Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

В тоз миг младежът галопирал
през планината, без да спира.
Не слязъл още в равнината,
видял една река разлята, [1308]
която хем била широка,
хем бързотечна и дълбока.
И щом полето прекосил,
той вече на брега и бил: [1312]
а там реката многоводна,
бучела като преизподня:
била тя шумна, мътноструйна
(Лоара не била тъй буйна) [1316]
и да премине не посмял.
Покрай реката повървял,
с очи в брега отсрещен впити,
където в чуки страховити [1320]
със шум се удряла водата.
И тъкмо там, върху скалата,
съгледал замък стар, чудесен,
над морската вода надвесен. [1324]
След като той наляво свил,
пред взора му се извисил
на чудни кули силуетът,
като забоден във небето. [1328]
Край най-високата се вдигал
защитен зид и той достигал
до устието на реката.
На всеки ъгъл на стената [1332]
на този превъзходен замък,
иззидана от дялан камък,
стояла кула невисока.
Отправен в същата посока, [1336]
не можел взорът да не трепне
пред замъка великолепен,
с прекрасното му изложение
и вътрешно разположение! [1340]
Отпред дворец бил изграден
и мост, от камък построен,
висял красиво над реката;
а кула точно на средата [1344]
стояла като че на пост.
На входа й — подвижен мост
бил спускан денем и тогава
могло оттам да се минава. [1348]
Когато паднела нощта,
използван бил като врата.
До входа като се добрал,
той благородник там видял [1352]
във хермелинова одежда:
разхождал се и се оглеждал,
и с пръчка във ръка заставал
пред всеки, който приближавал. [1356]
А при заплаха по-голяма
разчитал и на други двама
по-млади, пак от знатен род.
Когато стигнал този вход, [1360]
младежът понапрегнал ум и
си спомнил майчините думи
и поздравил го най-напред:
— Сир, тъй постъпвам по съвет [1364]
на майка си. — Благословен
бъди от Бога и от мен! —
усмихнал се той на младежа,
разбирайки, че е невежа. — [1368]
Отде пристигаш, братко мой?
— На крал Артур от двора. Той
мен рицар ме направи, сир.
— Но как така? Нима подир [1372]
това, което му се случи,
на рицарство той още учи?
А кой оръжие ти даде?
— От него ми е то награда. [1376]
— Награда ли? Но как тъй стана?
Тогава момъкът захванал
подробно всичко да излага.
Но аз припомням ви веднага, [1380]
че всичко вече съм описал
и да повтарям няма смисъл 55 55 Ст. 1382: Авторовите намеси при Кретиен най-често са от този тип: отказ да повтаря подробно вече описани събития или ситуации (битки), които протичат по предварително определен начин, добре известен на публиката. Фактът, че писателят получава „видимост“ в момента, в който се отказва да говори, показва силната роля на традицията и на общото място, които сякаш изключват индивидуалната инвенция. Вж. също ст. 2228, 2685–2687, 3277–3278, 3923–3925. .
Щом благородникът разбрал
какви неща е преживял, [1384]
попитал пак: — Кажи ми, друже,
а конят за какво ти служи?
— За да го яхам из горите
и из полята, както в дните, [1388]
когато още бях ловец
и яздех своя млад жребец.
— А как ще действаш, братко мой,
с оръжията? — рекъл той. [1392]
— Добре знам как се с тях борави:
нали видях какво направи
човекът, взел ги онзи ден
от рицаря, убит от мен. [1396]
Така са леки, че на път
не ги усещам да тежат.
— И слава богу, че така е,
но аз бих искал да узная [1400]
как и кога се тук оказа.
— Сир, на раздяла мама каза
с достойни хора да дружа
и неотклонно да държа [1404]
на техния съвет, защото
това е пътят към доброто.
— Урок чудесен ти е дала!
Съветът й е за похвала, [1408]
а твоят дълг е тъй да правиш!
Да имаш нещо да добавиш?
— Да, за подслон ще ви помоля.
— Добре. Да бъде твойта воля! [1412]
Но трябва да се съгласиш…
— С какво? — От днеска да държиш
ти и на всеки мой съвет
и мен да слушаш занапред. [1416]
— Съгласен съм. — Е, слез сега! —
Той слязъл. Първият слуга
на коня му юздата взел,
а другият от него снел [1420]
доспехите (сега излишни)
и ей го в дрехите предишни:
с обуща груби, с наметало,
които майка му бе дала. [1424]
И домакинът този път
разпоредил да донесат
стоманените остри шпори,
на коня метнал се отгоре, [1428]
през рамо щита закачил
и рекъл: — Хайде, друже мил,
сега ще те науча как
да носиш гордо боен стяг, [1432]
как с копието и със щита
да действаш в бой и при защита,
как с коня си да галопираш,
да го пришпорваш, да го спираш. [1436]
На коня се привдигнал той,
като че готви се за бой,
прихванал копието здраво,
пришпорил коня — щял направо [1440]
да литне, сякаш ще воюва.
А този хубав кон му струвал
сто марки сребърни; едва ли
за друг кон толкоз биха дали. [1444]
А благородникът владеел
оръжията — той умеел
от малък е тях да се сражава.
Младежът дълго наблюдавал [1448]
със радост и със възхищение
чудесното му изпълнение.
И след като показал всичко
така, че момъкът самичък [1452]
да схване бойното изкуство,
той приближил до него с чувство
най-благородно и попитал:
— Мой друже, би ли се опитал [1456]
така жребеца си да яхнеш
и с копието да замахнеш?
А момъкът му отговорил,
че за да може да го стори, [1460]
не би му домилял имотът,
парите, ни дори животът.
— Знай, ако искаш да сполучиш,
с труд можеш всичко да научиш. [1464]
Но три неща на този свят
изисква всеки занаят:
усилие, упорство, ум —
без тях ще вдигаш само шум. [1468]
Когато не умееш нещо
и сам не си видял как вещо
го прави някой друг, тогава
ти укори не заслужаваш. [1472]
И след като му казал как
на стремето да сложи крак,
младежът с копие и щит
на коня метнал се със вид [1476]
на рицар от прославен род,
прекарал целия живот
в турнири всякакви и в бой —
такъв бил по природа той. [1480]
А щом природата помага
и щом старание полага
човек, тогава може лесно
да се представи сам чудесно. [1484]
И той наистина успял.
Щом благородникът видял,
че момъкът добре изглежда
на коня, казал си с надежда, [1488]
че той при всяко начинание
успял би с труд и със старание.
Младежът в бойно снаряжение
направил кръгово движение, [1492]
тъй както другият показал,
завърнал се и гордо казал:
— Добре ли беше, сир? Не зная
дори и да се постарая, [1496]
дали ще мога като вас.
В живота си за друго аз
до днес поне не съм мечтал —
това е моят идеал. [1500]
— Мой друже, щом си тъй сърцат,
ще имаш хубав резултат.
Със труд във всичко се успява.
И благородникът тогава [1504]
три пъти коня си възсядал,
три пъти с копие нападал,
пришпорвал коня с остри шпори,
младежа карал да повтори, [1508]
а после друг въпрос поставил:
— Приятелю, какво би правил,
ако друг рицар налети
на теб? — Той скъпо ще плати! [1512]
— А копието с изненада
ако ти счупи? — Ще нападам
с юмруци. — Не, така не трябва.
— Какво тогава? — Меча грабваш, [1516]
и тъй умело го въртиш,
че своя враг да победиш.
И копието си в земята
забучил той, защото смятал [1520]
да му покаже с меча свой
как със врага да влиза в бой,
как със жребеца да връхлита
и да отстъпва при защита. [1524]
Пред момъка накрая спрял и
му рекъл: — Друже мой, видя ли
как трябва да се отбранява
човек, щом друг го застрашава? [1528]
А момъкът, самоуверен,
му отговорил с тон премерен:
— Сир, по-добър от мене няма.
Дордето още бях при мама, [1532]
със всичко нужно разполагах
и в упражненията влагах
усърдие, не жалех сили…
— Напълно вярвам, друже мили. [1536]
Да влезем вътре. Ти си вече
мой най-скъп гост и тази вечер
ще те приемем с радост тук.
Те тръгнали един до друг, [1540]
а момъкът му доверил:
— И друг съвет съм съхранил
от мама, сир: ако на път
се срещна с друг мъж в някой кът, [1544]
не бива да се колебая
аз името му да узная.
Ако е правилен съветът,
то името си ми кажете. [1548]
— Добре. По име, друже мой,
съм Горнеман — отвърнал той
и го повел към своя дом
гост да му бъде. Още щом [1552]
пристигнали, се появил
млад благородник, който бил
в ръката е късо наметало 56 56 Ст. 1555: Гостоприемството, оказвано на странстващия рицар, включва ритуални жестове: поднасяне на съд с вода за измиване, кърпа, риза за преобличане и евентуално нова горна дреха, както в случая тук с наметалото. Вж. също ст. 3068–3074, 3254–3258. :
за момъка било то — щяло [1556]
да го предпазва от простуда.
Домът му бил направо чудо:
просторен, хубав — всичко ново.
Вечерята била готова. [1560]
Щом рицарите се измили,
на масата се настанили.
А момъкът до домакина
бил сложен, тъй че те двамина [1564]
да вземат от една чиния
и дружно да ядат и пият 57 57 Ст. 1566: Индивидуалните прибори за храна, главно вилицата, и отделната чиния стават масова практика в Западна Европа едва през XV в. .
Гощавката била тъй пищна,
но според мен ще е излишно [1568]
да я описвам по-нататък.
Щом станали те от софрата,
младежът мило бил поканен
в дома цял месец да остане, [1572]
а ако искал, и година
да постои у домакина,
да поживеят там задружно
и той да види всичко нужно, [1576]
което за добро, за зло
да му помогне би могло.
Тогава момъкът се сетил
да го попита: — Сир, кажете [1580]
дали оттука аз ще мога
да ида с помощта на Бога
до замъка на мойта майка,
която сигурно се вайка [1584]
за мен. Пред нашата врата
на тръгване припадна тя.
Дали е мъртва или жива? 58 58 Ст. 1587: Първата мисъл на героя за майка му може да се тълкува като проява на новата етика, която той усвоява при рицаря Горнеман.
Затуй ви моля най-учтиво [1588]
да ида да я видя там.
Едва тогава аз ще знам
дали тук дълго ще остана.
Държа да тръгна утре рано. [1592]
Стопанинът разбрал тогава,
че няма що да настоява,
и му предложил да вървят
във спалнята, за да поспят. [1596]
От сън щом станал, той видял,
че момъкът все още спял,
и се до него приближил,
събудил го и наредил [1600]
върху разкошното легло
да сложат ново облекло,
подхождащо на рицар млад,
ушито от индийски плат, [1604]
от скъпа източна коприна,
обточено със сърма фина.
Предложил му да го надене
и рекъл: — Ето дар от мене. [1608]
— Сир — казал момъкът, — добре ли
ви чух? Кажете ми не е ли
все пак на мама облеклото
за мен възможно най-доброто? [1612]
Как вашето да облека?
— Приятелю, ще ти река,
че мойте дрехи по-добри са.
Но я по-скоро припомни си, [1616]
че обеща да изпълняваш,
без никога да възразяваш,
съветите ми. — Да, не смятам
от думата да се отмятам. [1620]
И тъй, без много да се бави,
се примирил той да остави
там своите предишни дрехи
и да ги замени с доспехи. [1624]
А домакинът най-накрая
(така изисквал обичаят)
привързал дясната му шпора.
Тогава други млади хора [1628]
помогнали му да се справи
доспехите си да постави.
А благородникът бил вече
на кръста му запасал меча [1632]
и казал, че от този ден
във рицарство е посветен
и влиза в орден най-висок,
благословен от Господ-Бог 59 59 Ст. 1636: Кретиен е първият куртоазен писател, който обвързва рицарството с християнската религия. , [1636]
във който подлостта, лъжата
отдавна не била позната.
Накрая рекъл: — Друже мой,
ако с друг рицар влезеш в бой [1640]
и той от теб е победен,
помни един съвет от мен:
не го убивай, щом от сила
ръката ти го е лишила. [1644]
Похвално е, ако държиш
противника да победиш.
Но щом вината си признава,
той все пак милост заслужава. [1648]
Ако говориш прекалено,
все казваш нещо непочтено…
От много чесане сърби,
от много приказки вреди. [1652]
Пословицата тъй ни учи.
И ако някога се случи
да се раздрънкаш, мили друже,
ти укора ми ще заслужиш 60 60 Ст. 1656: Персевал ще се придържа буквално до този съвет в залата с Граала. Последиците от мълчанието му ще се окажат фатални. . [1656]
В живота може неведнъж
жена, девойка или мъж
да срещнеш и да умоляват
съвет да им дадеш. Тогава [1660]
и трето правило ще спазваш —
съвети няма да отказваш.
И още нещо: безусловно
ходи на църква най-редовно, [1664]
моли се не по принуждение
на Господ, а по убеждение:
да ти спаси от грях душата,
живот да дава на земята, [1668]
да пази твоите блага.
Това ми обещай сега!
— О, сир, обет ненарушим
ви давам днес. И нека Рим [1672]
благослови ви. Мама също
така съветваше ме вкъщи.
— Я чуй, за мен е неприятно
да ми повтаряш многократно, [1676]
че все на майка си дължиш
съветите и че държиш
заради туй да изпълняваш
това, което обещаваш. [1680]
Детински смешно ми звучи
и затова се отучи
да го твърдиш по всяко време.
За глупав някой ще те вземе. [1684]
— Какво да казвам в този случай?
— Ще казваш, че те е научил
един васал на друг васал —
тоз, който шпори ти е дал. [1688]
Тогаз младежът доверчив
се врекъл, че дорде е жив
ще казва, че на него само
дължала се почтеността му 61 61 Ст. 1692: В това заключение има нотка ирония: не е достатъчно Персевал да постави уроците на Горнеман на мястото на майчините. Доброто възпитание изключва непрекъснатото позоваване на нормата, на модела и на учителя. Тази идея ще намери своето пълно развитие като нравствен идеал в педагогическия трактат на ренесансовия писател Балтазар Кастилионе Царедворецът (1528). С понятието sprezzatura („непринуденост“) Кастилионе назовава доброто светско възпитание и маниери, които трябва да изглеждат като естествени. . [1692]
Стопанинът доволен бил,
младежа с кръст благословил
и рекъл, както се полага:
— Дано и Господ ти помага [1696]
във всичко, братко, занапред.
И рицарят новоприет
сбогувал се със домакина 62 62 Ст. 1699: Обучението на героя в бойното рицарско изкуство трае един ден, сякаш Горнеман не толкова изгражда нови умения, колкото пробужда наследствената рицарска природа на Персевал. ,
при майка си за да замине, [1700]
защото много се надявал
да я намери жива, здрава.