Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Но докато с момата само
била обзета мисълта му,
до него вече приближавал
един лодкар: той бавно плавал 148[7372]
със ладия откъм палата.
След миг отпуснал той веслата
и се обърнал към Говен:
— Голяма радост е за мен, [7376]
сеньор, привет да ви предам
от ей онез девойки там.
Но те държат да ми дадете
дължимото. Добър бъдете! [7380]
— Бог нека ви благослови! —
отвърнал му Говен. — Уви,
не мога да се сетя аз
какво сега дължа на вас. [7384]
Но чувство за достойнство имам:
това, което е дължимо,
е ваше. Но кое е то?
— Сеньор, та вие току-що [7388]
със онзи рицар тук се бихте
и го достойно победихте.
Жребецът му ми се полага.
— Мой друже, — казал му веднага [7392]
Говен, — неимоверно много
ме затруднявате, ей Богу.
Как ще се прибера пешком?
— Сеньор, повярвайте, че щом [7396]
онез девойки разберат,
че в случая за вас дългът
не значи нищо, ще си кажат,
че сте безсъвестен, и даже [7400]
едно такова поведение
ще сметнат те за престъпление.
Не, никой друг на този бряг
не е постъпвал тъй, откак [7404]
съм тук. Щом падне победен
в бой някой рицар, то за мен
по право конят му остава.
Ако не коня, аз тогава [7408]
отвеждам рицаря оттатък.
— Мой друже, щом са тъй нещата,
водете го, защо пък не.
— Приемам, драги, но поне [7412]
на външен вид той според мен
не ми изглежда примирен:
за миг ще скочи на крака.
Ако направите така, [7416]
че в лодката да влезе лесно,
за мене би било чудесно.
И със това ще свърши всичко.
Дано се справите самичък! [7420]
— Но, брате, с коня ми в туй време
кой би могъл да се заеме?
— Не се изобщо тревожете,
на мене коня поверете. [7424]
Ще ви съдействам. Обещавам.
И честната си дума давам.
— Така да бъде, щом си казал!
Говен от коня бързо слязъл, [7428]
веднага му го поверил,
а след това се устремил
към този, който виждал ясно,
че вече е съвсем натясно, [7432]
понеже тежко бил ранен,
и щом се приближил Говен,
раненият признал със срам:
— Сега, сеньор, аз виждам сам, [7436]
че в моя случай не отива
да ви оказвам съпротива…
По-лошо би могло да стане.
Не крия, че след тези рани [7440]
изпаднах в пълната ви власт
и изход друг не виждам аз.
Правете с мен каквото щете.
Говен отвърнал му: — Станете [7444]
сеньор, защото се налага
оттук да тръгвате веднага
с лодкаря. — Другият се вдигнал
и с мъка до лодкаря стигнал. [7448]
А и Говен при него пак
дошъл да го попита как
да разбере дали момата,
с която стигнал до реката, [7452]
не е заминала отсреща.
Лодкарят явно се досещал
коя е и предупредил:
— Не я мислете, друже мил! [7456]
Ако пак с нея се сближите,
наскоро ще се убедите,
че надминава сатаната!
На колко рицари главата [7460]
е паднала по нейна воля!
Сеньор, най-искрено ви моля
да я забравите. А днес
за мен ще е висока чест [7464]
да дойдете във моя дом.
Опасност ви очаква, щом
тук да останете решите.
— Приемам. След като държите [7468]
да бъда този ден у вас,
да тръгваме! — Говен завчас
успял и коня си да вкара
във ладията на лодкаря, [7472]
защото мамел го брегът,
където виждал се домът
на този тъй почтен лодкар:
дом, в който да посрещнеш цар! [7476]
Щом влезли тримата, Говен
бил най-удобно настанен,
а не след дълго за вечеря
той на трапезата намерил [7480]
и плодове, и зарзавати,
месо от всякакви пернати,
от яребица, от фазан,
и от елен, и от глиган… [7484]
Вечерята си те полели
е безброй вина: червени, бели,
и млади, но и отлежали.
До късно всички пили, яли… [7488]
Доволен домакинът бил,
че гост такъв е приютил
и е докарал рицар в плен.
Пък и намерил тук Говен [7492]
гостоприемство, от което
възрадвало му се сърцето,
и на лодкаря щедър, мил
той от душа благодарил. [7496]
Говен прекарал в сън нощта
и сам по навик сутринта
очи отворил твърде рано,
а и лодкарят не останал [7500]
до късно да лежи в леглото;
той също бил на крак, защото
държал да срещне със Говен
лъча на идващия ден. [7504]
Стояли те облакътени
върху прозорците огрени,
със взор, насочен към гората,
към замъка върху скалата. [7508]
Пленен от гледката, Говен
с лодкаря споделил: — За мен
е интересно да узнам
чии са онзи замък там [7512]
и нивите околовръст?
— Не знам чии са. Честен кръст.
— Как тъй? Щом тук приет сте явно
добре и служите отдавна [7516]
и сте с блага възнаграден,
нима ще скриете от мен
той на кого принадлежи?
— Сеньор, това не са лъжи; [7520]
не зная, пък не съм и питал 149.
— Но там е нужна и зашита,
тя на кого е поверена?
— Тя, друже, е осигурена [7524]
от петстотин стрелци наети
със лъкове и арбалети.
Щом доближи се тук смелчак,
сами стрелите на рояк [7528]
ще полетят 150. В двореца има
кралица с мъдрост несравнима 151
от знатен и преславен род.
Владее тя голям имот, [7532]
държи трезор със много злато
и е платила пребогато,
когато си е построила
тоз замък. Тя се е сдобила [7536]
със дъщеря и тя кралица 152,
чаровница и хубавица.
Тя също дъщеря си има:
учтива, мила, несравнима [7540]
по нрав, по ум и красота 153.
И друго нещо: в крепостта
ще видите голяма зала;
за нея нивга не е бдяла [7544]
охрана, нищо не грози я,
защото пази я магия.
Един книжовник, който знаел
по светилата да гадае [7548]
(и със това се бил прославил),
такива чудеса направил,
каквито никъде ги няма.
Ако във залата голяма [7552]
проникне рицар с пъклен план,
или от похот обладан,
или лъжец, или скъперник,
какъвто и да е мизерник [7556]
или подлец, или нахал,
и час дори не би живял…
Той неминуемо умира 154.
Във този замък се намират [7560]
Петстотин 155смели и достойни
момци — те служат като воини.
Стотина са с едва наболи
мустаци по лицата голи, [7564]
стотина други отпреди
са със мустаци и бради,
стотина бръснат си брадите.
а си подстригват и косите; [7568]
сто други като сняг са бели,
а други сто са посивели.
Там има и жени, лишени
от собствените си имения, [7572]
след като вече са умрели
мъжете им. Поостарели,
живеят те усамотени,
несправедливо ощетени. [7576]
А и девойки сиракини
там има — те пък без роднини
стоят, без татко и без мама,
и могат да разчитат само [7580]
на двете прелестни кралици.
В очакване на някой рицар
живеят тези мили хора,
надявайки се той да стори [7584]
лелеяните добрини
за тези възрастни жени:
да им възстанови земите,
да подпомогне и момите [7588]
по-бързо да се задомят,
а на момците — да вървят
достойни рицари да стават.
Но всички те са със такава [7592]
съдба жестока и проклета,
че зима ще екове морето,
преди да се намери рицар
със смела, доблестна десница, [7596]
почтен, възпитан, разсъдлив,
великодушен, милостив,
та той да прекрати войните,
и да възвърне на жените [7600]
именията им безмерни,
а за момите да намери
най-подходящите ергени,
а пък младежите почтени [7604]
във рицарство да посвети
и замъка да освети,
злини, магии да премахне 156.
Говен направо щял да ахне: [7608]
безкрайно се зарадвал той
и рекъл: — Домакине мой,
по-бързо коня доведете,
оръжието донесете [7612]
да се приготвя, че отивам.
— Къде отивате? Не бива
да мръдвате оттука днес,
тук ще останете нощес, [7616]
че и през следващите дни.
— Стопанино, Бог с добрини
дома ви нека да дарява!
Но аз веднага заминавам [7620]
в двореца. — Господ да ви пази,
сеньор! Не знам каква е тази
налудничавост. Тук при нас
си стойте, моля ви се аз. [7624]
— Не ще стоя. Да съм проклет,
ако по вашия съвет
се водя. Аз не съм страхливец,
а камо ли пък мързеливец 157. [7628]
— Какъв сте упорит! Тогава
вървете! Много страшно става,
но как да ви разубедя!
Я нека аз ви заведа [7632]
нататък; моята закрила
би рисковете намалила.
Ала държа да се вречете…
— В какво, приятелю? Кажете. [7636]
— Но обещайте най-напред.
— Добре, аз давам ви обет,
ако това не ми засяга
достойнството. — Говен веднага [7640]
разпоредил да доведат
жребеца му, да му дадат
доспехите, на коня скочил
и към двореца се насочил. [7644]
Лодкарят много тъжен бил,
ала все пак го придружил
на кон до близкия палат.
А там, отпред, човек сакат [7648]
бил седнал върху куп листак.
Човекът бил с изкуствен крак,
цял от сребро, обхванат с чудни
обковки златни, изумрудни. [7652]
И както той си там седял,
в ръката остър нож държал
и правел някакъв бастон.
Лодкарят и Говен на кон [7656]
край него минали, обаче
унесъл се бил той така, че
към двамата не се извил
и думичка не промълвил. [7660]
А те самите, мълчешката,
отдалечили се нататък.
Щом наближили, чак тогава
лодкарят дръпнал за ръкава [7664]
Говен и рекъл му полека:
— А как намирате човека
с протезата? — Да, интересно.
Но се разбира много лесно, [7668]
че този крак не е от дъб.
— Наистина кракът е скъп;
човекът много е богат 158.
Но чуйте друго: тоз палат [7672]
голяма неприятност крие.
Със вас дойдох, че инак вие
изложен сте на риск голям.
Когато стигнали дотам, [7676]
видели много хубав вход:
врати високи, чуден свод,
а пантите от чисто злато.
От двете му врати едната [7680]
била направена от кост,
а другата от абанос 159.
И всичко в злато обковано.
Навсякъде било настлано [7684]
с различни плочки скъпоценни:
червени, сини и зелени,
със изработка най-изкусна,
И тук не мога да пропусна [7688]
да кажа, че насред палата
сред обстановка чудновата
се виждало едно легло,
което цялото било [7692]
направено от злато чисто,
а пък въжетата сребристи
подобно на снега блестели.
Над всичките ъгли висели [7696]
красиви, мънички звънчета.
С коприна чудна на цветчета
било това легло покрито,
а пък на всяка от страните [7700]
един гранат тъмночервен
по всяко време, нощ и ден,
по-силно и от лъч блестял.
Креватът странен се крепял [7704]
на четири глави, които
стояли някак смеховито.
Главите пък били снабдени
със колела, приспособени [7708]
да се въртят съвсем свободно,
и там, където е удобно,
било премествано леглото.
С такава красота било то, [7712]
че никой граф и никой крал
не бил в такова ложе спал.
Били стените на палата
във облицовка, за каквато [7716]
човек, уви, мечтал би само:
палатът бил изцяло в мрамор.
Отгоре — пищно остъкление
с такова ярко осветление, [7720]
че може лесно да следите
кой преминава през вратите.
Така им светели стъклата,
че те, сравнени със дъгата, [7724]
били по-хубави дори.
Къде могла би да цари
по-ненагледна красота!
За тези приказни места [7728]
не искам вече да говоря.
Говен отдолу и отгоре
разгледал с интерес палата
и казал на лодкаря: — Брате, [7732]
не виждам нищо страшно аз.
Кажете ми защо тогаз
не бива да се влиза там?
Държа наистина да знам [7736]
сега причините, които
ви караха да забраните
без вас да дойда в тоз палат
така красив, така богат. [7740]
Кое ли нещо би могло
да ме възпре в това легло
да се отпусна за момент?
Така се чувствам уморен! [7744]
Ах, колко е красиво то!
Сеньор, кажете ми защо!
— Ах, драги, Господ да ви пази!
Не се излагайте на тази [7748]
неподозирана опасност,
че ви очаква смърт ужасна 160.
— Добре, сеньор, какво да сторя.
— Веднага ще ви отговоря [7752]
(сега ви виждам по-разумен).
Когато дадохте ми дума
да си изпълните обета,
поискахте да разберете [7756]
какво по-точно бих желал.
Тогава бях се въздържал,
но ето че дойде часът
да го узнаете. На път [7760]
към своята страна тръгнете
и щом пристигнете, кажете
на свойте близки и познати,
че сте видели във палата [7764]
неща тъй хубави, каквито
във друг палат не са открити.
— Загрижен сте за мен. Добре!
Но нали Бог ще ме презре [7768]
и ще загубя свойта чест,
ако склоня да тръгна днес,
без на леглото да приседна
и без отново да погледна [7772]
онез девойки пременени,
които вчера наредени
покрай прозорците съзрях.
— Не, няма никоя от тях [1116]
да видите. В това бъдете
уверен, драги! Напуснете,
без да се бавите, палата.
И си избийте от главата, [7780]
че ще ги видите друг път!
Те всички все така стоят
отвъд стъклата в този час
с очи, насочени към вас. [7784]
Говен бил упорит и пак
подхванал: — Ако няма как
да видя дамите, момите,
тогава ще ми разрешите [7788]
поне да седна на леглото.
Упорствам затова, защото
то там е, та поне веднъж
да легне някой знатен мъж [7792]
или пък благородна дама.
Кълна ви се, че нищо няма
да ми попречи там да седна.
Това е моята последна [7796]
и твърда дума. — Домакинът
видял, че нямало да минат
съветите му и тогава
спрял с него да се занимава [7800]
и предпочел да си отиде
във своя дом, за да не види
Говен как сяда на леглото,
излагайки се сам на злото. [7804]
И все пак рекъл: — Знайте, брате,
че този, който до кревата
дори за миг се е допрял.
той неизбежно е умрял. [7808]
Какво ли чудо в него има?
В момента ужас ме обзима,
защото заради леглото
залагате си тук живота [7812]
напук на моите съвети.
На Господа се помолете,
щом днес оставате в палата.
Бог нека ви спаси душата! [7816]
Аз зная, драги, че смъртта ви
в голяма скръб ще ме остави,
и затова си заминавам.
Лодкарят тръгнал. И тогава, [7820]
тъй както бил въоръжен,
приседнал рицарят Говен
върху леглото. Но звънците
забили силно и стените [7824]
на замъка се разлюлели
със грохот. И не закъснели
да се покажат чудесата
от всеки ъгъл на палата: [7828]
като че нещо чудодейно
разтворило най-ненадейно
прозорците и в миг стрелите
(на брой над петстотин били те) [7832]
все към леглото полетели
и в щита на Говен се спрели.
И някой друг да бе видял
това, едва ли би разбрал [7836]
в момента откъде стрелците
към него пускали стрелите.
Навярно имате представа
какъв ужасен шум създава [7840]
стрелбата с лък и арбалет.
Говен, от страшен смут обзет,
си казал, че за кралство даже
не би склонил да се окаже [7844]
в това опасно положение.
Но той отново с изумление
съгледал, че като по знак
за миг затворили се пак [7848]
прозорците. Без да изпада
във ужас, почнал той да вади
стрелите, минали през щита.
И не една била забита [7852]
така дълбоко във плътта му,
че вече бликала кръвта му.
Но в миг човек се появил
със кол, една врата разбил, [7856]
оттам огромен, страшен лъв
изскочил, зажаднял за кръв.
Веднага звярът настървен
нахвърлил се върху Говен, [7860]
във щита ноктите си остри
забил (ще кажеш, че е восък)
и той на пода бил прострян.
Ала Говен бил обигран, [7864]
извадил меча си и сварил
тъй силно звяра да удари,
че му отсякъл и главата,
и предните крака и двата, [7868]
и те увиснали на щита,
във който му били забити
току-що ноктите… 161Говен
убил лъва и насърчен, [7872]
отново на леглото седнал.
Лодкарят в този миг погледнал
към замъка и щом разбрал
за станалото, засиял [7876]
от радост, мигом се завтекъл
при рицаря Говен и рекъл:
— Оръжието си свалете,
сеньор, и вече не бъдете [7880]
загрижен. Отсега нататък
със чародействата в палата
е свършено, за ваша чест.
И всеки, стар и млад, от днес [7884]
заради вас ще слави Бога,
ще ви цени безкрайно много.
И тутакси тълпа младежи
дошли във празнични одежди, [7888]
на рицаря се поклонили
и казали му: — Момко мили,
очаквахме ви тук отдавна.
За тази ви постъпка славна [7892]
кажете ни какво за вас
да сторим още в този час?
Един, тъй както се полага,
веднага взел да му помага [7896]
оръжието си да снеме.
А друг решил да се заеме
със коня му — юздата взел
и го в конюшнята отвел [7900]
след пътя дълъг да почива.
А в този миг мома красива
при него влязла във палата:
красива диадема златна [7904]
така й греела в косите,
като че ли били самите
от злато. А лицето бяло
с естествен руменец блестяло. [7908]
Била тя стройна, милолика,
накратко казано — за приказ!
А по петите й вървели
и други: все красиви, бели… [7912]
След тях явил се момък млад
и носел той на своя врат
един вързоп с чудесни дрехи,
та вместо рицарски доспехи [7916]
Говен одежди да си сложи
самурени, от скъпи кожи,
по-черни даже от катрана,
и туника златотъкана [7920]
с яркочервено наметало.
И облеклото се видяло
тъй подходящо на Говен,
че той останал възхитен. [7924]
А после от леглото скочил
и към момите се насочил,
за да ги поздрави най-мило.
Те в отговор се поклонили, [7928]
а после първата девица
му рекла: — Нашата кралица,
сеньор, сега ви поздравява.
На всички нас тя повелява [7932]
да служим предано на вас.
От дружките ми първа аз
ви обещавам откровено
да служа винаги почтено [7936]
на вас — наш щедър покровител 162.
Та вижте колко са честити
девойките. Най-сетне ние
се срещаме със най-добрия, [7940]
с най-смелия и честен мъж.
Повтарям ви още веднъж,
че сме на вашите услуги.
Тогава тя и всички други [7944]
се поклонили доземи.
Говен от милите моми
бил трогнат: всички те били
тъй хубави, пък и нали [7948]
го смятали за свой спасител,
свой господар и покровител.
Веднага им направил знак
да станат. И тогава пак [7952]
чул първата да казва бавно:
— Сеньор, добихте име славно!
Затуй кралицата, преди
тук да ви срещне, нареди [7956]
да ви предам ей тази дреха,
защото вие след успеха
над онзи звяр сте уморен
и вероятно изпотен. [7960]
Добре се с нея загърнете
и от простуда се пазете:
тъй както лед водата става,
така кръвта се вледенява, [7964]
когато тялото изстива
и ледни тръпки ви побиват.
Съдете колко е грижовна
кралицата ни. — Със синовна [7968]
признателност Говен тогава
отвърнал: — Бог добро да дава
на благородната кралица,
а също и на вас, девици, [7972]
за хубавите ви слова.
Ако се съди по това,
което върши, тази дама
се слави с опитност голяма. [7976]
Пък и какви придворни има!
По мъдрост тя е несравнима
и много вещо преценява
какво е нужно да се дава [7980]
на победил във боя рицар.
От мен на вашата кралица
най-искрено благодарете!
— Добре, сир! Сигурен бъдете, [7984]
че ще постъпя аз така.
За вас най-важно е сега
тез дрехи да си облечете,
а след това се насладете [7988]
на тази гледка към гората,
към нивите и към реката.
А можете, ако решите,
на кулата да се качите, [7992]
дордето се завърна аз.
Облякъл се Говен тогаз,
старателно си закопчал
наметката и пожелал [7996]
да се разходи с домакина:
покрай прозорците да минат,
на кулата да се качат
и на върха да постоят, [8000]
за да погледат красотата
на хълмовете и полята,
и на водите бързоструйни,
и на тревите гъсти, буйни, [8004]
и на горите, пълни с дивеч.
Говен харесал тоз край дивен
и със лодкаря споделил:
— Наистина щастлив бих бил, [8008]
ако живея в този кът.
Така привлича ме лесът,
че често в него бих ловувал!
— Не може, драги! Аз съм чувал [8012]
отвърнал мъдрият лодкар, —
че който тук е господар
(дали е право или криво)
във никой случай той не бива [8016]
на замъка извън стените
да ходи. Щом сте покровител
на тези хора, не мислете
да бродите из лесовете [8020]
със лък и със стрели в ръка 163.
Така било е и така
ще бъде. Тук ще си стоите!
— Лодкарю, ако продължите [8024]
тъй да говорите, за бога,
повярвайте ми, че не мога
да издържа. Ще полудея.
Не съм съгласен да живея [8028]
ни седем дни, ни сто и седем
все в този замък ненагледен,
ако не мога, щом поискам,
да ида във онази близка, [8032]
подмамваща за лов дъбрава.
И се прибрал Говен тогава
с глава, от мисли натежала,
в голямата прекрасна зала, [8036]
приседнал на леглото пак
и просто не помръднал, чак
дордето там се появила
познатата девойка мила. [8040]
Когато я видял, Говен,
все тъй отчаян, натъжен,
веднага станал, приближил
и най-учтиво поздравил. [8044]
По израза му тя открила,
че е отчаян и решила,
че някак си не подобава
сега въпроси да задава, [8048]
и рекла на добрия рицар:
— Разбрах от моята кралица,
че да ви посети желае.
И тя държи от вас да знае [8052]
кога да стане тази среща.
Аз между другото се сещам,
че за обяд дойде часът.
Къде да ви го поднесат — [8056]
там долу или в тази зала?
— Не, да не сте ми споменала
пак за храна! Не ща да ям.
Не ще приема и да знам, [8060]
че ще издъхна още днес,
защото чакам друга вест,
по-утешителна за мен 164. [8064]
Като изслушала Говен,
отишла милата девица
при своята добра кралица,
а тя попитала веднага: [8068]
[a] — Кажи ми, племеннице драга, [8068]
тоз, който Бог изпрати нам,
как чувства се, държа да знам.
— Владетелко достопочтена,
уви, и аз съм натъжена [8072]
от срещата ми с този млад
и смел сеньор. Ах, с колко яд
и горест ми говори той!
Не мога да ви кажа кой [8076]
довел го е до раздразнение,
до ярост и до огорчение,
пък да попитам не посмях.
Ала когато го видях [8080]
за първи път преди това,
той произнасяше слова
на мъж възпитан, на мъдрец,
а е и рядък хубавец. [8084]
И неочаквано за мен,
видях го много променен!
Та той твърди, че най-добре
е още днеска да умре! [8088]
— Не бой се, племеннице мила,
ще пробвам да му вдъхна сила
и вярата му да възвърна.
Достатъчно е да го зърна, [8092]
и с радост и покой в душата
ще заменя горчивината.
И без да губи ценно време,
отправила се тя да вземе [8096]
веднага другата кралица
и се проточила редица
от двеста хубави моми
и още толкова момци, [8100]
които искали да идат
във залата Говен да видят.
А той, когато ги съзрял,
че идват, мигом разпознал [8104]
кралицата — той вече знаел
добре на външен вид каква е:
с две плитки бели чак до кръста,
облечена в одежда пъстра [8108]
от скъп брокат, добре скроена,
с цветчета златни украсена.
Веднага той се устремил
към нея и я поздравил. [8112]
А тя му рекла: — Монсеньор,
по ранг сте първи в този двор,
а аз съм втора. Първенството
на вас отстъпвам днес, защото [8116]
достойнството се в бой печели.
Бих искала да знам не сте ли
от крал Артуровата свита?
— О, да, владетелко честита. [8120]
— Нима към рицарската стража
числите се? Държа да кажа,
че подвизите ви познавам.
— О, не, кралице. — Но тогава [8124]
в Артуровата Кръгла маса
участвахте ли? Знам, това са
мъже достойни, смели, честни,
по цялата земя известни. [8128]
— Измежду най-добрите може
и да не съм, но аз, госпожо,
не съм сред лошите. — Така е,
мъдрецът две и двеста знае: [8132]
хем на хвалби не се поддава,
хем укорите отстранява.
Я нещо друго ми кажете:
познавате ли синовете [8136]
на Лот и колко са на брой?
— Да. Четирима има той.
Най-възрастният е Говен,
след него идва Агравен, [8140]
а следващите ги по ред —
Гахериет и Герехет.
— Бях сигурна и аз самата,
че тези са им имената. [8144]
Бог да даде, както на вас,
и те да дойдат тук при нас!
И друго важно е за мен —
познавате ли Уриен? [8148]
— О, да, кралице несравнима,
той също синове си има:
Ивен е първият от тях —
красив, вежлив, незнаещ страх. [8152]
Ако го срещна сутринта,
щастлив съм чак до вечерта 165.
И брат му също е Ивен,
но той не му е брат рожден, [8156]
а Копелето го зоват.
Които с него се решат
на бой, така ще го познаят,
че друг път вече ще си траят. [8160]
И двамата са хем красиви,
хем смели, хем и услужливи
и са на почит в своя двор.
— Ами за крал Артур, сеньор, [8164]
какво ще кажете, той как е?
— По-здрав, по-жизнен и по-як е
от всички други във страната.
— Със право носи се мълвата, [8168]
че младенее кат дете.
Дори да стигне до стоте,
такъв ще си е и тогава… 166
Не искам да ви затруднявам, [8172]
сеньор, но мога ли накрая
и още нещо да узная:
как е кралицата сега?
— Госпожо, чувства се така, [8176]
както се чувства най-добрата,
най-хубавата на земята.
В света на нея равна няма.
Бог от реброто на Адама [8180]
направил Ева — оттогаз
(поне така си мисля аз)
по-достолепна хубавица
от тази прелестна кралица [8184]
не е живяла в този свят.
Като учител с глас благат,
дечицата тя наставлява,
а и големите дарява [8188]
със знание и със поука.
Ако доброто властва тука,
това на нея се дължи.
До нея щом се доближи, [8192]
човек все нещо ще научи,
подкрепата й ще получи.
Тя всички нас добре познава,
кому каквото трябва дава. [8196]
В каквото да си затруднение,
ти ще почувстваш облекчение.
— Надявам се, сеньор, и аз
тъй да въздействам днес на вас. [8200]
— В това съм твърдо убеден.
Преди да дойдете при мен,
госпожо, много тъжен бях,
ала когато ви видях, [8204]
почувствах тутакси в душата
такава радост, за каквато
не съм мечтал дори. — За бога,
сеньор, аз мисля, че ще мога [8208]
дваж по-щастлив да ви направя
и няма да ви изоставя
в безверие и във тъга.
Но вече време е сега [8212]
да седнем всички на софрата.
Къде да поднесат храната?
Как предпочитате — дали
да я сервират тук, или [8216]
да слезете и вие с нас?
— Госпожо, в тази зала аз
оставам. Чух, че никой друг
до днес не се е хранил тук. [8220]
— Така е. Който тук е влязъл,
той жив навън не е излязъл.
— Тогава тук да я дадат.
— Добре, сеньор. За първи път [8224]
за вас ще сложим тук софра.
Преди кралицата добра
да тръгне, тя разпоредила
двеста и петдесет най-мили [8228]
моми до него да застанат
на масата — хем да се хранят,
хем дълго с него да общуват.
Извикали да му слугуват [8232]
над сто мъже: едните млади
били и даже голобради,
а други вече побелели.
До стола му двамина спрели: [8236]
един му режел с нож месото,
а друг наливал му виното.
Поканен бил лодкарят редом
с Говен на масата да седне [8240]
и всички дружно яли, пили.
Наздравиците продължили
по-дълго и от Бъдни вечер.
Настъпила нощта и вече [8244]
наложило се да запалят
в превърнатата в гостна зала
и свещници, и факли… Доста
от сътрапезниците с госта [8248]
любезни думи разменили,
а след това се веселили,
играли танци, песни пели
и непрестанно се стремели [8252]
пред госта тъй да се държат,
че той да види как ценят
това, което днес е сторил
с лъва, когато се е борил. [8256]
Щом времето за сън дошло,
той легнал в чудното легло
и тутакси девойка мила
една възглавница от свила [8260]
поставила му под главата.
Когато пукнала зората,
слуги до чудното легло
донесли ново облекло [8264]
от скъпи кожи и сатен,
предназначено за Говен.
От сън събудил го лодкарят,
да се измие го накарал [8268]
и нови дрехи да си сложи.
Сега до неговото ложе
била самата Кларисан,
девойка мила с тънък стан, [8272]
а тази прелестна умница
била на майката кралица
рождена внучка. Щом момата
завърнала се при добрата [8276]
кралица, тя се приближила
с въпроса: — Моя внучке мила,
сеньорът стана ли от сън?
Отдавна светло е навън. [8280]
— Госпожо, станал е и вече
със нови дрехи е облечен.
— А мога ли сега да зная
къде е той? — Видях накрая, [8284]
че той към кулата възлиза,
ала не го видях да слиза.
— Я виж! Къде се е завтекъл
тъй рано? Ако Бог е рекъл, [8288]
ще сторя тъй, че в този ден
да бъде той ощастливен.
И те открили, че сеньорът
с лодкаря е застанал горе [8292]
на кулата и наблюдава
как отдалече се задава
една девойка, придружена
от рицар в пълно снаряжение. [8296]
Кралицата се приближила
и казала му: — Момко мили,
щастлив и весел днес бъдете!
На вас желаем го и двете. [8300]
Дано Отецът славен — тоя,
който направи майка своя
от щерка си, живот ви дава!
— Със много радост да дарява [8304]
вас Този, който на земята
при хората Сина си прати
за чест на всички християни.
Оттук, където съм застанал, [8308]
ей там на пътя виждам аз
девойка: тя върви към нас,
а пък след нея идва рицар.
Кои ли ще са те, кралице? [8312]
— Та вчера таз девойка млада
дойде със вас! Дано във ада
отиде! Тя е тъй лукава
и лоша, че не заслужава [8316]
и да я споменете даже.
Могла бих същото да кажа
за рицаря, вървящ със нея.
Едва ли имате идея, [8320]
сеньор, какъв храбрец е той.
Не е игра да водиш бой
със него. Колко е убил
и още колко победил! [8324]
— Дали да ида при момата?
— Да пази Бог! Та аз самата,
младежо мил, не съм съгласна
към явна гибел да ви тласна. [8328]
Я по-добре по своя път
те двамата да си вървят.
На себе си ще навредите,
ако оттук се отделите. [8332]
— Кралице, Господ да не дава!
Нима това ще означава
тук да стоя като в затвор,
без да изляза на простор? [8336]
— Госпожо — казал й лодкарят, —
ако насила го накарат
тук да стои, той от тъга
умрял би. По-добре сега [8340]
да иде там го оставете.
— Добре, младежо мил, вървете,
но още тази вечер аз
ви искам да сте тук при нас. [8344]
— Ще се завърна. Обещавам,
кралице. Но си позволявам
една молба: до осем дена
не се опитвайте от мене [8348]
да разберете как се казвам 167.
— Добре! Съгласна съм. Ще спазвам
това условие. Държа
вас с нищо да не натъжа, [8352]
макар че тъкмо в този час
щях за това да питам аз.
От кулата щом всички слезли,
младежи бързо наизлезли, [8356]
един оръжието тук
донесъл, а жребеца друг
довел. И той, въоръжен,
бил от лодкаря придружен [8360]
до онзи пристан на реката.