й придава ново измерение.