Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Келтската и християнската хипотеза произтичат естествено от романа на Кретиен. Не така стоят нещата с нашата трета хипотеза — антропологическата. Тук ще се опитаме да хвърлим светлина върху романа с помощта на някои понятия и възгледи на френския антрополог Рене Жирар. Доколкото ни е известно, нито един от трудовете на Жирар не споменава романа на Кретиен, нито проблематиката за Граала. Критиката също не е търсила подобна връзка. Нашият опит е продиктуван от стремежа да доловим по-дълбоки и универсални измерения в творбата на Кретиен. Тезите на Жирар могат да обяснят две съществени страни в постъпките и мисиите на Персевал и Говен.

Поривът на Персевал към рицарското поприще води началото си от това, което Рене Жирар нарича миметично желание ( désir mimétique ). При него субектът е обърнат само донякъде към обекта. Желанието на субекта се поражда и определя от трета инстанция — модел или медиатор, и по същество е мимезис, подражание. Колкото по-силно е влиянието на медиатора, толкова по-слаба е ролята на обекта. „В хода на този процес, отбелязва Жирар, човек губи чувство за реалност, а способността му за оценка е парализирана.“’ 18 18 René Girard, Mensonge romantique et vérité romanesque (първо издание от Ï961 r.) in De la violence à la divinité , Paris, Bernard Grasset, 2007, p. 36. (Тук и в следващите цитати от френски източници преводът е мой — С. А.)

В началото на романа героят няма никаква представа за това що е рицар. Желанието му да стане рицар се пробужда внезапно от първата му среща с петимата рицари: младежът иска да бъде като тях. В двора на Артур пожелава оръжието на Червения рицар, когото току-що е срещнал. Миметичното желание пламва като огън. То не търпи отлагане. Затова Персевал е смешен в очите на рицарите, които знаят, че е нужно време, за да овладее човек рицарската техника, и че славата идва само след много победи. Героят изглежда малоумен или най-малкото инфантилен, защото не полага желанията си във времето. Миметичното желание сякаш влиза в противоречие е логиката на романа на изграждането. Подражанието тласка героя да се отъждестви мигновено с другия или да заеме неговото място.

Загубеният усет за реалност тласка подвластния на миметично желание и към друга крайност — обожествяване на модела, идолопоклонство. Неслучайно Рене Жирар поставя за епиграф на книгата си за миметичното желание Романтична лъжа и романна истина мисълта на немския философ Макс Шелер: „Човек има своя Бог или своя идол“. Първият досег на Персевал с рицарите илюстрира тази мисъл. Кретиен описва тази среща в четири фази. Когато чува дрънкащите оръжия, преди да ги е видял, Персевал решава, че това са дяволи (ст. 116); когато ги вижда, заслепен от техния блясък, ги обявява за ангели (ст. 139), а техния водач — за самия Господ Бог (ст. 146). Водачът на групата се представя като рицар, а наивният младеж тълкува непознатата дума като нещо повече от Господ (ст. 180 „От Бог дори сте по-красив“). Минифеноменологията на възприятието поражда пародийна теология. Просветлението за духовните пратеници се оказва заслепление пред най-обикновени земни пътешественици. Сервантес ще доведе до край този процес на обожествяване: Дон Кихот сублимира системно тривиалното, докато Санчо, обратно, тривиализира сюблимното.

Миметичното желание е сляпо за разликата между същност и атрибут, между природно и изкуствено, между тяло и аксесоар. Рицарят обяснява на Персевал що е ризница, а простодушният момък пита: „С туй ли сте роден?“ (ст. 282). По-късно, когато е убил Червения рицар, за да му вземе доспехите, героят проявява смайващо неумение да ги отдели от тялото: така решава да съсече трупа на парчета (ст. 1139).

Ролята на медиатор могат да изпълняват както хора, така и идеи. Уроците на майката и на учителя по рицарско майсторство Горнеман са уместни сами по себе си, но те предизвикват обратен ефект, защото застиват в съзнанието на младежа именно като абсолютни модели. Персевал ги рецитира и прилага буквално, поради което от ключ към света и към другите те се превръщат в преграда и пречка. Затова първата му среща с девойка (приятелката на Надменния) има комично-катастрофален обрат, затова и посещението в замъка на Граала завършва с неуспех.

Теорията на Жирар за миметичното желание позволява да вникнем и в механизма на зараждане на любовното чувство. При срещата си с Бланшфльор Персевал се държи непохватно. Той не знае що е любов, защото няма в това отношение модел за подражание. Красивата девойка се вмъква в леглото му, а той не знае какво да прави. Любовта на Персевал започва след раздялата му с Бланшфльор, когато капките кръв по снега му напомнят за румено-бялото лице на девойката. Те изиграват ролята на медиатор, защото катализират чувството и позволяват то да кристализира в любов.