Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

По навик вече, Персевал
събудил се и рано станал,
приготвил се и пътя хванал, [4164]
надявайки се в битки лесно
с геройства рицарски да блесне.
Така той стигнал край гората,
където в побелели шатри [4168]
станувал кралският конвой.
Но още отдалече той
съгледал гъски над шубрака
и чул ги как ужасно крякат: [4172]
обхванати били от страх,
че ястреб бял кръжал над тях.
Но в същия момент една
от тях летяла настрана, [4176]
към нея ястребът завил,
настигнал я и я свалил
с едничък удар на земята,
а после литнал в небесата [4180]
(в туй ранно утро на герака
за гъски минал му мерака).
А долу гъската ранена
с три малки капки кръв червена [4184]
в снега оставила следа.
За нея не било беда,
че има тази лека рана,
и отлетяла пак към стана. [4188]
Едва когато Персевал
се приближил, той сам видял
как алената кръв блестяла
на снежната покривка бяла. [4192]
Той втренчил поглед във петното
кръв алена в снега, защото
напомняло руменината
на милата му, за която [4196]
се сетил в същия момент.
Във спомена си потопен,
той виждал й лицето бяло,
от малко руж поруменяло, [4200]
тъй както багрела кръвта
безпримерната белота
на тази зимна утрин ледна.
Като картина ненагледна, [4204]
така лицето й било:
уста, страни, очи, чело…
Би казал, че за първи път
така изглеждал му ликът [4208]
любим на неговата мила,
като че в сняг се е размила
голяма капка кръв червена 92.
Денят отдавна бил наченал… [4212]
Стоейки в шатрите си бели,
оръженосците видели
на хвърлей от самия стан
младежа, все тъй замечтан, [4216]
и си помислили, че дреме.
А крал Артур си спял в туй време.
Оръженосците му верни
дошли при Сагремор Безмерни [4220]
(човек с енергия голяма —
каквото почне, мяра няма).
Пред шатрата на своя крал
в момента той на пост стоял [4224]
и рекъл им: — Ехей, кажете
в тоз ранен час какво тук щете?
— Сир, знаете ли откога
там онзи рицар все така [4228]
спокойно си седи на коня,
с препасан меч, със шлем и броня
— Сега ще го накарам аз
да дойде с коня си при нас. [4232]
Видял се Сагремор принуден
Артур веднага да събуди
и кралят още във съня си
чул неговите фрази къси: [4236]
— Сир, вижте! Онзи рицар сякаш
на коня спи. — Без да протака,
Артур поискал да вървят
и конника да доведат. [4240]
И ето, само за момент
бил Сагремор въоръжен,
довели коня му и той
напълно бил готов за бой. [4244]
На кон от стана в миг излязъл,
при рицаря се спрял и казал:
— Сир, моля да благоволите
пред краля ни да се явите! [4248]
Но другият не отговорил.
Тогава Сагремор повторил…
Един и същ ефектът бил
и Сагремор се разярил: [4252]
— Веднага, сир, пред мен тръгнете
Апостол Петър е свидетел,
че тук се слуша мойта воля.
Не съм дошъл да ви се моля. [4256]
Той тутакси раздиплил стяг
и налетял като на враг,
предупреждавайки, че може,
щом тъй стои, да се наложи [4260]
дори и до двубой да стигнат.
Но Персевал дори не мигнал,
от мислите си се отърсил
и за атака вежди свъсил. [4264]
Дордето Сагремор да свари
противника си да удари,
сам копието си строшил.
А Персевал тъй ловък бил, [4268]
че само с удар по главата
го повалил върху земята.
Ударил конят му на бяг,
до шатрите достигнал чак… [4272]
Артуровото обкръжение
го срещнало с недоумение.
А Ке не счел за неудобно
и тук да каже нещо злобно [4276]
пред целия Артуров двор:
— Сеньори, вижте Сагремор —
пешком той след двубоя ходи
и рицаря на кон ни води. [4280]
Артур се постарал спокойно
да каже: — Ке, не е достойно
да се надсмиваш днес така
над Сагремор! Я ти сега [4284]
иди със него да се биеш,
да видим как ще го надвиеш!
— Със радост, сир! Кажете само
и ще прекърша гордостта му. [4288]
Насила или не, до тук
от мен, а не от някой друг,
ще е доведен той и даже
сам името си ще ви каже. [4292]
Потеглил той въоръжен
към рицаря, все тъй вглъбен
в онези малки капки кръв.
Ке почнал да говори пръв: [4296]
— Ей ти, заспалият васал,
или ела при моя крал,
или ще си платиш прескъпо!
Чул Персевал, но не отстъпил, [4300]
а тутакси пришпорил коня
и с устрем налетял на оня,
от който идела закана.
Двубоят тутакси захванал [4304]
и всеки пръв да блесне искал.
Ке здраво копието стискал,
но всуе… Още отначало
при удар то се разхвърчало [4308]
встрани на хиляди парчета.
Не се забавил и ответът:
с все сила Персевал замахнал,
едната му ръка навяхнал, [4312]
а после с копие в главата
ударил го и на скалата
подобно ствол го повалил;
а другата ръка строшил, [4316]
тъй както се троши дърво
(нали си спомняте какво
бе шутът в двора предвещал?).
Дордето Ке в несвяст лежал, [4320]
ударил конят му на бяг,
бретонците видели как
се връща той без сенешала
и врявата не закъсняла: [4324]
помислили, че е умрял
горкият кралски сенешал,
потънали в дълбока скръб,
като че станал им по-скъп. [4328]
А Персевал все тъй не спирал
във трите капки да се взира.
Артур бил много натъжен,
че Ке във боя бил сразен, [4332]
но другите събрали сили
и някак си го утешили.
Достатъчно било навреме
добър лечител да се вземе: [4336]
хем счупеното да намести,
хем рамото с компреси чести
в най-кратък срок да изцери.
Артур бил с чувства най-добри [4340]
към сенешала неприятен:
веднага доктор бил изпратен
със три девойки милосърдни.
Били те толкова усърдни, [4344]
че в шина сложили ръката,
привързали я към снагата,
успели да наместят само
за миг навехнатото рамо, [4348]
а след това те сенешала
отнесли в шатрата на краля
и там се Ке успокоил.
Говен до краля близо бил [4352]
и казал: — Сир, за Бога, аз
съм чул свещен завет от вас:
на рицаря не подобава
друг рицар той да отклонява [4356]
от мислите му, без значение
дали си има извинение.
А вижте вашите придворни!
Не знам дали не са позорни [4360]
постъпките им, но с делата
сами си търсеха белята.
А онзи рицар вероятно
е чувствал нещо неприятно: [4364]
или той нещо е загубил,
или девойка е залюбил,
а тя от друг му е отнета.
Затуй, кралю мой, разрешете [4368]
аз да отида да го срещна.
Задачата ще е успешна:
щом сгодният момент настане,
ще кажа, че с тук поканен [4372]
от вас. — Но Ке дочул това
и заканително глава
поклатил: — Значи, ей така
довеждате го за ръка?! [4376]
Как лесно е, сеньор Говен,
двубой да бъде отменен!
Ах, драги, всички ли задачи
решавате по този начин? [4380]
Все тъй ли деликатен бяхте,
та толкоз пленници събрахте?
Щом видите, че храбър рицар
отпуска своята десница, [4384]
от люти битки изтощен,
преструвате се задължен
добри слова да изречете
и в плен врага да доведете. [4388]
Говен, каквото да се случи,
човек все нещо ще научи
от теб: извърташ тъй словата,
че да е чиста съвестта ти. [4392]
Кого ли би нападнал остро?
Май трябва да се мъчи доста
човек, та вяра да ти хване.
Да си в копринена премяна [4396]
като че ли ти вече стига.
Защо ръката ти да вдига
меч остър срещу някой друг,
щом с блага реч ще минеш тук? [4400]
Чрез нея търсиш ти прослава.
Едно „Сеньор, Бог да ви дава
живот, и радост, и надежда!“
и работата се нарежда. [4404]
Спокойно можеш да се хвалиш
че знаеш със слова да галиш,
тъй както галиш котарак.
И хората ще казват: „Как [4408]
геройски справя се Говен!“
— Сир Ке, защо сега на мен
да си изливате яда?
Твърдя, че ще го доведа, [4412]
без той да ми строши ръката
или да ме рани в главата.
Защо излишно да си патя?
— Щом тъй говориш, теб ще пратя [4416]
при него, племеннико драг —
му рекъл кралят. — Но все пак
не тръгвай невъоръжен.
И още в същия момент [4420]
Говен доспехите надянал
и копието здраво хванал,
възседнал пъргав кон охранен
и в миг пред онзи рицар странен, [4424]
готов на всичко, се явил.
А рицарят все тъй си бил
унесен в мисли и мечти.
Обаче слънчеви лъчи [4428]
снежеца леко разтопили
и две от капките се скрили,
а третата била на ред.
И рицарят не бил зает [4432]
чак толкова с това видение.
Говен по-скоро с уважение,
а не с враждебност приближил
и дружески му заявил: [4436]
— Сир, братски аз ви поздравявам,
макар и да не ви познавам.
Мен крал Артур при вас ме прати
да ви предам, че в своите шатри [4440]
да ви приеме би желал.
— Сир — отговорил Персевал, —
тук двама ваши вече бяха
и те насила пожелаха [4444]
да заличат това, което
най-скъпо ми е на сърцето.
Та аз не съм им подчинен!
Загрижени ли са за мен, [4448]
та идват със такава стръв?
Тук имаше три капки кръв
в снега — червено върху бяло;
помислих, че е засияло [4452]
лицето на едно момиче,
което толкова обичам.
Как някой си ще ме лиши
от туй, което ме теши?! [4456]
— Да, прав сте, сир. Но няма как
да бъде някой дебелак
от сходни мисли обладан.
И само явен грубиян [4460]
посяга на това, което
е драгоценно за сърцето.
Аз просто искам да решите
дали при краля ще склоните [4464]
да дойдете сега със мене…
Той чака ви със нетърпение.
— Ще дойда само ако знам,
че сенешалът Ке е там. [4468]
— Да, драги, там е, нали той
ви предизвика на двубой
и вие му добре платихте:
десницата му потрошихте, [4472]
а другата ръка едва
с навяхване се отърва.
— Получил си е за награда
това, което му се пада… [4476]
Защо на милата девица
удари той една плесница?
— Това сте вие?! — изумен
възкликнал тутакси Говен. — [4480]
За вас говорим тук безспир.
А името ви как е, сир?
— Аз Персевал съм. Ами вие?
— Сир, няма за какво да крия — [4484]
на мене име са ми дали
Говен. — Сеньор Говен, така ли?
— Да, да. — Тогава Персевал
възторга си не овладял: [4488]
— Ах, сир, аз знам, че много хора
с голям респект за вас говорят.
Наистина ще се гордея,
ако във дружба с вас живея. [4492]
Говен отвърнал: — И от вас
по-радостен ще бъда аз.
Тогава Персевал добавил:
— Не бих се и минута бавил… [4496]
За мен ще е висока чест
при крал Артур да бъда днес.
А при това със вас ще имам
приятелство незаменимо. [4500]
И те протегнали ръце,
прегърнали се от сърце,
прибрали копието, щита
и с радост истинска, нескрита [4504]
към стана на Артур поели 93.
Младежи знатни ги видели
и се завтекли да докладват
на краля, за да го зарадват: [4508]
— Сир — рекли те, — сеньор Говен
се връща вече, придружен
от онзи рицар. Вижте само
каква е силна радостта му. [4512]
Излезли всички да ги срещнат,
а Ке и този път с насмешка
на краля рекъл: — Ето, сир,
че сродникът ви най-подир [4516]
се връща от неравна бран,
в която той е увенчан
със слава, както ми изглежда.
Но как така я той нарежда, [4520]
че винаги остава квит:
не се е бил, не е и бит.
Защо му е да се сражава
и с меча си да убеждава? [4524]
Защо ли сили да пилее,
щом като може да успее
там, дето толкоз сили ние
положихме, за да се бием, [4528]
но не сполучихме, уви.
Ке не преставал да брътви
нелепости по навик стар.
Говен със своя нов другар [4532]
до двора вече се добрал
и посъветвал Персевал
оръжието си да снеме
и ново облекло да вземе, [4536]
тъй както си му бил редът.
И наредил да му дадат
да сложи туника красива,
която най да му отива, [4540]
а после за ръка го хванал
и с него пред Артур застанал:
— Кралю, пред вас стои мъжът,
заради който много път [4544]
изминахме за две недели.
Откакто бяхте го видели
във двора, вие многократно
за него с чувство най-приятно [4548]
говорехте, а в този час
самият той е между нас.
— Сполайти, племеннико мил! —
му рекъл кралят, който бил [4552]
тъй радостен, че чак подскочил,
към гостенина се насочил
и рекъл му: — Добре дошъл
във двора ни! Как бих могъл [4556]
да ви наричам, момко драг?
— Кралю мой, ще ви кажа как,
аз Персевал съм — тъй зове ме
и майка ми. — От колко време [4560]
ви чакам, скъпи Персевал —
подел зарадваният крал, —
щом вече сте във моя двор,
за мен самия няма спор, [4564]
че бих ви задържал, дордето
ви е приятно на сърцето.
След като с вас се разделих,
аз толкова се натъжих [4568]
защото нямах и представа
къде сте и какво с вас става.
Девойката и моят шут
(той впрочем никак не е луд) [4572]
достойно бъдеще видяха
за вас… Те много прави бяха.
И тяхното предположение
намери пълно потвърждение [4576]
във рицарските ви прояви.
Кой дръзнал би да ги постави
сега под някакво съмнение?!
Кралицата била в течение [4580]
на случая и тя самата
приела с радост новината.
До крал Артур се приближила,
последвана от много мила [4584]
девойка — същата, която
с усмивка ведра на устата
го бе посрещнала тогава.
А щом видял, че се задават, [4588]
насреща Персевал излязъл
и със поклон любезно казал:
— Дано ми чуе Бог молбата,
кралице, и на най-добрата [4592]
от всички дами той да дава
и радости, и чест, и слава!
— Бъди добре дошъл от мен,
младежо храбър, закален [4596]
в двубои рицарски безчет! —
му рекла тя… Дошла на ред
девойката, която в стана
го бе посрещнала засмяна. [4600]
Той и към нея се обърнал
и я приятелски прегърнал
със думите: — Девойко, аз
на всичко съм готов за вас. [4604]
Кълна се в рицарската чест!
Девойката за този жест
била безкрайно благодарна.
И си представяте навярно [4608]
как рицари, кралица, крал
се радвали, че Персевал
във стана на Артур бил вече…
И всички още тази вечер [4612]
във Карлион се пак прибрали
и чак до призори гуляли.