Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

След дребни премеждия Говен и придружаващите го оръженосци наближават Ескавалон. Пред укрепения град срещат група ловци. Най-знатният от тях, младият господар на Ескавалон, предлага гостоприемство на Говен, когото не разпознава. Нещо повече, изпраща го при сестра си с двусмислената заръка да не отказва нищо на госта, така както не отказва нищо и на брат си. Докато ловците се отдалечават от замъка, Говен влиза в укрепения град, изпълнен с множество занаятчийски работилници, представя се на сестрата на своя любезен домакин и скоро между двамата пламва любовна страст. Един стар васал разпознава обаче у Говен убиеца на стария сеньор на Ескавалон и поема инициативата за нападение на замъка. Под предводителството на градоначалника цялото местно население се стича, обладано от жажда за мъст. Но за младата принцеса на Ескавалон Говен е по-скъп от паметта на баща й. Двамата се отбраняват както могат, включително като хвърлят по нападателите шахматни фигури. Шахматната дъска пък ще им служи за щит. Младият господар се завръща от лов и е изненада научава, че гостът, който той е хвърлил в прегръдките на сестра си, е убиецът на техния баща. Чувството му за гостоприемство обаче взема връх над желанието за отмъщение. Той нарежда на градската тълпа да се отстрани от двореца. По съвет на един от своите приближени домакинът и Генганбрезил възлагат на Говен нова мисия: в срок от година да донесе Кървящото копие, в противен случай ще брани честта си в двубой срещу Генганбрезил.

Изминали са пет години. Персевал е победил петдесетина рицари, но е забравил Бога. Един ден той среща група рицари и дами, които вървят боси, без оръжие, в знак на покаяние. Водачът им упреква героя, че на Разпети петък язди кон в пълно въоръжение. Персевал е загубил представа за хода на времето. След обяснения за смисъла на живота и смъртта на Христос поклонниците съобщават, че в близост има света обител, където всеки християнин може да се покае и да поиска прошка за греховете си. Със снето оръжие Персевал се отправя натам. Посреща го отшелник, пред когото героят се изповядва: от пет години не е стъпвал в черква, не е отправял мисъл или молитва към Бога; бил е при Крал Рибар, но не посмял да попита за Кървящото копие и за Граала. Отшелникът заключава: този грях е последица от друг — липсата на състрадание при вида на припадналата майка. И разкрива на смирения си гост важни неща: Граалът е подарен на неговия брат, съдържа не храна, а просфора. Благодарение на нея брат му живее вече петнайсет години. Братовият му син е Крал Рибар; отшелникът и старият му брат от замъка на Граала са братя на майката на Персевал, сиреч негови вуйчовци. Отшелникът дава напътствия на своя племенник как да живее занапред благочестиво. Прошепва му на ухо и тайни за Христовото учение. Персевал се причестява. Разказвачът съобщава, че тук спира да говори за Персевал, за да се върне на приключенията на Говен. Това се оказва последният епизод за Персевал в незавършения роман на Кретиен.

След като напуска Ескавалон, Говен се освобождава от придружаващите го оръженосци и продължава пътя си сам. Вниманието му привличат противоречиви предмети: оръжия, окачени на дъб, и малко жребче, което не би могло да понесе тежестта на въоръжен рицар. Под дъба девойка оплаква участта на тежко ранения й приятел, който лежи безжизнен и облян в кърви. Ала в присъствието на Говен мъжът (Грегориас) отваря очи и го предупреждава да не преминава предела на Галвоя: там опасност грози всеки чужденец. Говен продължава към мястото, от което никой не се е върнал жив. В далечината забелязва приказен дворец, извисяващ се на морския бряг, заобиколен от река и лозя. Преминава по мост и съглежда красива девойка. Момичето седи на поляна под едно дърво и се оглежда в огледало. На учтивия поздрав на Говен тя отвръща с обидни думи и предупреждава непознатия хич да не си прави сърдечни илюзии. В същото време иска от него да доведе коня й от отсрещната градина. Говен остава своя жребец Гренгалет и тръгва да изпълни молбата на девойката. По пътя група хора, отгатнали намерението му, го предупреждават, че се е поставил в услуга на най-лошата жена и че тя е причинила смъртта на много рицари. Говен държи на дадената дума и продължава непреклонен. Довежда коня на девойката, а тя за благодарност му отправя отново злъчни и обидни думи. Занапред Лошата мома ще следва Говен по петите, за да види с очите си неговия позор. Говен се завръща при ранения Грегориас и го изправя бързо на крака с помощта на целебни билки. Въпреки това раненият рицар иска да се изповяда, преди да умре. За целта моли Говен да му намери кон, за да стигне жив до първия свещеник. Говен отново оставя своя Гренгалет, докато намери друг жребец за Грегориас. Открива една кранта, отнема я от собственика й — неприятен оръженосец — и когато я води при Грегориас, с изненада вижда как последният препуска неудържимо с Гренгалет. Рязката промяна на мнимия болен се обяснява с това, че той е разпознал у Говен човека, причинил му най-голямото унижение в живота: преди години Грегориас е похитил девойка: за грубото престъпване на рицарския морал Говен го е принудил да яде с вързани ръце от паницата на уличните кучета. Жаждата за мъст потиска у Грегориас чувството на благодарност към своя спасител. Той изчезва с Гренгалет, а за Говен остава жалката кранта на оръженосеца. Лошата мома тържествува и го залива със саркастични коментари. Двамата се насочват отново към забелязания в далечината замък. Сега неговите очертания се виждат по-ясно. Това е мраморен палат с петстотин прозорци, на които стоят красиви дами. Но преди да се качат на лодка, за да прекосят реката, опасваща двореца, Говен забелязва как един непознат рицар препуска с Гренгалет. Това е племенникът на Грегориас. Говен го поваля на земята и възвръща любимия си жребец. Междувременно Лошата мома е изчезнала.