Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

До късно вечерта се скитал,
а нямало кого да пита [2980]
дали добрия път е хванал.
Но ни за миг той не престанал
да моли Господа горещо
за него да направи нещо, [2984]
та свойта майка да намери,
щом стигне бащините двери.
Чак привечер той превалил
един хълм и се приближил [2988]
до някаква река широка
и бързоструйна, и дълбока… 74 74 Ст. 2990: Другият свят обикновено е разделен от тукашния с море или река.
Как в нея с коня да нагази?
— Ех, дано Господ да ме пази! — [2992]
помислил той. — Да ми помогне
до оня бряг да се домогна,
пък лесно ще е по-нататък.
Потеглил той покрай реката, [2996]
достигнал до една скала,
но тъй огромна тя била,
че спрял пред нея, и тогава
съгледал той, че се задава [3000]
рибарска лодка със двамина,
ала те, вместо да преминат
край него, спрели по средата
и там отпуснали веслата. [3004]
Единият отпред седял,
в ръката въдица държал
и ловко й поставял стръв.
Решил се рицарят ни пръв [3008]
рибарите да заговори
и рекъл: — Моля ви, сеньори,
бъдете тъй добри, за бога,
кажете ми дали ще мога [3012]
да мина таз река голяма?
Не е възможно брод да няма…
Човекът с въдица в ръката
чул и отвърнал на молбата: [3016]
— Повярвайте ни, няма, брате.
И лодка няма, на която
жребецът ви да се прекара.
А нашата е малка, стара, [3020]
не е възможно пет човека
да идат с нея надалеко.
А няма брод, ни сал, ни мост.
— Дали ще мога като гост [3024]
да пренощувам в някой хан?
— Разбира се. Мой гост желан
ще бъдете за тази вечер,
затуй не си мислете вече. [3028]
Там има проход, преминете
през него и се изкачете
на хълма. А в далечината,
съвсем наблизо до гората [3032]
е моят дом — там ще преспите.
Излишно е да се косите.
Щом прохода преодолял,
младежът до един превал [3036]
излязъл, ала под небето
не виждал той дома, където
би спал… А здрачът наближавал
и момъкът се притеснявал. [3040]
— О, Господи, не е ли срамно,
че той постъпи с мен измамно?
Какъв подслон, какъв ти дом
на този хълм безлюден, щом [3044]
не виждам нищо край гората!
Рибарю, грях ти на душата!
Нима за да ми навредиш,
ти дръзна да ме заблудиш? [3048]
Защо се подигра със мен?
Обаче в същия момент
висока кула забелязал 75 75 Ст. 3051: Въпреки привидната си близост Другият свят е достъпен само за избраници. Кретиен подчертава, че допреди малко героят още не е бил такъв (ст. 3037–3038). Едва след като Персевал вижда замъка, на него можем да гледаме като на избраник за необикновеното изпитание. Там външностите са подвеждащи: замъкът от Другия свят впечатлява посетителя със своя лукс и с радушния прием, които с нищо не подсказват истинското премеждие, очакващо героя. ,
тъй хубава — човек би казал, [3052]
че досега не е позната
подобна кула на земята —
иззидана от камък сив,
с опрян в небето връх красив, [3056]
с две малки кули отстрани.
Младежът щял да обвини
рибаря, че го заблудил,
но както сам се уверил, [3060]
човекът се оказал свестен,
добър, гостоприемен, честен.
Отпред на кулата, под свода,
младежът забелязал входа, [3064]
отвеждащ към голяма зала.
На входа стража не стояла
и по един подвижен мост
той влязъл. Като най-скъп гост [3068]
стопаните го там приели:
оръжието двама снели,
друг коня взел да отведе
и да му сложи да яде, [3072]
четвърти с фино наметало
загърнал стройното му тяло.
Завели момъка във пищно
преддверие — ще е излишно [3076]
да казвам, че такъв разкош
не се е виждал и в Лимож.
Тук момъкът за малко спрял,
дорде стопанинът успял [3080]
да му изпрати други двама,
които в залата голяма
дошлия гост да придружат.
Ще ви призная, че видът [3084]
на стаята го запленил:
била квадратна, подът бил
със плочки хубави застлан,
в средата имало диван, [3088]
където в мантия вечерна
и със самурена, възчерна,
красива шапка на главата,
край огън, в който от дървата [3092]
оставала искряща жар,
бил седнал благородник стар,
облегнат леко на дивана.
Покрай камината, опряна [3096]
на четири колони здрави,
могли и седнали, и прави
над триста души всеки път
за празник да се съберат. [3100]
И тъй, младежът наш закрачил
подир двамината водачи
към благородника. Тогава
той поздравил го, без да става, [3104]
и рекъл: — Друже мой, бъдете
добре дошъл и ми простете,
че срещам ви така, защото
аз трудно ставам от леглото. [3108]
— Но, сир, това ви положение
не ми създава притеснение.
Да дава Бог аз да съм здрав!
Помъчил се да стане прав [3112]
гостоприемният стопанин
и с глас любезен го поканил:
— По-близо, момко, пристъпете
и на дивана приседнете. [3116]
Когато някой е до мен,
се чувствам по-обнадежден.
Младежът седнал на дивана,
а благородникът подхванал: [3120]
— От кой край идвате при нас?
— От Добри пристан. В ранен час
на кон потеглих, сир, оттам.
— На дълъг път сте тръгнал сам, [3124]
преди да се развидели
и сте вървял цял ден, нали?
— Не, тъкмо първите камбани
удариха — не бе тъй рано. [3128]
Дордето с домакина знатен
той водел разговор приятен,
откъм големия портал
млад благородник се задал, [3132]
провесил меч на своя врат,
и на стопанина богат
подал го и се поклонил,
а той, тъй както седнал бил, [3136]
изтеглил меча и видял
кой надписа е изковал —
закалката била такава,
че мечът да не се поддава [3140]
на чупене. Ковачът само
си знаел где е слабостта му.
Новодошлият най-подир
продумал: — Ще ви кажа, сир, [3144]
че племенницата ви мила,
с коса блестяща като свила,
ви го дарява. Меч по-лек
не притежава друг човек. [3148]
Комуто искате го дайте,
от вас зависи, ала знайте,
че дамата ще е спокойна,
ако е той в ръка достойна, [3152]
че само три такива меча
измайсторени са, а вече
ковачът почна да старее
и дълго май не ще живее. [3156]
И благородникът решил,
че тъкмо този момък бил
достоен с меча да воюва.
Презрамникът му само струвал [3160]
едно съкровище богато.
И дръжката била от злато —
дори в Арабия едва ли
такава биха изковали. [3164]
А ножницата посребрена
била със сърма украсена.
Стопанинът му го подал
и казал: — Друже, бих желал [3168]
да го запашете веднага
на кръста, вам се той полага.
Младежът, трогнат, най-сърдечно
благодарил, запасал меча, [3172]
изтеглил го, върха му зърнал
и в ножницата пак го върнал.
Било на всички вече ясно,
че мечът му стои прекрасно: [3176]
един достоен, храбър рицар
го вземал в своята десница
и занапред щял в мир и в бой
достойно да го носи той 76 76 Ст. 3180: Мечът е сред най-често срещаните вълшебни предмети от Другия сват. Магическо оръжие, той е ефикасен и в същото време уязвим. Счупеният меч може да се поправи само от ковача, който го е направил (вж. ст. 3661–3685). Според някои романи за Граала от XIII в. достъп до тайната на Граала може да има само рицарят, способен да слепи двете части на поломения меч. . [3180]
А край горящата камина,
където имало мнозина
мъже, той мярнал и слугата,
комуто бил си дал нещата. [3184]
И меча той му поверил,
а след това се настанил
пак до човека, който днес
му бил оказал рядка чест. [3188]
Ала в туй време изотзад
пристигнал благородник млад
с блестящо копие в ръката,
преминал после по средата [3192]
между камината пламтяща
и двамата мъже седящи.
Червена капчица огряла
върха на копието бяло [3196]
и всеки забелязал как
до дръжката се стекла чак 77 77 Ст. 3198: Кървящото копие е друго вълшебно оръжие в келтската устна и писмена традиция. В един ирландски разказ бог Енгус има копие — Gaifhuilech , „Кървящо копие“. Друг герой от ирландския епос, Селчар, също е прочут с кървящото си копие, чиято разрушителна сила може да се неутрализира само ако то се потопи в котле с отровна кръв. В уелския разказ за Килхух виночерпецът Бедуир има копие, чийто връх също е кървящ. .
А нашият младеж, горкият,
като че ли видял магия — [3200]
и изненада, и възхита
почувствал той, но не попитал
как всъщност станало това.
И мигом мъдрите слова [3204]
при рицарското си кръщение
си спомнил: и до унижение
ще стигне, ако не внимава
какво говори, и тогава [3208]
ще си рекат, че грубиян е…
Не искал той така да стане
и предпочел да не приказва.
Ала видял, че се показват [3212]
двамина хубави младежи,
на ръст — високи, снажни, свежи,
с прекрасни свещници в ръцете,
от злато все едно излети. [3216]
На свещниците им горели
по десетина свещи бели.
Наред с младежите вървяла
девойка чудна и държала [3220]
със двете си ръце граал 78 78 Ст. 3221: Френската дума graal навлиза в писмения език към средата на XII в. Произлиза от медиолатинската gradaiis — „широка, леко вдлъбната паница“. Такова е и значението на думата в романа на Кретиен. Впоследствие научаваме от вуйчото на Персевал, че Граалът съдържа просфора, но би могъл да побере най-различни риби (ст. 6425–6432). .
Той в залата така блестял,
че свещите наподобили
звезди, които са се скрили [3224]
посред бял ден или когато
в нощта се появи луната.
Граалът бил от чисто злато
със изумруди и ахати, [3228]
и други перли скъпоценни,
каквито ни в недрата земни,
ни в морски дълбини студени
до днешен ден не са видени. [3232]
Тя приближила, а след нея
пристъпяла и втора фея;
на нашия учуден гост
тя хубав сребърен поднос [3236]
показала, а после двете
отминали натам, където
току-що бил се появил
мъж с копие и пак се скрил. [3240]
Как момъкът да се не сети
сега за мъдрите съвети
на стария! И този път,
обзел го страх да не рекат, [3244]
че е невеж и невъзпитан,
и предпочел да не попита
за кой човек във тази зала
е бил предназначен Граала. [3248]
Но аз си мисля, че с редно
да ви напомня как с вредно
човек да бъде мълчалив.
Младежът гледал боязлив [3252]
и думичка не промълвил.
Стопанинът разпоредил
да стоплят и да донесат
вода и както бил редът, [3256]
слугите всичко подредили.
Дорде ръцете си измили
и гостът млад, и домакинът,
във залата дошли двамина [3260]
и внесли плот на маса — цял
от слонска кост, сребристо бял,
и две подпори други двама
донесли: масата голяма [3264]
набързо там била сглобена
и с всичко нужно натъкмена.
Ще отбележа тук, че тия
подпори ни горят, ни гният — [3268]
били от абанос най-рядък,
не ги заплашвал дървоядът.
Ала прекрасната нагласа
на тази безподобна маса [3272]
най-вероятно се дължала
на нейната покривка бяла:
ни папи, нито кардинали
не са на тъй красива яли. [3276]
Но как да я опиша в книга,
когато слово ми не стига.
Сервираното първо блюдо
било еленски бут — за чудо: [3280]
тлъст бут, със чер пипер подправен,
направо нямал нему равен!
Един слуга върху поднос
пред взора на самия гост [3284]
нарязал бута на парчета,
поставил ги върху галета
и ги на двамата сервирал.
И виночерпец се намирал — [3288]
на всеки в златния бокал
той вино хубаво налял.
И както сладко ял и пил,
с очи младежът проследил [3292]
как чудният Граал минавал
и все така недоумявал
за кой ли е предназначен.
Макар че бил озадачен, [3296]
припомнил си за кой ли път,
че много приказки вредят,
и пак си премълчал въпроса.
Подобни страхове защо са, [3300]
щом многократно със Граала
минавали през тази зала?
Той все пак би желал да знае
за кой ли всичкото това е. [3304]
Но щом сега мълчал, то значи,
че утре щял да търси начин
да разбере от някой друг
(дордето е все още тук). [3308]
С една нощ само той отложил
въпросите, така че можел
без притеснение да взима
каквото на софрата има: [3312]
и бут, и вино-еликсир.
Какъв великолепен пир!
Такава приказна софра
навярно би била добра [3316]
за император и за крал.
И момъкът край нея щял
да си изкара чудна вечер
със домакина тъй сърдечен, [3320]
тъй щедър и гостоприемен.
След пиршеството дълго време
останали да си говорят,
дордето вътрешните хора [3324]
приготвяли за сън леглата.
Ала преди да ги изпратят
да спят, донесли им смокини,
фурми, бадеми, нектарини, [3328]
мускатов орех, карамфил,
александрийски джинджифил
и портокали тънкокори,
храносмилателни ликьори, [3332]
сиропи свежи и приятни,
вина десертни, ароматни,
в дълбоки изби изстудени.
Такава пищност според мене [3336]
той даже и не бил сънувал,
затуй на всичко се любувал.
И тук стопанинът подхванал:
— За сън, мой друже, час настана [3340]
и трябва да вървя оттатък,
във спалнята, пък и краката
започнаха да ме болят
по-силно и не ме държат. [3344]
А вие тука, ако щете,
и по до късно останете.
И както старият се бил
върху дивана настанил, [3348]
дошли там няколко слуги
и за четирите ъгли
с постелката го взели здраво,
за да го отнесат направо [3352]
във неговата спалня. После
дошъл моментът и за госта
да се отправи към леглото.
Помогнали му облеклото [3356]
да си свали и го отвели
да спи в чаршафи снежнобели.
Така до сутринта той спал,
а щом събудил се, видял, [3360]
че домакините му явно
от сън са станали отдавна.
Понеже нямало наблизо
слуги да влизат и излизат, [3364]
изключено било от други
да се надява на услуги.
Щом сложил новите си дрехи
и рицарските си доспехи, [3368]
видял до своето легло
оръжието — то било
оставено нарочно там,
та той да си го вземе сам. [3372]
Когато бил готов, решил
да тръгва вече, ала бил
учуден много, че намерил
заключени там всички двери. [3376]
Той чукал, викал, но, уви,
кой можел да се появи?
За щастие успял да влезе
във залата и да излезе, [3380]
а след това по стъпалата
да стигне долу пред вратата.
Там чакал конят оседлан
и щитът, до зида опрян. [3384]
Не виждал другиго сега:
ни щитоносец, ни слуга.
Но бил отворен входът главен,
а падащият мост — оставен [3388]
така, че щом му се наложи,
най-безпрепятствено да може
да тръгне сам. Оттам, изглежда,
по тъмно снощните младежи [3392]
излезли са, за да отидат
в гората близка, за да видят
стоят ли ловните капани.
Защо той тука да остане, [3396]
след като можел да опита
при тях да иде, да попита
за кой предвиден бил Граала
и копието как кървяло. [3400]
Но не било това тъй просто.
Той тъкмо щял да мине моста,
когато някой го изправил…
Добре че конят му направил [3404]
отскок, та минали оттатък
и тъй не паднали в реката.
Но изненадан от това,
веднага той извил глава [3408]
и се развикал: — Хей, ти там,
недей се кри! Кажи да знам
защо току-що моста вдигна?
За малко спри да те настигна, [3412]
че искам нещо да узная…
Той викал, викал и накрая
разбрал, че е напразно всичко,
че е останал сам-самичък [3416]
и че каквото да се случи,
той отговор не ще получи 79 79 Ст. 3418: Експулсирането на героя от замъка на Граала е знак за неговия неуспех да разбере тайната на Кървящото копие и на Граала. .